Решение № 173 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 522/2008 г.

Решение № 173 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 522/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на А. К. К. от гр. С. срещу решение № 311 от 8.11.2007 г. по гр. д. № 232/2007 г. на Софийския градски съд в частта му относно ползването на семейното жилище. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 171 от 20.11.2006 г., постановено по гр. д. № 4552/2005 г. на Софийския районен съд е прекратен брака между А. К. К. и Л. К. К. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, а семейното жилище - апартамент № 29, находящ се в гр. С., ул."Б" № 56, бл.6, ет. 8 е предоставено за ползване на Л. К. С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно ползването на семейното жилище. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че семейното жилище на страните е собственост на ответницата и на двете им деца (К. и А. ) и се състои от две стаи и преходен хол, като в пледоариите си пред първата инстанция пълномощникът на ищеца и поискал да се разпредели ползването му, а този на ищцата - да й се предостави изцяло. Децата на страните са пълнолетни и ползват двете стаи, ответницата ползва преходния хол, а жалбоподателят е напуснал жилището преди повече от шест години. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ползването на жилището следва да се предостави на ответницата. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. С оглед на установените по делото факти въззивният съд правилно е приел, че ползването на семейното жилище следва да се предостави за ползване на ответницата, а не да се разпредели за ползване от двамата бивши съпрузи, доколкото на такова разпределение подлежи единствено стаята към преходния хол, тъй като върху детската стая право на ползване имат двете деца на страните, а преходният хол е за общо ползване и не подлежи на разпределение. Доводите на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал техническа експертиза със задача да даде заключение как би могло да се разпредели ползването на жилището са неоснователни, тъй като с оглед предмета на спора това доказателство би било неотносимо към делото. Оплакването, че семейното жилище е предоставено за ползване от ответницата без да е направено искане за това също е неоснователно, тъй като в действителност такова искане е било направено до приключване на устните състезания пред районния съд. Изложените в жалбата доводи относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака не следва да се обсъждат, тъй като в тази му част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване, а такова би било и недопустимо съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.