Решение № 4792 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2015 г.
ВАСVI отделение21.04.2016 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2877 от 24.04.2015 г. по адм. д. № 792/2015 г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4792 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 2877 от 24.04.2015 г. по адм. д. № 792/2015 г. на Административен съд – София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд – София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател Л. Г. Д. срещу заповед № ВП-0490 от 10.11.2014 г. на длъжностно лице, оправомощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане – район В.", с която е изразен отказ да бъде отпусната на касационния жалбоподател Л. Г. Д. исканата от него целева помощ за отопление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че касационният жалбоподател притежава недвижим имот в [населено място] – поземлен имот с пл. № 21, парцел 16, местност Х. Б., с площ 580 дка - а на 8.05.2014 г. е продал поземлен имот пл. № 1132, парцел 1 с площ 280 дка, също в [населено място], поради което не отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 4 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) - да не притежава недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи (т. 4) и да не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години (т. 6). Решението е правилно. Вярно е, че при изписването на площта на недвижимите имоти е допусната очевидна фактическа грешка, в резултат на която 580 кв. м. и 280 кв. м. са посочени като 580 дка, респ. 280 дка, но тази грешка не опорочава оспореното с касационната жалба съдебно решение, защото и двете правила – на чл. 10, ал. 1, т. 4 и 6 ППЗСП – визират недвижими имоти без оглед на тяхната площ. А обстоятелството, че недвижим имот или идеална част от недвижим имот в [населено място] може да бъде еднократен или постоянен източник на доходи, не се нуждае от доказване. Касационната жалба не съдържа аргументи, които да бъдат обсъдени. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,