Решение № 1141 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2007 г.

Решение № 1141 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (Обн., ДВ, 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба от И. Д. Г. и Д. Д. Г. срещу въззивното решение № 85 от 2.04.2007 г. по гр. д. № 1310/06 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът по касация Д. Д. Н. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С решение № 73 от 30.10.2006 г. по гр. д. № 276/06 г. Ботевградският районен съд развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора, сключен с н. а. № 23, т. I, рег. № 3* дело № 22 от 13.02.2002 г. на нотариус Т. Ф., с който Е. И. П. прехвърлила на ответника И, по време на брака му с ответницата Д, недвижим имот в с. С., подробно описан, срещу задължение за гледане и издръжка, и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 629.12 лева. Със същото решение делото е прекратено по направените от ответниците възражения за заплащане на сумите 10 000 лева парична равностойност на положените грижи за прехвърлителката, и 5 000 лева стойност на извършени подобрения в имота, и за задържане на имота до заплащане на стойността на подобренията. Това решение е оставено в сила с въззивното решение, предмет на касация, в частта по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е обезсилен като недопустим. Въззивният съд приел, че ответниците не са изпълнявали задължението си за издръжка и гледане на наследодателката на ищеца за целия период на действие на договора от 13.02.2002 г. до смъртта на прехвърлителката на 17.12.2005 г. При наличието на данни за отказ на трето за спорното правоотношение лице (св. Панайотова) да допуска хора при прехвърлителката, съдът приел, че длъжниците не се освобождават от задължението си, а следва да го трансформират в парично. Такова искане не е направено и затова не е налице забава на кредитора, която да освобождава ответниците от изпълнение на задълженията им. Въззивният съд обсъдил и нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и намерил, че страните не са изправени пред такава хипотеза с оглед възрастта на прехвърлителката, статута й на пенсионер и болен човек в тежко здравословно състояние. По заявените от ответниците възражения въззивният съд намерил, че същите не е следвало да бъдат разгледани, тъй като не са заявени чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Затова и постановеното от районния съд решение, макар и прекратително, е недопустимо. Обжалваното въззивно решение е допустимо. Съдебната практика трайно приема, че искът за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, предявен от наследниците на прехвърлителя, е допустим. Затова е неоснователен доводът на касаторите, че прехвърлителката следвало приживе да изрази воля за разваляне на договора, за да е допустим искът на наследника по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касационният довод за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила не следва да се взима под внимание. На касационно обжалване подлежи въззивното решение, а не и първоинстанционното, включително и в хипотезата на потвърждаването му от въззивния съд. Затова предмет на касационния контрол са оплакванията за съществени процесуални нарушения във въззивното производство при извършване на процесуалните действия, при разясняване на фактическата и правна страна на спора и при преценка на доказателствата. Те са неоснователни. Въззивният съд е отложил произнасянето по искането във въззивната жалба за събиране на нови доказателства, за първото по делото заседание, проведено на 5.03.2007 г. За това процесуално действие въззивниците, сега касатори, са уведомени с връчването на призовките за съдебното заседание. Молба, придружена с болничен лист за временна нетрудоспособност, е била представена само от И. Г. Липсват данни за заболяване или друго препятствие, по отношение на Д. Г., както и на пълномощника на двамата адвокат М. З. отказът да се отложи разглеждането на делото е законосъобразен, постановен в съответствие с чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.). Представянето на 8.03.2007 г. на болничен лист, издаден на 7.03.2007 г. - дата, следваща тази на съдебното заседание, правилно е преценено от въззивния съд като обстоятелство, което не налага отмяна на дадения ход на делото по същество, по изложени в мотивите съображения. Законосъобразно е и произнасянето по исканията за събиране на доказателства във въззивното производство. Въззивниците не са посочили обстоятелствата, за които са поискали допускането на свидетели. Участието на Т. И. Г. - майка на ответника И сестра на прехвърлителката, в гледането и издръжката, е изяснено от останалите гласни доказателства, както и от твърденията на самите ответници. Доводът, че свидетелката П е осъждана за измами, е неотносим при преценката за достоверност на дадените от нея показания по фактите и обстоятелствата на спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Процесуалните действия приключват с обявяване на делото за решаване - чл. 211, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 1 и чл. 186 ГПК (отм.). Ответниците не твърдят искането им да се запознаят с протокола от съдебното заседание на 5.03.2007 г. да е по повод поправка на съдържанието му. Съгласно чл. 105, ал. 1 ГПК (отм.) разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен когато законът предвижда това да стане в закрито заседание. Няма законова пречка устните пледоарии да бъдат съпроводени и с писмени бележки, представени в съдебно заседание, в които страната да доразвие поддържаната в процеса теза. Съдът няма задължение да предоставя възможност на страната да представя писмени бележки след съдебното заседание, нито да ги взима предвид при постановяване на решението. С оглед на всичко изложено неоснователен е доводът на касаторите, че били лишени от възможност да вземат участие във въззивното производство. Събраните по делото доказателства и доводите на страните са обсъдени обстойно в мотивите към обжалвания съдебен акт, възприети са според точния им смисъл и след цялостната им преценка съдът е изградил фактическите и правните си изводи по спорното материално право. По делото е установено, че при сключването на договора прехвърлителката е била 69-годишна, самотна жена. Издръжката си осигурявала със средства от пенсия, уроци по математика и наеми от два апартамента в гр. С., в единия от които живеела. През 2003 г. претърпяла операция на окото, след което при нея до възстановяването й живяла св. Р дългогодишна нейна приятелка. След това П. продължила да живее по предишния начин, като се издържала от пенсия, уроци и наеми. Ответниците се информирали за здравословното й състояние по телефона, посещавали я в апартамента, водели я на разходка, майката на ответника И я взела едно лято при себе си в гр. Б., където живее. Когато П. търсела ответниците по телефона за обичайна поддръжка на дома - смяна на брава, крушка, те се отзовавали. През месец май 2005 г. здравословното състояние на П. се влошило. След направените изследвания се установило, че страда от онкологичното заболяване и следва да се направи операция. Ответниците участвали в изследванията, организирали кръводаряване, след операцията при нея останала да живее св. П, те я посещавали, както и Т. Г. Прехвърлителката починала на 17.12.2005 г. Неоснователен е касационният довод, че релевантните за спорното правоотношение факти са обсъдени селективно и цялата фактическа обстановка е изградена върху показанията на св. П. Неоснователно се поддържа и това, че обемът на поетото задължение за гледане и издръжка не е преценен с оглед съдържанието на договора, че полаганите от ответниците грижи са омаловажени, а направеното от ищцата саморъчно завещание в полза на ответника И, кореспонденцията между сестрата на същия и ищеца и банковите преводи неправилно са преценени като неотносими за спора. Обемът на насрещната престация се определя съобразно постигнатото между страните по договора съгласие и с оглед конкретните нужди на прехвърлителката, които ищецът е поддържал, че са съществували и е установил в производството по делото. Видно от договора, приобретателят се е задължил да осигурява на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, при болест, старост и немощ, докато е жива. За да прецени дали ответниците са изпълнявали задълженията си съобразно този обем, въззивният съд е взел предвид показанията не само на св. П, противоречия в които не се установяват, но и на М. Д. - квартирант на Е. П. в апартамента, в който живеела и тя; Е. А. - хирург-онколог, която понякога помагала в медицинското обслужване на П.; Р. В. И., според която ответникът се отзовавал на исканията на П. за извършване на битови ремонти, когато бил търсен от нея; М. Р., която също установява, че П. е търсила ответниците и сестра си при нужда от помощ; Ц. М. - един от кръводарителите. В тежест на жалбоподателите е било да докажат не това, че са се информирали постоянно за състоянието й, а че са се грижили постоянно, а не инцидентно (лично или чрез трето лице - майката на ответника), за нуждите на прехвърлителката, давали са й издръжка, че са й осигурили живот в семейна среда, от каквато тя явно е имала нужда с оглед двете хирургически интервенции и характера на заболяването й. Тези задължителни елементи от престацията по договора в случая не са били налице. Неизпълнението от ответниците на поетото задължение е основание за разваляне на договора. Събраните по делото доказателства не сочат поведението на прехвърлителката да е направило невъзможно за ответниците да изпълняват задълженията си за гледане и издръжка. Дори да се приеме неоправдано неприемане от кредитора на дължимите грижи или недаване на съдействие, такова поведение не освобождава длъжниците от задълженията, поети с договора. Длъжниците ще бъдат изправна страна, ако са поискали трансформирането на личната им престация или ако са предоставили парично изпълнение, отговарящо на определения размер според вида и обема на дължимите от тях грижи. Такива доводи и доказателства по делото не са представени. Неотносими към предмета на доказване в спора за разваляне на договора поради неизпълнение са фактите за взаимоотношенията на прехвърлителката с ищеца, на последния с ответниците и с техни родственици, поради което и въззивният съд правилно е отказал да обсъди данните в тази насока. Крайният правен извод на въззивния съд, че положените от ответниците грижи и издръжка не съответстват по вид и обем на дължимото, с оглед нуждите на прехвърлителката, е правилен, поради което не се оправдава и оплакването за нарушение на материалния закон. Правилно е становището, че по делото за разваляне на договора поради неизпълнение претенциите на ответниците за парични вземания и за задържане на имота до заплащането им, не могат да се реализират чрез избраното от тях правно средство - възражение. Вземанията не са част от предмета на делото и затова съдът правилно е отказал исканата оценителна експертиза. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, въззивното решение като допустимо и правилно следва да се остави в сила и затова Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.