Решение № 16934 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2011 г.

Решение № 16934 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, моли да бъде отменено решение № 376/28.01.2011 г. по адм. д. № 5103/2010 г. на АССГ, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13542/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Стоян Йовчев, по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13542/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установено, че на Стоян Йовчев недължимо е платена сумата 993,74 лв. по подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. В мотивите си съдът е приел, че Йовчев е заявил площи за подпомагане, сред които площи с угари 1,5 ха. Била е извършена проверка на място на 9.02.2009 г., при която е констатирано, че площите не се стопанисват от Йовчев и е определен размерът на недължимо платената сума за подпомагане. Приложена е карта на ОбСЗГ, в която парцелът с угари е с посочен начин на трайно ползване - "обработваеми площи". