Решение № 6781 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2015 г.

Решение № 6781 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас моли да бъде отменено решение № 872/15.05.2015 г. по адм. д. № 3059/2013 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 201300936/12.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втора касационна жалба е подадена от "Бул агро 2009" ЕООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2009 г. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъден разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 201300936/12.09.2013 г. на ТД на НАП-Бургас в частта за установени задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1935,68 лв с лихви по фактура от м. 10.2010 г. на "Лотос прима" ЕООД за доставка на грозде, тъй като доставката не е осъществена на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Решението е отменено и в частта, с която е определен корпоративен данък за 2010 г. 967,84 лв с лихви на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурата на "Лотос прима" ЕООД, които не са документално обосновани. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2009 г. 5235,33 лв с лихви след увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури на "Стефком 2008" ЕООД и "Вай стронг" ЕООД, които не са документално обосновани, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. За да отмени РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата от м. 10.2010 г. на "Лотос прима" ЕООД съдът е описал представените доказателства - складови разписки, искания за отпускане на стоката - грозде димят и мерло от склад, платежни документи и данни за начисляване на данъка от доставчика и две товарителници. Бил е съставен РА на доставчика, с който е отказано признаване на данъчен кредит по фактура № 153/25.10.2010 г. на "Мегаконтракт" ЕООД - предходен доставчик, поради липса на осъществени доставки. РА е отменен с решение на по адм. д. № 5682/2014 г. на Върховния административен съд. Съдът е приел, че в решението на ВАС е прието, че всички доставки на "Мегаконтракт" ЕООД към "Лотос прима" ЕООД са осъществени. Според съда са представени достатъчно доказателства за осъществяване на доставката - складови разписки, искания до склада, документи за транспортиране на гроздето до крайния потребител "Винпром Лудогорие"- Разград от прекия доставчик, който има нает товарен автомобил. Решението в тази част е необосновано. Приетото за установено в мотивите на цитираното решение на ВАС относно обстоятелството прекият доставчик разполагал ли е със стоки от вида на фактурираните е доказателство в настоящия процес наред с останалите доказателства по делото. По настоящото дело са представени две товарителници с изпращач и превозвач - прекия доставчик с посочен получател - ревизираното лице, които не са подписани за получател. В двете товарителници е посочено място на разтоварване - Разград - "Винпром Лудогорие". В товарителницата за грозде димят в графата за подпис на получател е посочен "Винпром Лудогорие/Булагро/, като подпис за получател не е поставен. Така съставените товарителници не установяват транспортиране и приемо-предаване на посочените в тях количества грозде и съдът необосновано е приел, че осъществяване на пряката доставка е доказано по делото. В складовите разписки на доставчика от 25.10.2010 г. като получател на гроздето е посочен Иван Трендафилов, който видно от обясненията на доставчика не е извършвал транспорта, а М. Х. Товарителниците за транспорт имат дати предхождащи складовите разписки, които са подписани от управителя на ревизираното лице И. Т. Липсват доказателства за транспорт и предаване на гроздето на трето лице - "Винпром Лудогорие"-Разград. Подписаните складови разписки за получаване на гроздето от управителя на ревизираното лице не се подкрепят от останалите доказателства и не са достатъчни, за да установят приемо-предаване на родово определените вещи - тонове грозде. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението е неправилно и в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък с лихви за 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурата от м. 10.2010 г. за доставка на грозде, която не е осъществена. Правилно в РА е прието, че в случая не е налице документална обоснованост на стопанската операция по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2009 г. 5235,33 лв с лихви след увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури на "Стефком 2008" ЕООД и "Вай стронг" ЕООД, които не са документално обосновани, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. Била е проведена ревизия по ЗДДС на ревизираното лице, приключила с влязъл в сила РА № 201000576/17.06.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, в който за 2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Стефком 2008" ЕООД и "Вай стронг" ЕООД за доставки на плодове на основание чл. 70, ал. 1, чл. 6 и 9 от ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. Съдът е посочил, че събраните в тази ревизия доказателства са приобщени с протокол към процесното ревизионно производство. Приел е също, че фактурите за доставките са с невярно съдържание и разходите по тях не са документално обосновани предвид чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Съдът неправилно е приел, че за реалността на доставките е обвързан от приетото по адм. д. № 1958/2010 г. на АС-Бургас, с който РА № 201000576/17.06.2010 г. на ТД на НАП-Бургас е оставен в сила. Предмет на ревизионното производство е установяване на данъчните задължения на ревизираното лице. Стабилитетът на РА обхваща само вида на задълженията, основанието на което се дължат и от кое лице. Приетото в мотивите на РА относно правно установените факти - в случая реалността на доставките, в настоящия процес има сила на доказателство наред с останалите доказателства по делото. Съдът не е обсъдил подробно събраните доказателства за реалността на доставките, но е приел, че фактурите са с невярно съдържание и не отразяват осъществени доставки. Допуснато процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило крайните правилни изводи на съда. Видно от преписката липсват доказателства за приемо-предаване на родово определените вещи - плодове от доставчиците на ревизираното лице, както и на неговия краен клиент, поради което изводът на съда, че доставките не е доказано да са осъществени е правилен. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер 736,94 лв или общо 1473,88 лв юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,