Решение № 9247 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2018 г.

Решение № 9247 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Проданов, [населено място], чрез адв. О. Лазаров, срещу решение № 318/21.05.2018 г. по адм. дело № 318 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане № 310 от 11.03.2018 година. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – М. Тодореев, старши инспектор в участък Стрелча, към РУ - Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и посочените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на М. Проданов против Заповед за задържане № 310 зз-41 от 11.03.2018 г. издадена от М. Тодореев на длъжност старши инспектор при РУ на МВР - гр. Панагюрище, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Проданов е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е счел, че в съответствие с изискванията на закона, заповедта съдържа правно основание за нейното постановяване. Според съда фактическите основания за задържането са свързани с образувано досъдебно производство по ЗМ № 86811.03.2018 по описа на РУ - Панагюрище, като лицето е задържано за престъпление по чл. 236 от НК. Съдът е изложил мотиви, че в случая наличните по преписката доказателства безспорно установяват данни, че лицето е извършило престъпление и, че такива са били налице към момента на задържането му. Приел още, че посоченият в заповедта текст на чл. 236 НК кореспондира с установеното от полицейския орган и горските стражари на място при проверката поведение на задържаното лице, поради което е направил извод, че предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са били налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен съдебен състав споделя всички изложени от административния съд мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка от АДмС - Пазарджик касателно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. Съдът правилно се е аргументирал, че в конкретния случай изискването за форма е изпълнено. Обосновано съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е отразено в обжалвания административен акт и това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагането не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед като фактическо основание за задържането е посочен чл. 236 НК и образувано досъдебно производство по ЗМ № 86811.03.2018 по описа на РУ - Панагюрище. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, че касаторът е извършил престъпление. От административната преписка се установява, че административният орган непосредствено е възприел поведението на задържаното лице, изразяващо се в разтоварване на прахообразно вещество в държавен горски фонд. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е извършило престъпление са налични към момента на задържането му, доколкото може да се приеме, че поведението му кореспондира с текста на чл. 236 НК. Фактическата обстановка е подробно изложена в приложената справка, изготвена от издателя на оспорваната заповед. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС липсата на мотиви в административния акт може да бъде санирана с излагане на мотиви след издаването на акта, ако са постановени от същия административен орган, който е издал оспорения административен акт. В случая това е налице, защото мотивите са постановени от старши инспектор Тодореев, действал в качеството си на контролен административен орган. В подкрепа на изложеното следва да се съобрази и обстоятелството, че лицето е задържано във връзка с образуваното своевременно на същата дата досъдебно производство по чл. 236 НК за унищожаване и повреждане на горски дървета, младеняк и подраст чрез заспиване със земно-скална маса с товарен автомобил Мерцедес, рег. [рег. номер на МПС], управляван от касатора, установено при извършената от старши инспектор Тодореев и горски стражари проверка. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като мотиви в тази насока бяха изложени по-горе. В допълнение, задържането поради наличието на данни за извършено от лицето престъпление се свързва с необходимостта от извършване на действия по разследването, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. При наличие на образувано досъдебно производство за установените при проверката на административния орган действия, настоящият касационен състав счита, че задържането е било разпоредено в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите на касатора в обратния смисъл. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни доводите за необоснованост на решението и противоречието му с материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото, в полза на касатора не трябва да се присъждат претендираните от него разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение