Решение № 4816 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11549/2009 г.

Решение № 4816 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11549/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на МВР гр. София против решение № 46 от 17.06.2009 г. по адм. д. № 4706/2007 г. по описа на АС-София-град. Иска се отмяна на решението като неправилно. Развива подробни съображения, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Подадена е и втора касационна жалба от Иван Тодоров Тодоров с доводи за отмяна на решението в отхвърлителната му част. Счита че съдът е нарушил материалния закон, тъй като подадения от него рапорт за преназначаване на по-ниска длъжност не е било в резултат на свободно формирана воля. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете в тяхната цялост. Ответната страна МВР, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на втората касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че и двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ. Иван Тодоров е предявил искова претенция срещу МВР с доводи за претърпени имуществени вреди вследствие на преназначаването му на по-ниска длъжност, посочени в исковата молба, изразяващи се в претърпени вреди - по-ниско трудово възнаграждение, по-ниско обезщетение при пенсиониране, заплащане на допълнителни средства в края на годината по-малко и размера на пенсията му е изчислен на по-малкото възнаграждение. С обжалваното решение искът е уважен частично - присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1466,50 лв., като в останалата част исковете са отхвърлени. Съдът е приел, че Тодоров е претърпял неимуществени вреди в резултат на негативните емоции, които е претърпял, понесъл е и имуществени вреди като разлика между длъжността която е заемал преди и тази на която е бил преназначен до 01. 10.2004 - моментът когато по негово желание е преназначен. Решението е правилно. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от дружеството хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи противоречат на материалния закон - чл. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Затова следва да се приеме, че решението на Софийски административен съд е съобразено със ЗОДОВ. При постановяването му е преценен доказателствения материал по делото, включително заключенията на единична и тройна съдебно-икономически експертизи, както и заключение на съдебно- медицинска експертиза, неоспорено от страните. Налице е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при спазени изисквания на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съдът е осъществил исканата защита по иска, като е съобразил изяснените фактически обстоятелства по конкретния фактически състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията по посочената норма от ЗОДОВ. Направени са правни изводи след конкретна преценка на обстоятелствата, свързани с кумулативната даденост на елементите на хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази насока, обосновано е прието от съда, че претенцията на искателя не следва да бъде уважена в нейната цялост. Това касае инициираното от него преназначаване на длъжност водач на автомобил в група "Автотранспорт", сектор "МТОСО", доколкото не е налице причинна обусловеност между отменения акт и настъпилата вреда - получаване на по-ниско възнаграждение, като резултат от заповед № 208/17.06.2003 г. на директора на дирекция "Национална жандармерия". Необосновано се претендира от касатора, че разликата в обезщетението при пенсиониране, получено от него при прекратяване на служебното му правоотношение, е пряка последица от отменената заповед № 208/17.06.2003 г., както и липсата на недоказаност на неговата претенция относно неполучаването на възнаграждение за извънреден труд, представяйки в тази връзка хипотетични обстоятелства, свързани с възможното му участие в мероприятия. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение