Решение № 3667 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 939/2018 г.

Решение № 3667 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 939/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, против решение № 7217 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 8625/2017 г. на Административен съд С.-град/АССГ/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №ДОИ-43/09.08.2017 г. на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, по подадено заявление с вх. №ДОИ-41 от 23.06.2017 г. от Я. П., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от влизането му в сила. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез адвокат Д. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първоинстанционното решение, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд С.-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Решението на АССГ е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно административния съд е счел, че процесното Решение №ДОИ-43/09.08.2017 г. е издадено от компетентен орган. Видно от съдържанието на протокол № 165/28.07.2016 г. на колективния орган Комисия за водно и енергийно регулиране-задължен субект по см. на чл. 3 от ЗДОИ, същата на осн. разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ/даваща възможност органа по чл. 3 от ЗДОИ да оправомощи конкретно лице да взема решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение/, е определила лице, което да разглежда постъпили искания и да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до искана обществена информация, като именно това лице е издател на оспорения пред първата инстанция административен акт. Това лице, противно на тезата на представителя на върховна административна прокуратура, е органа издал административния акт предмет на оспорване пред АССГ и съответно страна в съдебното производство по см. на чл. 153, ал. 1 от АПК. Споделят се заключенията на първостепенния съд, че поисканата от Я. П. с процесното заявление информация/съдържаща се в разпоредителните части по см. на чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на всички лицензии, издадени на "ЕВН Б. Е."ЕАД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания/, е обществена. Описаните в заявлението данни представляват официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ вр. чл. 2 от с. з., а именно: данни, които се съдържат в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, тъй като съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗЕ лицензията е неразделна част от решението за издаването и. Тази информация липсва в публичните регистри по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и не се обнародва, а същевременно е свързана с обществения живот в страната като предоставянето на заявителя на специалните условия за съответния вид лицензионна дейност дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган-издател на информацията, т. е. налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съобразен с приложимите материалноправни норми е извода на съда, че органът не е мотивирал отказа с конкретни съображения за липса на надделяващ обществен интерес по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Преценката относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав в тази хипотеза следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В конкретния случай административния орган не е анализирал причините за дадения отказ в писмо ДОИ-41/27.07.2017 г. от трето лице- "Електроразпределение юг"ЕАД/с предишно наименование "ЕВН Б. Е."ЕАД/, а именно поради наличие на търговска тайна, нелоялна конкуренция или друго, и не е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 4 вр ал. 1 от ЗДОИ. Формалното възпроизвеждане на текста на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ не съставлява фактическо основание, обосноваващо липса на надделяващ обществен интерес, и този въпрос в оспорения акт е останал неизяснен, както правилно е приел АССГ. Настоящата инстанция не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд С.-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание гореизложеното съдебният състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора на Я. П. следва да се присъдят разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.12.2017 г. с адвокат Д. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение