Решение № 12502 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2009 г.

Решение № 12502 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Събев Парушев и Жечка Георгиева Парушева против Решение № 272 от 10.03.2009 година по адм. дело № 985/2008 година на Бургаския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против Решение № 1453 от 9.06.2008 година на кмета на община Бургас. Твърдят се нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В действителност в обстоятелствената част на касационната жалба се правят доводи само за неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването върху 510 кв. м. от имота. На следващо място е недопустимо искане за отмяна на отчуждаването само на част от имота и на последно място - изпълнение на предвиденото благоустройствено мероприятие. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Георги Събев Парушев и Жечка Георгиева Парушева против решение № 1453 от 9.06.2008 година на кмета на община Бургас. С него е оставено без разглеждане искането им за възстановяване на собствеността върху 510 кв. м. ид. части от бивш парцел II в бивш кв. 10 по плана на ж. к. "Изгрев", отчуждени от Жечка Парушева и Петра Парушева. Наред с това е оставено без уважение искането на Георги Събев Парушев за възстановяване на собствеността върху 110 кв. м. от имота. Направили са две групи възражения: първата, че мълчаливият отказ по предходно подавани заявления няма сила на присъдено нещо. Втората, че отчуждителното мероприятието не е изпълнено. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът правилно е установил конкретния обем на собственически права на всеки един от двамата жалбоподатели. Преценил е и обстоятелството, че Жечка Георгиева Парушева и общата наследодателка на двамата жалбоподатели - Петра Фотева Парушева са предявили вече искане за възстановяване собствеността върху имота и то трикратно - подавани са заявления на 13.03.2006 година, 27.04.2006 година и 12.08.2008 година. По първите две е налице мълчалив отказ, който не е обжалван и е влязъл в сила. Третото искане е оставено без разглеждане и по него е налице неприключило съдебно производство. Това е дало основание да се приеме наличие на стабилен административен акт по отношение на 510 кв. м. идеални части от имота. От тях 400 кв. м. идеални части са изключителна собственост на Жечка Георгиева Парушева, а останалите 110 кв. м. са съсобствени между нея и баща й - Георги Събев Парушев по наследство. По отношение на последната част от 110 кв. м. идеални части от имота - собствени на Георги Събев Парушев по силата на съпружеската имуществена общност, съдът е приел недопустимост на предявеното искане за отмяна на отчуждаване, доколкото разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаване. За пълно изясняване на правоотношенията между страните с оглед възникналия административно-правен спор обаче е изследвал и основателността на претенцията. За целта е изслушал основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. По този начин е установил, че благоустройственото мероприятие, за което е отчужден имотът е реализирано. По тези съображения съдът е приел жалбата изцяло за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се твърди, че неправилно е приложена от административния орган и от съда разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като той влизал в сила на 1.03.2008 година. Доводът е напълно неоснователен. Съгласно разпоредбата на § 142 ПЗР на АПК, кодексът в частта му, в която е уредено производството по издаване на административни актове влиза в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник - т. е. на 12.07.2006 година. Поради това при преценката на допустимостта на искането, с което е инициирано настоящото административно производство, кметът на общината е бил задължен да извърши проверката по чл. 27 АПК за допустимост на искането и при наличие на някоя от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от кодекса да го остави без разглеждане по същество. При наличие на влязъл в сила административен акт, а съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, въпросът не може да бъде пререшаван с ново искане и ново административно производство. Единственото изключение е уредено в глава седма на АПК при наличие на изчерпателно изброените основание в чл. 99 от нея. Заявлението на двамата жалбоподатели от 23.05.2008 година обаче по никакъв начин не попада в тази хипотеза. На следващо място са неоснователни и доводите за неправилност на съдебното решение в частта му, в която е приета реализация на благоустройственото мероприятие. От двете експертни заключения е категорично установено, че целият УПИ I, в който попада и процесният бивш парцел II е отреден за жилищно строителство, комплексно обществено обслужване и озеленяване. Това е едно общо мероприятие и обстоятелството, че самият имот не е застроен, а съставлява затревена площ не означава свободна за възстановяване на бившите собственици площ. При това следва да се отбележи, че изпълнението на мероприятието е без значение за конкретния спор, тъй като искането на Георги Събев Парушев за отмяна на отчуждаването само върху неговата част от 110 кв. м. идеални части от имота е недопустимо. За разлика от реституционните закони, в частност ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаване. Всички останали доводи в касационната жалба за заявена готовност за възстановяване на получено обезщетение са ирелевантни за спора, поради което не следва да се обсъждат представените писмени доказателства в тази връзка. При решаването на спора, съдът правилно е приложил материалния закон и относимите правила на АПК. Решението е изключително подробно мотивирано и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение