Решение № 5360 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15522/2011 г.

Решение № 5360 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15522/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез пълномощника Людмила Железарова, срещу решение № 48 от 01.11.2011 г. по адм. д. № 239/2011 г. на Административен съд Русе с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ППК "Бръшлян", с. Бръшлян, общ. Сливо поле, чрез пълномощника си адвокат Венцеслава Стефанова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-6400/656 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от ППК "Бръшлян", с. Бръшлян, общ. Сливо поле, Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 18/220509/19042 в размер на 3210.11 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 3210.11 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. По делото е безспорно установено, че ППК "Бръшлян", с. Бръшлян, общ. Сливо поле, в качеството си на заявител за подпомагане по схемите на СЕПП, не е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите, като притежаваните от него площи са декларирани в общо заявление за единно плащане и не е установено разминаване между информацията по заявлението и действителните данни. След като не е налице неправомерно поведение от лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от РА, не може да се обоснове извод, че те не му се дължат. При доказана добросъвестност на земеделския производител изплатените суми, които са резултат от действия на РА, за които същия не носи отговорност, не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В тази връзка съдът правилно е приел, че причините довели до коригиране на допустимия слой за подпомагане и наложили постановяване на оспорения акт, са недостатъчна техническа, ресурсна и оперативна обезпеченост на органите за одобряване работата по оперирането с ИСАК. По делото са налице необорени данни, че от страна на РА не е била осъществена теренна проверка на декларираните от лицето площи, а разликата от резултатите между двете кръстосани проверки по отношение на "допустимия слой" по СЕПП се дължат на разлика, че едната е извършена по данни от самолетни снимки от 2006 г., а другата по сателитни снимки от 2009 г., в какъвто смисъл е заключението на назначената експертиза. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки, е последвано от други подходящи административни процедури, като съгласно чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. всяка проверка подлежи на контролен доклад, за да може да се преразглеждат детайлите на същата и независимо от новопредставената информация и констатираните различия, свързани с нередности, е следвало да се изискат допълнителни доказателства от заявителя, като пропускът за изпълнение на тези задължения е нарушение на административния орган. В този смисъл административният орган не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, с оглед спазване принципите на достъпност, публичност и прозрачност. Съгласно чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови сумата в съответствие с § 3, но съгласно ал. 4 на посочената разпоредба, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи и същата се отнася до фактическите елементи, а не до начина за изчисляване на сумата и не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. При така установеното фактическо и правно положение, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно правомощията му - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, но при неспазване на установената форма - липса на фактически и правни основания, като са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на същия. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение