Решение № 9381 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2010 г.

Решение № 9381 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Миков Маринов от гр. Плевен, представляван от съпругата си Иванка Маринова в качеството на негов пълномощник, против решение № 1832 от 08.06.2010 г., постановено по административно дело № 119/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му срещу експертно решение (ЕР) № 0310 от заседание № 100 от 24.06.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по белодробни болести. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и за незаконосъобразност на потвърденото с него решение на НЕЛК. Аргументи в тяхна подкрепа се излагат от касаторовият пълномощник и в проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия чрез процесуалния си представител юрисконсулт Запрян Игнатов в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното пред Софийския градски административен съд експертно решение на НЕЛК по белодробни болести на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност по съвкупност - 55 %, като именно процентът на установената нетрудоспособност е бил спорния въпрос пред първата инстанция. При разглеждане на делото Административен съд София - град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила (противно на голословните твърдения на пълномощника на касатора). При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Софийският градски административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в експертното решение. От приобщения към делото по надлежния процесуален ред доказателствен материал е видно, че ЕР от 24.06.2009 г. е взето при спазени изисквания на чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността и на процедурните правила, и съобразно дадените от съда указания в решение № 535/08.02.2008 г. на Административен съд София - град по административно дело № 2723/2007 г., оставено в сила с решение № 6931/26.05.2009 г. по административно дело № 5584/2008 г. на ВАС, VI-то отделение. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в него. Съдът обосновано е възприел за обективно и компетентно изготвено заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, според което общия процент на намалена работоспособност на Маринов е 55 %, а различия с експертното заключение на НЕЛК не са установени както във връзка с основните заболявания на освидетелстваното лице, така и по отношение на професионалното му заболяване. Установеното пълно съвпадение между изводите на вещото лице и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в експертното решение не само не са опровергани от касатора, а са недвусмислено потвърдени от събраните писмени доказателства. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,