Решение № 11419 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2014 г.

Решение № 11419 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 3139 от 11.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4313/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031201862 от 1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 674 от 22.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган, поради което издаденият РА е валиден. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Славка Николова Колева изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Ревизионен акт № 031201862 от 1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 674 от 22.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Славка Николова Колева са установени задължения за данък върху доходите за 2006 г. в размер на 11 270.80 лв., лихви в размер на 7200.29 лв., данък върху доходите за 2007 г. в размер на 26 471.50 лв. и лихви в размер на 13 154.71 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната Заповед за възлагане на ревизия № 1200104 от 10.01.2012 г. е териториално компетентен само за ИРМ - Русе, тъй като териториалният директор е ограничил неговите правомощия до този район в рамките на компетентната териториална дирекция. Преценил е, че след като постоянният адрес на ревизираното лице е в с. Кранево, област Добрич, то както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/, Агенцията се състои от Централно управление и териториални дирекции. Считано от 1.01.2010 г., с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.2009 г. на територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочените и закрити със същото решение териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция препраща и нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, установяваща компетентността на органа по приходите да издава актовете по този кодекс. Един от тези актове е заповедта за възлагане на ревизии. Според чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. Като структурна единица на НАП, териториалната дирекция има определен пространствен обхват, който за длъжностите от нейния щат е идентичен с мястото на изпълнение на службата. Фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. Обратното схващане би приравнило функциите на длъжността в съответната структурна единица на НАП с функциите на нейните органи. Орган по приходите не е длъжност, която е ситуирана със своя точно определена степен в системата на НАП, поради което работното място на съответния служител, осъществяващ функциите на орган по приходите, е ирелевантно за пространствения обхват на предоставената по закон териториална компетентност на органа. Гореизложеното мотивира извода, че с акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. С този акт териториалният директор не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от директора акт /заповед/ за определяне по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Като е приел обратното и е достигнал до извод, че компетентността на органа по приходите, издал процесната ЗВР е ограничена от териториалния директор само за региона на ИРМ Русе, представляващ част от териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не е налице намереното от административният съд основание за нищожност на РА поради липса на териториална компетентност. В идентичен смисъл е задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4/2014 г., ОСС на ВАС: с факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,