Решение № 2683 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2008 г.

Решение № 2683 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 789/3.06.2008 г. по адм. д. № 1653/2007 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 0301006/30.05.2007 г. на ТД-Варна в частта, с която е увеличен финансовият резултат със 7 585,90 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено и в частта за разноските, които са неправилно определени, и да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба "Одесос колор" ООД редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.. С решение № 789/3.06.2008 г. по адм. д. № 1653/2007 г. на Варненският административен съд е отменен РА № 0301006/30.05.2007 г. на ТД-Варна в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2001 г. със 7 585,90 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.). Жалбата против РА в останалата й част за увеличение на финансовия резултат с 14 326,33 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО и с 1410,12 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за 2001 г. е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че с РА е констатирано, че "Одесос колор" ООД е свързано лице с "Транс одесос 65" ЕООД на основание § 1, т. 3, б. "з" ЗКПО (отм.), тъй като първото дружество е собственик на капитала на второто дружество. Второто дружество издало фактури на "Одесос колор" ООД за 21 674 км пробег по 0,95 лв. (км на обща стойност 20 590,30 лв. След анализ на разходите за транспортни услуги на други фирми, с РА е констатирано, че средната цена на километър е 0,60 лв. и е налице отклонение от пазарната цена с 37 %. При анализа на разходите по превози между несвързани лица в РА е установено отклонение от пазарните им цени в размер 7585,90 лв., с която сума е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 13, 15 ,ал. 3, т. 1 и 16 ЗКПО (отм.). Вещото лице е дало заключение, че при съпоставката на цените на транспортните услуги на "Туристическа асоциация Слънчево" ООД и ЕТ "Черно море 2000 - Хр. Ненов" цените са взети предвид без ДДС. Вещото лице е дало заключение, че единичните цени на транспортните услуги за 2001 г. са в границите 0,75 - 1 лв. (км без ДДС и 0,90 - 1, 20 лв. км) с ДДС. Заключението е изработено по метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци по чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗКПО (отм.) и съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.) и увеличението на финансовия резултат със 7585,90 лв. е незаконосъобразно. Съдът е определил юрисконсултско възнаграждение на касатора 80 лв. по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определил е касатора да заплати разноски на дружеството 150 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, които не включват адвокатски хонорар, какъвто не е доказано да е платен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Предвид заключението на вещото лице, изводите на съда за неправилно увеличение на финансовия резултат със 7585,90 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.). Основателен е доводът на касатора, че на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество, като следва да определи размера на дължимите данъци и не е достатъчно да отмени РА само в частта, с която е увеличен финансовия резултат. Съдът следваше да направи съответните изчисления и да определи отражението на корекцията върху финансовия резултат, и дължимите данъци и лихви. С РД е установен финансов резултат след преобразуването за данъчни цели в размер 59 012,15 лв. В този резултат са включени 7585,90 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.) незаконосъобразно, както правилно е приел съдът, след спадане на които остава финансов резултат след данъчното преобразуване в размер 51 426,25 лв. Дължимият данък за общините 10% е в размер 5 142,62 лв. От него по годишната данъчна декларация е начислен данък за общините 3035 лв. и остава данък за общините определен от ревизията 2107,62 лв. С РД е определен данък за внасяне 2865,71 лв. над декларираните 3035 лв. - общо е определен данък за общините в размер 5900,71 лв. За 2000 г. с РД е констатирано, че дружеството е надвнесло авансови вноски за 6155,88 лв., а за 2001 г. са внесени авансови вноски 4421,34 лв. - общо внесен данък за общините 10 577,22 лв. При дължим данък за общините в размер 5 142,62 лв. остават надвнесени вноски по този данък в размер 5434,60 лв. В РА е определена надвнесена сума по този данък в размер 4676,51 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която надвнесената сума за данък за общините е определена в размер по-малък от 5434,60 лв. Определеният данък за общините 5142,62 лв. се спада от облагаемата печалба и остава облагаема печалба 46 283,63 лв., върху която 15% данък печалба е в размер 6942,54 лв. В годишната данъчна декларация е определен данък върху печалбата 4098 лв. При ревизията е определен данък върху печалбата още 3868,71 лв. - общо 7966,71 лв. Установени са надвнесени авансови вноски от 2000 г. в размер 11 080,61 лв. и внесени авансови вноски за 2001 г. в размер 7957,87 лв. - общо внесени по данък върху печалбата 19 038,48 лв. С РА са определени надвнесени суми по данък върху печалбата в размер 11 071,77 лв. При дължим данък върху печалбата в размер 6942,54 лв. остават надвнесени 12 095,94 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен размерът на надвнесената сума по данък върху печалбата за 2001 г. по-малък 12 095,94 лв. Основателен е и доводът за неправилно изчисление на разноските. С РА са увеличени задълженията по декларацията за 2001 г. за данък за общините с 2865,71 лв. и за данък върху печалбата с 3868,71 лв. Общият обжалваем интерес е в размер 6732,42 лв. Страните са поискали да им бъдат присъдени разноски. Разноските на дружеството за държавна такса и депозит за вещо лице са в размер 300 лв. По чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските следва да се определят съразмерна на уважената част от жалбата за дружеството и съразмерно на отхвърлената част от жалбата за данъчната администрация. В случая данъкът за общините, с който правилно е увеличен декларираният размер е 2107,62 лв., а данъка върху печалбата, с който правилно е увеличен декларираният размер е 3073,83 лв. - общо правилно увеличение от 5181,45 лв., в който размер е отхвърлена жалбата. Уважената част от жалбата е в размер 1550,97 лв. Разноските на дружеството се изчисляват по формулата х:1550, 97=300:6732,72 и са в размер 69,11 лв. Юрисконсултското възнаграждение на касатора се определя по чл. 7, ал. т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и са в размер 347,26 лв. Неправилно съдът е определил юрисконсултското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата като по неоценяем иск. Делата по жалби срещу ревизионни актове имат оценяем интерес и за тях е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредбата. По компенсация дружеството следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на касатора по делото в размер 278,15 лв. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт в частта, с която за 2001 г. е определен размер на надвнесената сума за данък върху печалбата по-малък от 12 095,94 лв. и размер на надвнесената сума за данък за общините по-малък от 5434,60 лв. следва да бъде отменено, и вместо него следва да се постанови отмяна на ревизионния акт в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора разноски по делото в размер 278,15 лв., изчислено по компенсация. Решението в останалата обжалвана част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,