Решение № 14776 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2011 г.

Решение № 14776 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на на Албена Николаева Величкова, Иван Николаев Иванов и Теодор Богомиров Петков и тримата от гр. София против решение № 382/11.10.2010 г. по адм. дело № 36/2010 г. на Административния съд - Пазарджик, с което е определен размера на дължимото обезщетение по ЗОСОИ, респ. наследствените квоти на правоимащите лица. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалноправни норми и при съществено нарушение на процесуални правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване и решаване на спора по същество с присъждане на разноски. Ответникът - областен управител на област Пазарджик редовно призован не изпраща представител и не е взел становище. Ответниците Георги Христов Каракънев и Екатерина Петрова Кьосеиванова-Йорданска редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са взели становище. Заинтересованите страни - Димитър Иванов Такев, Ангелина Иванова Такева, Йорданка Константинова Кукидова-Колчагова, Дафина Георгиева Баракова, Димитър Димитров Бъчваров, Велика Борисова Вучкова, Васил Христов Вучков, Лилия Христова Кънчева, Юлка Владимирова Такева, Елизе Владимирова Такева, Ина Владимирова Такева, Елена Щерева Баракова, Георги Аспарухов Бараков, Дафинка Аспарухова Семерджиева, Марина Христова Климек Каниа, Мариус Делчев Чукалов, Борислав Николавев Иванов, Жанета Георгиева Петкова и Невена Богомилова Петкова, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. С обжалваното решение съдът е определил размера на дължимото обезщетяван по ЗОСОИ без правоимащите да са представили нотариално заверени клетвени декларации относно наследствените им квоти. За установяване на наследствените квоти и представяне на декларации съдът не е дал указания в хода на процеса. При тази фактическа установеност и с оглед представените в касационното производство (удостоверения, саморъчно завещание, молба за отказ от наследство) касационните жалби се явяват основателни досежно т. IV, т. VI И т. VII от диспозитива на съдебното решение, с което са определени квотите на наследниците на Михаил Иванов Кьосеиванов, на Невена Иванова Виткова и на Мария Иванова Дурова. Действително тези писмени доказателства е следвало да бъдат представени в хода на административното производство или при съдебното оспорване на заповедта на областния управител. Съгласно разпоредба на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е бил длъжен да укаже на наследниците (страни по делото) да представят доказателства, с оглед установяване квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие със Закона за наследството. Неизпълнението на посоченото задължение е в нарушение и на изискването на чл. 5 от Наредба № 9/14.08.1998 г. (за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица по § 4 от ЗОСОИ) за даване на възможност на собствениците, респективно на техните правоприемници, да представят нотариално заверени клетвени декларации относно индивидуалните им наследствени квоти или други документи, удостоверяващи тези факти. Не се установява указания в този смисъл да са давани от съда или административния орган, поради което по делото не се съдържат писмени доказателства с подобен характер. Предвид изложеното, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилното прилагане на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В случая е приложима хипотезата на чл. 222, ал. 2 от АПК и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,