Решение № 4 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2018 г.

Решение № 4 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), чрез юриск. Петкова като процесуален представител, против решение № 470 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1193/2017 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮЗР- 96/27.10.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът обжалва съдебния акт и в частта за присъдените разноски по съображения, че съдът не е обсъдил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на решението, а алтернативно - изменението му в частта за разноските. Ответниците - В. Петрова и А. Шахид, чрез пълномощника си адв. Владимирова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответниците - Б. Тимчев и главният архитект на община Божурище не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е недопустима в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно размера на присъдените разноски. В тази част същата има характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на Административен съд - София област за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 278/2.05.2017 г. на главния архитект на община - Божурище за строеж: "Плътна ограда с височина на плътната част до 1. 00 м и обща дължина 26. 60 м, разположена в УПИ VII-041162 по границата с УПИ VIII - 041162, кв. 62 по плана на с. Пролеша, община Божурище. За да постанови този резултат, административният съд е приел оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на материалния закон. Приел е за неправилна преценката на административния орган относно допустимостта на подадената от Б. Тимчев жалба срещу разрешението за строеж. Обосновал е извод, че той не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и няма право на жалба, тъй като съсобствеността върху имота, за който е издадено разрешението за строеж, не е безспорно установена и затова липсата на договор в нотариална форма съгласно изискванията на чл. 183, ал. 1 ЗУТ не представлява основание за отмяна на разрешението за строеж. Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстойно обсъждане от съда на всички събрани по делото доказателства, противно на твърденията в касационната жалба Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че разрешението за строеж на плътна ограда в УПИ VII - 041162, кв. 62 по плана на с. Пролеша е издадено в полза на В. Петрова и А. Шахид, легитимиращи се като собственици на имота с нот. актове № 158/1997 г., № 58/2006 г. и договор за продажба на общински имот от 2009 г. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прието, че е налице съсобствен поземлен имот и е следвало да се сключи писмен договор в нотариална форма със съсобственика Б. Тимчев, който да предхожда издаденото разрешение като предпоставка за неговата законосъобразност. Според контролния орган липсата на такъв договор съставлява нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, поради което същото е отменено. С нот. акт № 58/2006 г. В. Петрова и А. Шахид са закупили нива с площ от 1,309 дка в м. Село/Селище, представляваща имот № 041015. С нот. акт от 1997 г. първата е закупила незастроено място, неурегулирано с площ от 2 926 кв. м. в землището на с. Пролеша, съставляващо имот № 14, масив 41. От имоти № № 041015 и 041014 е образуван имот № 041162. Със заповед на кмета на община Божурище от 2009 г. е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за имот № 041162, като са създадени седем УПИ, сред които и УПИ VII-041162, кв. 62, за който е издадено разрешението за строеж. Предназначението на земеделската земя е променено с решение от 22.04.2010 г. Жалбоподателят пред административния орган Б. Тимчев основава правото си на собственост върху имот № 041015 на решение № 8/16.08.2006 г. на ОбСЗ, гр. Божурище. С него е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Йонев, негов наследодател, в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху описани имоти, сред които и нива в м. Село/Селище в землището на с. Пролеша, с площ от 1300 кв. м. С влязло в сила на 29.10.2010 г. решение по гр. дело № 334/2008 г. на Районен съд - Сливница е признато за установено по отношение на праводателите на титулярите, в полза на които е издадено разрешението за строеж, че наследодателят на Б. Тимчев към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива в землището на с. Пролеша, м. Село с площ от около 1300 кв. м, от който 1 140 кв. м попадат в имот № 041015. С влязло в сила на 18.02.2014 г. решение по гр. дело № 332/2011 г. на РС - Сливница е уважен предявеният от Б. Тимчев отрицателен установителн иск, като е признато за установено, че В. Петрова и А. Шахид не са собственици на нива с площ от 1309 кв. м, съставляваща имот № 041015 по КВС на с. Пролеша, от който заедно с имот № 041014 е образуван общ имот № 041162. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица по отношение на издадено разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон и др. Разпоредбата не поставя условие тези собственици и носители на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се строи, да са според данните от имотния или кадастралния регистър, при липса на имотен регистър, нито предвижда имотът да е нанесен в кадастралната карта, както неправилно е прието от съда. Това не променя обаче крайният му извод, че оспорващият разрешението за строеж, не попада в кръга на заинтересованите лица. Според чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ изискването за наличие на правен интерес се свързва само с установяване и доказване на собственост върху поземления имот, каквато собственост в случая Тимчев не установява по безспорен начин нито към датата на издаване на разрешението за строеж, нито към момента на постановяване на оспорената заповед на началника на РДНСК - ЮЗР. Като собственици на поземления имот, в който е разрешено строителството, се легитимират двамата възложители В. Петрова и А. Шахид. Нотариалните актове № 58/2006 г. и № 158/1997 г., за покупко-продажба на двата имота, които са обединени впоследствие, имат прехвърлително действие по отношение на тях от датата на продажбата. Същите, както и договора от 2009 г. с община Божурище, не са отменени. Правилно съдът е приел, че реституционната процедура по възстановяване на земеделския имот - нива от 1300 км. м, предмет на решението на ОбСЗГ, гр. Божурище, не е приключила. Имотът не е индивидуализиран с граници. Към решението на ОбСЗГ не е приложена скица съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Тимчев е направил искане за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Такива не са представени по делото. Формираният по искането му мълчалив отказ е отменен по съдебен ред, но това обстоятелство не обосновава извод за приключила процедура по възстановяване на собствеността върху имота съгласно ЗСПЗЗ. Представените пред административния орган влезли в сила решения на РС - Сливница също не доказват право на собственост върху земеделския имот, съответно върху УПИ след промяната на предназначението му. Решението по гр. дело № 334/2008 г. на Районен съд - Сливница, постановено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, установява собственически права на наследодателя на Тимчев върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС. С решението по гр. дело № 332/2011 г. на същия районен съд е уважен предявеният от него отрицателен установителен иск и е отречено правото на собственост на титулярите на РС по отношение на имот № 041015. В него не се съдържа диспозитив за признаване на това право по отношение на ищеца. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Позоваването на двете съдебни решения не обуславя съсобственост върху УПИ, за който е издадено РС и не сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът е приел, че Б. Тимчев не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да оспори разрешението за строеж и неговата жалба до началника на РДНСК - ЮЗР е била недопустима. Като се е произнесъл по същество, вместо да прекрати производството съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ, органът е постановил незаконосъбразен акт, който правилно е отменен (разпоредбата на чл. 173 АПК не урежда правомощие на съда за обезсилване на недопустим административен акт). Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на ответниците В. Петрова и А. Шахид се дължат направените за настоящата инстанция разноски. РДНСК - Югозападен район следва да бъде осъдена да им заплати по 500 лева за всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. и извлечение от сметка. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е уговорено в общ размер на 1000 лева, с изрично вписване - по 500 лева за всеки от двамата ответници, поради което се явява под предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимум за този вид дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,