Решение № 7158 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Нивало ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение 9559 от 21.08.2024 г., постановено по адм.д. 7450/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се обосновават доводи за наличието на основания за отмяна по 239, т. 5 от АПК. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответникът по искането за отмяна Държавен фонд Земеделие, оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С решение 9559 от 21 август 2024 г., постановено по адм.д. 7450/2023 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение 3723 от 07.06.2023 г., постановено по адм.д 1658/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението на Административен съд София град са отхвърлени предявените от Нивало ЕООД искове срещу Държавен фонд Земеделие, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По образуваното производство пред Върховния административен съд, касационната жалба срещу решението на Административен съд София град е била подадена от търговското дружество, чрез адвокатско дружество. На първото съдебно заседание, касационният жалбоподател Нивало ЕООД не е бил редовно призован, поради което делото е отложено за друга дата, с ново призоваване на страните. По делото е постъпила молба от управителя на Нивало ЕООД, с изявление, че не може да се яви за насроченото съдебно заседание, поради насрочен преглед в специализирана клиника в Република Турция. Посочва се и невъзможността за упълномощаване на адвокат. На проведеното съдебно заседание на 24 януари 2024 г., съдът не е дал ход на делото. Определил е, че в призовката до дружеството изрично следва да се посочи, че следва да организира защитата си в срок до следващото съдебно заседание предвид наличието на здравословни пречки за личното му явяване, при съобразяване на обстоятелството, че в случаите по чл. 139, ал. 2 от АПК, при повторно искане от същата страна, делото може да бъде отложено само по изключение. Преди съдебното заседание, насрочено за 17 април 2024 г. по делото отново е постъпила молба от управителя на търговското дружество с изявление за обстоятелството на насрочена дата за лечение в специализирана клиника в Република Турция. Посочва се обстоятелството на предварително определени дати за провеждане на лечението, които не могат да бъдат променени. Посочва се невъзможността за ангажиране на адвокатска защита. Представени са и доказателства, с посочени дати на лечение, съответно 06.03.2024 г., 17.04.2024 г., 29.05.2024 г., 10.07.2024 г., 21.08.2024 г., 02.10.2024 г. На проведеното съдебно заседание на 17.04.2024 г. съдът е съобразил чл. 139, ал. 2 от АПК, дал е ход по съществото на спора. Постановено е съдебното решение. При съобразяване на тези обстоятелства, които не са спорни между страните, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, е неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Преценката за приложимостта на посоченото основание следва да се направи от аспекта на преценка на обстоятелството дали е налице нарушаване на правилото на чл. 139, ал. 2 от АПК. Нарушаването на това правило не се установява да е било осъществено от състава на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска. Съгласно чл. 139, ал. 2 от АПК, при повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. В процесния случай е било налице искане за отлагане на делото от същата страна Нивало ЕООД, искането е било повторно, искането е било на същото основание планирано лечение в специализирана клиника в Република Турция. Изключението по чл. 139, ал. 2 от АПК предпоставя за приложимостта си две условия искането за повторно отлагане на делото да е направено на различно основание от първото искане, като същото включва и задължителната преценка на съда относно обстоятелството дали е налице злоупотреба с право. В процесния случай искането е било направено на същото основание, както и искането за първото отлагане на делото, което обстоятелство не изисква преценката на съда за наличието на злоупотреба с право. При съобразяване на тези обстоятелства, искането за отмяна се определя като неоснователно. От страна на Държавен фонд "Земеделие" е направено искане за присъждане на разноски в размер на 196 695, 79 лв. От страна на Нивало ЕООД е направено възражение за прекомерност на разноските, което възражение тази съдебна инстанция определя като основателно. Тази съдебна инстанция съобразява решение на Съда на Европейския Съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Съгласно т. 54 от посоченото решение, национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Преценката на дължимите разноски следва да се направи при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и положения труд. Необоснован на доказателствата по делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на Държавен фонд Земеделие е размерът на претендираните разноски за възнаграждение за адвокат относно обстоятелствата, релевантни към искането за отмяна фактическа и правна сложност на делото, осъществена правна защита и съдействие от процесуалния представител на ответника, материалния интерес по спора. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че спорът не е с фактическа сложност. Съобразява се и обстоятелството, че фактите по спора са вече установени. Що се отнася до правната страна на спора, спорът не е с правна сложност. При съобразяване на тези обстоятелства разноски в претендирания размер за възнаграждение за адвокат могат да се определят като неразумни и непропорционални. Разумни и пропорционални разноски в този аспект са тези в размер на 1000 лв. При съобразяване на тези обстоятелства, на Нивало ЕООД следва да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв. При съобразяване на направените фактически и правни доводи, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия