Решение № 10396 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2013 г.

Решение № 10396 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, срещу решение № 4085/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12498/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Солей Енерджи - Ямбол" ООД, със седалище и адрес на управление с. Веселиново, община Тунджа, Ямболска област е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 10. Изложени са подробни съображения за недопустимост на съдебното решение, като постановено при липса на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административния акт от страна на "Солей Енерджи - Ямбол" ООД, за допуснати съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и жалбата на дружеството да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, или да се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Солей Енерджи - Ямбол" ООД чрез процесуалния си представител оспорва двете касационни жалби и моли съда да потвърди съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени доводите в касационните жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, отменя по жалба на "Солей Енерджи-Ямбол" ООД решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му на раздел III, т. 10. За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 145 - 178 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК, извършва проверка за законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 10, а именно за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 кWр до 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г., в размер на 221,29 лв. за МВтч. Съдебната проверка е извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, в резултат на което съдебният състав приема, че оспорването е допустимо, а обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия (чл. 10 във вр. с чл. 21, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ), в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. По тези съображения отменя решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта на раздел III, т. 10. Съдебният акт е допустим и постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Аргументирано е заключението на съда относно наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването за "Солей Енерджи-Ямбол" ООД. Съдебният състав излага подробни съображения по направеното и в първоинстанционното производство възражение за недопустимост на жалбата, които се споделят от касационната инстанция. Оспорващото дружество обосновава правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на фотоволтаична централа с инсталирана мощност 79,12 кWр, за което сключва договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, поради което е правилен извода на съда, че определените с административния акт в съответната част временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси и жалбата му срещу решението в обжалваната част е допустима, въпреки че не е страна в административното производство пред ДКЕВР. Релевантните по делото факти са правилно установени и въз основа на същите са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Не се спори, че ДКЕВР е сезиран със заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г., с което "ЕВН България Електроразпределение" АД прави искане да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. В искането е посочено, че това се налага с оглед големия брой производители на енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация към момента и очакваните мощности до края на 2012 г., които ще бъдат въведени в експлоатация, поради това разходите по диспечирането значително са нараснали и следва да бъдат покривани своевременно. Към заявленията не са приложени необходимите данни, въз основа на които да бъдат определени цени поради забавяне на предоставянето им от производителите. След изготвен доклад е проведено закрито заседание на ДКВЕР, на което е прието решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., с което в 18 раздела, считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС. Същите следва да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от времето на присъединяване към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата произведена електрическа енергия. В предходно решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР утвърждава цените в сектор "Електроенергетика", в който определя цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи, дължими от потребителите, в качеството им на ползватели на мрежите, като в кръга на ползвателите на съответната мрежа са включени и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. При така установените факти, тричленният състав обосновава правилен извод, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган предвид правомощието на ДКЕВР съгласно чл. 21, т. 8 от ЗЕ да регулира цените в случаите, предвидени в този закон и правомощието, уредено в чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, поради което е валиден акт. Спазено е изискването за писмена форма, но актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа съществен реквизит, а именно фактическите основания за постановяването му относно определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на така определените временни цени, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая административният орган мотивира решението си, като посочва, че временните цени за достъп са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера на структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи, но липсват мотиви въз основа на какви данни и критерии е определена временната цена по раздел III, т. 10, съпоставена с цените по останалите точки в решението. Отделно от това ДКЕВР не изиска от заявителя "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не представя доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определените размери на цените. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на временните цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които не са сключили договори за достъп. Не са представени данни относно относителния дял, посочен като фактическо основание в оспорения акт и по какъв начин той се отнася към определените преференциални цени според структурата им, както и изменението на инвестиционните разходи, което е от съществено значение за изпълнение на принципите на прозрачност и обективност при определянето на цени, визирани в чл. 31, т. 1 от ЗЕ, както правилно приема тричленният състав. Аргументирана е констатацията, че в случая не е изпълнено и изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ относно компонентите на цената за достъп, свързани с диспечирането, предоставянето на студен резерв и други услуги. Констатираното нарушение във формата на акта е съществено, тъй като посочената временна цена за достъп е определена по непрозрачен начин, без прилагане на обективни критерии и обосновка, което е в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. След подробен анализ на релевантните факти и при правилно прилагане на действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, съдът достига до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени в ЗЕ или в подзаконов нормативен акт. Правилно съдът приема, че липсата на уредба не освобождава енергийният регулатор от задължението му да изложи в акта и да докаже в процеса фактическите основания, въз основа на които е издадено решението му в обжалваната част. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е заключението на тричленния състав за липса на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Съгласно § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, изпълняват изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. В ал. 2 на същата норма е предвидена възможност при неизпълнение по ал. 1 операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Цитираната преходна разпоредба е приета едновременно с изменението на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, съгласно който ДКВЕР може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. По делото е установено, че операторът подава заявление на 13.09.2012 г., т. е. преди изтичане на определения в § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ двумесечен срок (17.09.2012 г.), а регулаторният орган издава оспореното решение с правно основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ на следващия ден, като при тези данни правилно е заключението на съда, че взетото решение е в нарушение на законовото изискване в хипотезата на забавяне. Един от основните принципи, от които следва да се ръководи комисията при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране е цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им съгласно чл. 31, т. 2 от ЗЕ. В случая в мотивите на решението е посочено, че цените за достъп са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но липсват доказателства относно размера на този относителен дял, както и относно размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Липсват и критерии, въз основа на които са определени временните цени, което поставя производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в неравностойно положение. Предвиденият от законодателя с нормата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ компенсаторен механизъм не означава, че за регулаторния орган няма задължение да мотивира и съответно да докаже по какъв начин определя временните цени, поради което изложеният в касационната жалба довод в тази насока не може да бъде споделен. Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ води до правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в посочената част в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски за касационното производство не е направено от процесуалния представител на ответното дружество. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,