Решение № 9004 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2016 г.

Решение № 9004 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х., чрез пълномощника юрисконсулт Д. С. против решение № 85/31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 533/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отменено решение № 1012-26-105-1/06.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5201218605/ПР-859/15.06.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са свързани с неправилна преценка на съда относно наличието на предпоставки за превръщането на осигурителния стаж от първа категория през спорните периоди при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Г. Д. Х. от гр. Д., чрез пълномощника адв. В. Ч. оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отменено по жалба на Г. Д. Х. решение № 1012-26-105-1/06.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5201218605/ПР-859/15.06.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х., а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ гр. Х. за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-4800/19.02.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното решение неправилно е отказано изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, след като правилната квалификация на искането за изменение е по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и самият орган е възприел искането именно като такова за изменение поради неправилно определяне на пенсията в по-малък размер в резултат на неправилно превръщане на осигурителния стаж за определени периоди по чл. 104 КСО. Според съда оспореният акт е немотивиран и не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за отмяната му. Наред с това, съдът е приел, че осигурителният стаж на Г. Д. Х. през периодите: 02.12.1985 г. - 08.07.1991 г. на длъжност "подземен зам. началник и началник обособено производство", 25.09.1995 г. - 27.10.1997 г. на длъжност "подземен директор мина", 27.10.1997 г. - 27.07.1999 г. на длъжност "директор мина, подземен" и 19.01.1993 г. - 24.09.1995 г. на длъжност "началник минно-спасителна служба", зачетен от първа категория при отпускането на пенсията, следва да бъде превърнат към трета категория при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като трудовите функции на лицето са изпълнявани преимуществено или през по-голямата част от работното време под земята и затова попадат в приложното поле на разпоредбата. Съдът е обосновал този извод със заключението на съдебна експертиза, според което за заеманите длъжности има норматив за посещение 12 дни под земята, като констатацията на вещото лице са обосновани с конкретни данни за начисления за условия на труд. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Г. Д. Х., ответник в касационното производство, има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на разпореждане № 5201218605/10.06.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х., считано от 11.05.2004 г., при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, при зачетен осигурителен стаж от първа категория, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 КСО - 12 години 1 месец и 15 дни, от втора категория - 4 години 5 месеца и 19 дни, от трета категория - 5 години 6 месеца и 2 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО - 5 години и 6 месеца, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 47 години 9 месеца и 18 дни. Със заявление вх. № МП-4800/19.02.2015 г. Г. Д. Х. е поискал да бъде преизчислен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО осигурителният стаж за конкретно посочени периоди, въз основа на описаните в заявлението и приложени към него удостоверение обр. УП-3. С разпореждане № 5201218605/15.06.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х. е отказано изменение на разпореждането за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а при обжалването по административен ред същото е потвърдено с решение № 1012-26-105-1/06.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Съгласно изричното уточнение в съдебно заседание на 17.12.2015 г., направено от пълномощника на жалбоподателя, отказът за изменение се обжалва пред съда относно следните периоди: 02.12.1985 г. - 08.07.1991 г., 25.09.1995 г. - 27.10.1997 г., съгласно удостоверение № 2547/20.12.1999 г., издадено от Мини "Марбас" ЕАД, Мина "Миньор", Д., 27.10.1997 г. - 27.07.1999 г., съгласно удостоверение № 3941/22.12.1999 г., издадено от Мина "М." и 19.01.1993 г. - 24.09.1995 г., съгласно удостоверение № 1270/22.12.1999 г., издадено от Мини "Маришки басейни" ЕАД. На първо място, обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Х. е незаконосъобразно поради това, че отказът за изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията е обосновано с формално позоваване на правната квалификация на основанието за изменението, което е дадено от подателя на заявлението Г. Х. - по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, без да се отчете действителното съдържание на искането за изменение и да бъде дадена съответната правна квалификация. Същевременно, от мотивите на решението е видно, че по-горестоящият орган правилно е възприел съдържанието на искането като такова за изменение на влязлото в сила разпореждане поради определяне на пенсията в по-малък размер, което намира своето правно основание по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. В този