Решение № 6139 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16044/2013 г.

Решение № 6139 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16044/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ивал 2000" ООД против решение по адм. д. № 104/2013 г. по описа на АС - Разград с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че решението е неправилно, защото ТБО не се дължи, след като имотът не е ползван и не е генериран отпадък, неправилно е определена таксата върху отчетна стойност на имота, а не върху количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата надвишава в пъти еквивалентността на насрещната престация, административният орган не е доказал, че имотът попада в съответното населено място и услугите са предоставяни реално, таксата не е определена съобразно чл. 62 и чл. 67 от ЗМДТ по видове задължения, липсват мотиви към административния акт. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна и представя подробна писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е обжалван АУЗД № АУ000283/13.03.2013 г. на главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Разград, потвърден с Решение № 25/25.04.2013 г. на директора на Дирекция" Финансови дейности и МДТ", Отдел "Местни данъци и такси" при община Разград. С решение № 57/17.10.2013 г. по адм. д. № 104/2013 г. по описа на Административен съд - Разград е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Ивал ООД", гр. Варна. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, а такса битови отпадъци начислена за нежилищен имот УПИ I-2218, кв. 145, гр. Разград, собственост на търговското дружество, за периода от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е определена правилно в съответствие с чл. 62, чл. 63, ал. 2, с Решение № 544/23.01.2006 г. и Решение № 315/27.01.2009 г. на Общински съвет Разград като промили върху отчетната стойност на актива на търговското дружество. Съдът приема, че няма съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото липсата на мотиви не опорочава административния акт, след като изчисляването на таксата е извършено по единствено възможния начин съобразно разпоредбите на ЗМДТ, Наредба № 14 и решенията на Общински съвет Разград. Развива правни изводи, че е без значение дали имотът се ползва, след като жалбоподателят не е подал декларация по реда на Наредба № 14. Лихвата е начислена при спазване на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, а в случая е приложим чл. 175, ал. 1 от ДОПК за начисляване на лихви върху публични държавни вземания. Решението е материално незаконосъобразно и необосновано, поради което е налице отменително основание по чл. 208, т. 3 от АПК. И в първоинстанционната жалба (л. 3 и л. 4) и в касационната жалба жалбоподателят твърди, че не е спазен чл. 62 от ЗМДТ за определяне на размера на таксата за всяка услуга поотделно за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване, липсват изложени фактически съображения, няма доказателства, че имотът, намиращ се северно от ул. "Силиврия", без административен адрес, попада в граници на район, в който се извършва услуга по чл. 62 от ЗМДТ и реално са предоставяни услуги. Решението е материално незаконосъобразно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите (виж Решение № 4233/26.03.2013 г. по адм. д. № 1057/2013 г. на ВАС, VII отд., Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII отд.). С АУЗД № АУ000283/13.03.2013 г. на главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Разград за имот УПИ № I-2218 е начислена ТБО за 2008 г. в размер на 76,27 лв., за 2009 г. в размер на 68,52 лв. и за 2010 г. в размер на 68,52 лв., общо главница 212, 31 лева и лихви 82,38 лв. Няма изложени факти поотделно за компонентите на таксата относно главницата, за реално предоставяне на трите услуги, нито има съображения откога и на какво основание е начислявана лихвата. Такива мотиви не са изложени и в решение № 25/25.04.2013 г. на началник отдел МДТ. Контролиращият административен орган е посочил само, че имотът е деклариран от жалбоподателя, партидата е действаща, размерът на ТБО е съобразен с решение на Общински съвет - Разград, не е поискано освобождаване от заплащане на таксата с декларация по чл. 18 от Наредба № 14. Допуснато е нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК, което в случая е съществено, тъй като лишава издаденият административен акт от фактическо основание, което да подлежи на съдебен контрол. Решението се явява и необосновано, защото няма доказателства за реално извършване на трите услуги. Само представянето на заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на границите на районите (в заповед № 2948/23.10.2007 г., № 2848/27.10.2008 г., № 2630/28.10.2009 г. на кмета на общината е посочен целият гр. Разград като район по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ) и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, решенията на общинския съвет за одобрена план-сметка от 23.01.2006 г. и 27.01.2009 г. и десетгодишния договор от 20.08.2001 г. (с приложения) между община Разград и "РЕБ - РВЕ Ентзоуринг България" ЕООД за събиране, извозване, обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддържане на депо и поддържане на чистота, не доказват реално предоставяне на услугите в периода от 2008 г. - 2010 г., в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставял и извършвал услугите, за които претендира заплащане на такса, а съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на административния акт без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, предвид чл. 168, ал. 1 от АПК. В случая жалбоподателят с жалбата е навел оплаквания за липсата на доказателства, че услугите се предоставят реално (л. 4 от делото). Извършването на услугите подлежи на установяване с писмени доказателства като договори, заповеди, план за работа, отчети с описание на извършената работа по място и време и др. (Решение № 15797/11.12.2012 г. по адм. д. № 2994/2012 г. на ВАС, VI отд., Решение № 5730 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2010 г., I о., Решение № 9184/26.06.2012 г. по адм. д. № 1055/2012 г. на ВАС, VI отд., Решение № 6005 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2013 г., VII о., Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII о.). Като е приел, че не е налице основание по чл. 71 от ЗМДТ и че няма спор за реалното предоставяне и на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, съдът е постановил необосновано съдебно решение. Процесуалният представител в о. с. з. на 16.09.2013 г. е заявил, че доверителят му не генерира отпадъци, не ползва имота, не оспорва математическото изчисляване на размера на таксата върху избраната от административния орган данъчна основа. Това не означава липса на спор относно прилагането на чл. 62 от ЗМДТ вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът не е отделил спорно от безспорно, предвид чл. 146, ал. 1, т. 3 и чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за кои точно обстоятелства, относно услугите по чл. 62 от ЗМДТ, страните няма да ангажират доказателства поради безспорност на фактите, поради което оспорването направено с жалбата се отнася за реалното предоставяне и на трите услуги за ТБО. В о. с. з. от 16.09.2013 г. съдът по искане на жалбоподателя е указал на трето неучастващо по делото лице "А. С. А България" ЕООД да представи удостоверение, ведно с документи и схеми, дали е поставен контейнер на ул. "Сребърна", къде се намира и преминава ли сметоизвозващ автомобил. Писмото на "А. С. А. България" ЕООД изх. № 212/5.09.2013 г. на л. 83 от делото е подписано за юридическото лице от лице без представителна власт - "ръководител звено Хр. Георгиев", не представлява частен писмен документ за вид и обем на извършена работа по сметосъбиране за съответния период от време, а представлява свидетелско показание отразено в писмена форма, поради което е недопустимо доказателствено средство в съдебната фаза, предвид чл. 171, ал. 2 от АПК. За останалите услуги въобще не е провеждано доказване и не са давани указания до издателя на акта по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, но пред касационната инстанция няма оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото следва да бъде решено при така изяснените факти и съобразно наведените касационни основания. Касационната инстанция дължи произнасяне само на касационните основания посочени с касационната жалба. Поради това настоящата съдебна инстанция е длъжна да обсъди само оплакванията за материална незаконосъобразност и необоснованост. Предвид изложеното касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото в размер на 25 лева д. т. за касационно производство, 50 лева т. д. за първоинстанционното дело и 150 лева за адвокатска защита (л. 71) общо в размер на 225 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,