Решение № 784 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. С. К. чрез адв. Т. Божинов от АК-Пловдив против Решение 1456/14.02.2024 год. постановено по адм. дело 1812/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението и обжалваните административни актове да бъдат отменени и в негова полза да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. С молба от 02.12.2024 год. претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. С. К. против Решение 2153-15-208 от 24.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане РНП-1-4-15-01127303 от 10.05.2022 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата от 7 311, 55 лева, от които главница 5 359, 92 лева за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2020 год. и лихва 1 951, 63 лева начислена към 10.05.2022 год. и допълнителна лихва по чл.113 от КСО след 10.05.2022 год. Разпореждането е издадено на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО като е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер 20 563, 54 лева, от които главница за периода 01.01.2012 год. до 31.03.2020 год. в размер на 12 703, 63 лева и законна лихва 7 859, 91 лева начислена на основание чл. 113 от КСО до 10.05.2022 год. С разпореждането задължението за периода от 01.01.2000 год. до 31.12.2011 год. в размер на 10 169, 41 лева е погасено по давност на основание чл.1151 ал.1 от КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства сумата посочена в обжалваното разпореждане е недължимо платена и подлежи на възстановяване като е прието и че лицето е недобросъвестно. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е установил, че К. съзнателно е представил пред пенсионния орган документи удостоверяващи осигурителния му доход съгласно заповед 420/22.08.1986 год. и удостоверение ЛС-04-902/25.06.1993 год. издадено от ИСО Транскомплект София за времето от 31.03.1986 год. до 30.04.1988 год., данните, от които не се потвърждават при извършената проверка от контролните органи. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че С. С. К. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 5469 от 23.06.1997 год. За определяне правото на пенсия е зачетен осигурителен стаж първа категория труд 05 год. 09 мес. 21 дни, от втора категория труд 01 год. 01 мес. 17 дни и от трета категория труд 25 год. 01 мес. 28 дни при базисен период от 01.01.1977 год. до 31.12.1979 год. с осигурителен доход 6642 лева и от 15.01.1997 год. до 14.05.1997 год. 136 709 лева. С оглед на постъпила информация в ТП на НОИ Пловдив за образувано досъдебно производство 260/2019 год., към което са приобщени пенсионни досиета, за които съществува съмнение относно правомерността на отпуснатите пенсии /между които и досието на К./ пенсионният орган е извършил проверка по реда на чл.108, ал.1, т.1 от КСО. Установено е, че се потвърждава приетия осигурителен стаж на К., но е налице различие в размера на осигурителния доход, от който е определен индивидуалният коефициент и размер на пенсията при изменението и с разпореждане [номер]/21.02.2000 год. и действително получения осигурителен доход 8 630 лева от лицето за 3 годишен базисен период от 01.05.1985 год. до 30.04.1988 год. С разпореждане [номер]/02.10.2020 год. личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст е преизчислена на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.) и е отказано преизчисление на същата, поради по-неблагоприятен индивидуален коефициент. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение Ц2153-15-238/13.11.2020 год. е отхвърлил жалбата. С решение 1824/12.10.2021 год. постановено по адм.д. 3251/2020 год. по описа на Административен съд Пловдив жалбата е отхвърлена. Решението на административният съд е оставено в сила с решение 3955/21.04.2022 год. постановено по адм.д. 11868/2021 год. по описа на ВАС. Разпореждането, което е предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е издадено в следствие на решението на ВАС. Безспорно е установено, че размерът на осигурителния доход не се потвърждава при извършената проверка. Размерът на осигурителния доход видно от представените от оспорващия документи е различен от този установен от пенсионните органи. Първоинстанционният съд е приел, че лицето е било наясно със съдържанието на представените от него документи и е знаел, че получава осигурително плащане в размер, на който няма право, поради което е недобросъвестно. В следствие на това на основание чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми. С оглед на гореизложеното съдът е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО посочен като правно основание за издаване на Разпореждане РНП-1-4-15-01127303 от 10.05.2022 год. длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да бъдат споделени. От данните по делото безспорно се установява, че К. е знаел, че представя документ удостоверяващ осигурителния му доход УП-2 94-00-511/14.05.1999 год. от КЦМ АД гр.Пловдив и УП-2 437/08.12.1999 год. издаден от ИСО Транскомплект гр.София като данните в същите не отговарят на действителността. Що се касае до възражението, че горепосочените документи са представени на пенсионния орган със заявление 115442/17.12.1999 год., за което е установено, че не е подписано от оспорващия, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Дори подписът под заявлението да не е на К., то същият безспорно се е ползвал от данните в посочените УП и в продължение на години е получавал пенсия в размер, който не му се е следвал. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС напр. решение 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. 12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. 8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др./. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното решението не страда от визираните пороци в касационната жалба и следва се остави в сила. Касаторът е на правил искане за присъждане на разноски по делото, но с оглед изхода на спора същото е неоснователно. Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди касатора да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,