Решение № 13525 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк. Стойкова срещу Решение 5853/21.05.2024 г., постановено по адм. д. 1688/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което по жалба на Импакт Ауто ЕООД, ЕИК 204722429, е отменено Решение 32-671506 от 12.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за липса на мотиви в административния акт, както и че митническите органи неправилно са приложили чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Импакт Ауто ЕООД, чрез адв. Тодоров, оспорва касационната жалба по аргументи изложени в писмен отговор, като моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София -град е било Решение 32-671506 от 12.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , с което е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД MRN 20BG001008028849R0 от 21.12.2020 г., в размер на 4450.24 лв., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 - в размер на 318,95 лева и ДДС - в размер на 701,70 лева, или общо в размер на 1020,65 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания на 21.12.2020 г. в митническо бюро "Свободна безмитна зона Бургас" на АМ е подадена вносна митническа декларация с MRN 20BG001008028849R0, с посочен вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 - Импакт Ауто ЕООД за поставяне на стока под митнически режим "допускане за свободно обращение", а именно - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: HONDA, модел: RIDGELINE, тип: RIDGELINE, първа рег: 01.01.2014 г., цвят 0, р.обем: 3500, д-тел:няма данни, шаси: 5FPYK1F87EB501807. В митническата декларация е посочено в клетка 5/14 "Държавата на изпращане" - Канада, в клетка 4/1 "Условия на доставка" - CFR- стойност и навло; в клетка 4/16 "метод за определяне на стойността" - договорната стойност на внасяната стока; в клетка 4/14 "Цена на стоката" -1000 ; в клетка 4/10 "Валута" CAD и в клетка 7/10 Идентификационен номер на контейнера - FCIU9023753. Към митническата декларация са приложени: фактура RA-E20102203/22.10.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, опаковъчен лист RA-E20102203, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, талон 81309452, Морска товарителница MEDUMC833081. Митническата стойност на стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е изчислена на 1260.69 лв., при което са определени мито в размер на 126.07 лв. и ДДС в размер на 277.35 лв. В ТД Митница Бургас е постъпила с писмо с peг. 17346 от 13.01.2023 г. и писмо 32-470240 от 10.07.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас информация от ЦМУ от канадските митнически власти "Canada Border Services Agency" за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. От страна на митническите органи е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана с МД MRN 20BG001008028849R0/ 21.12.2020 г. Установено е несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стоката употребявания пътнически автомобил "HONDA RIDGELINE" с шаси 5FPYK1F87EB501807. При проверката било констатирано, че декларираната при вноса цена 1000 CAD, се различава от декларираната от износителя Квебек Инк. цена 3530 CAD. Предвид установяванията на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т.1 от ЗМ с писмо рег. 32-132460 от 05.04.2023г. са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от Импакт Ауто ЕООД като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. В отговор от Импакт Ауто ЕООД са представени следните документи: движение по сметка на дружеството за извършен превод на 10.11.2020г.; дневник на сметка 401 /1 за период от 01.01.2020г. до 31.12.2021 г. /контрагент 12 КУИБЕК, фактура 20102203, дата на фактура 22.10.2020г.; дневник на сметка 304/1 за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. /склад 1 Коли номенклатурен номер 20 ХОНДА РИДЖЛАЙН/. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 рег. 32 - 540211/31.08.2023 г. дружеството е уведомено за резултатите от извършената проверка и за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа които са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Със становище от 31.08.2023 г. дружеството Импакт Ауто ЕООД е оспорило изложените в уведомителното писмо мотиви на административния орган за предстоящото издаване на неблагоприятен акт. При тази фактическа обстановка директорът на ТД Митница Бургас е издал обжалваното решение. При тези установявания административният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в установената форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Административният съд е приел, че основанието за отхвърляне на декларираната митническа стойност се основава на представена обобщена информация за износа на дадена стока. Счетено е за неправилно да се приеме, че декларираната при износа стойност е действително заплатената стойност на стоката, предвид липсата на оспорване на автентичността на представения документ за продажба на стоката. Наред с това, съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г). Решаващият състав е счел, че, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Прието е и, че неправилно е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорът и пред настоящата касационна инстанция се свежда до това обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В случая информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Като правилен следва да бъде преценен извода на административният съд, че в настоящия случай митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, а когато и последният не намира приложение, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета "Стойност на стоките за митнически цели" от Митническия кодекс. В случая от страна на органа не е мотивирана неприложимост на чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Банкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Предвид изложеното, като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък, възлизащи общо на сумата от 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,