смисъл, изложените в решението на директора на ТП на НОИ съображения, че не били представени нови доказателства са относими към основанието по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, но не са относими към действителното правно основание за исканото изменение - по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, поради което изводът на съда, че решението не отговаря не изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 КСО, следва да бъде споделен. На следващо място, изводите на първоинстанционния съд, че за осигурителния стаж през посочените четири периода са изпълнени изискванията за превръщане чл. 104, ал. 3 КСО, са обосновани от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон, поради което също се споделят от касационния съд. Безспорно е, че осигурителният стаж през периодите 02.12.1985 г. - 08.07.1991 г., 25.09.1995 г. - 27.10.1997 г., 27.10.1997 г. - 27.07.1999 г. и 19.01.1993 г. - 24.09.1995 г. при пенсионирането е зачетен от първа категория по т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през посочените периоди към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /в този смисъл, освен цитираните в първоинстанционното решение съдебни актове, са също решение № 6094/16.05.2017 г. по адм. дело № 5536/2016 г., решение № 9138/22.07.2016 г. по адм. дело № 2900/2016 г., решение № 925/28.01.2016 г. по адм. дело № 8220/2015 г., решение № 14137/26.11.2014 г. по адм. дело № 8443/2014 г. и други, всички на ВАС, шесто отделение/. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Г. Д. Х. през спорните периоди, както следва: 02.12.1985 г. - 08.07.1991 г. на длъжност "подземен зам. началник и началник обособено производство", 25.09.1995 г. - 27.10.1997 г. на длъжност "подземен директор мина", 27.10.1997 г. - 27.07.1999 г. на длъжност "директор мина, подземен" и 19.01.1993 г. - 24.09.1995 г. на длъжност "началник минно-спасителна служба", е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. В. основа на заключението на съдебната експертиза, която е изслушана по делото, съдът е приел, че за посочените периоди Г. Х. е получавал допълнителни възнаграждения за работа при вредни условия и работа за подземен труд. Изложените от вещото лице констатации, възпроизведени и в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства, описани в заключението, част от които представени и по делото. Наред с това в заключението е посочено, че за заеманите от лицето длъжности нормативът за влизане под земята е 12 дни. Получаването на допълнително възнаграждение за вредни условия на труд е показател, че задължителните 12 дни работа под земята са били полагани. Заключението правилно е възприето от съда като компетентно, последователно и обективно, същото не е оспорено от страните, а изводите на вещото лице са обосновани от проверените документи. Изводите на съда, че през спорните периоди изпълняваните от Г. Х. трудови функции са били свързани със заетост под земята, не се оспорват пред настоящата инстанция. Основното оплакване в касационната жалба е свързано със заеманите длъжности, като твърдението на касационния жалбоподател е, че заеманите от Г. Х. длъжности през спорните периоди не попадат в приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като били ръководни длъжности над "ръководител участък". Този довод е наведен за първи път пред касационната инстанция и за изясняването му не са събирани доказателства пред първата инстанция. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Въпросът дали длъжностите /всички или някои от тях/, които са заемани през спорните периоди от Г. Д. са инженерно-технически или ръководни над ръководител на участък, следва да бъде изяснен от административния орган при новото произнасяне. Както при постановяване на разпореждането, така и при произнасяне на по-горестоящия административен орган с оспореното пред първоинстанционния съд решение, не са навеждани доводи, че заеманите длъжност са ръководни, а не инженерно-технически. Отказът за изменение на разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е мотивирано с формалното неизпълнение на условията по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, което както вече се посочи е неправилно и представлява самостоятелно основание за отмяна. Първоинстанционният съд е събрал доказателства и по съществото на спора, доколкото данни за спорните въпроси могат да бъдат изведени от съдържанието на решението на директора на ТП на НОИ. В това решение обаче въпросът дали заеманите длъжности са ръководни нито е обсъждан, нито е послужил като основание за отказа. Позоваването на това обстоятелство едва в касационната жалба не може да обоснове извод за неправилност на първоинстанциноното съдебно решение, с което спорът не е решен окончателно, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При това произнасянето органът следва да обсъди и да се произнесе изрично и по наведения от него спорен въпрос, като при това съобрази, че ограничението в чл. 104, ал. 3 КСО относно нивото на ръководната длъжност се отнася само за тези длъжности, които не представляват инженерно-технически специалисти. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на касационното производство, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 39/20.04.2017 г. на Хасковска адвокатска колегия, сключен между страната и адв. В. Челебиев. Поради това следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение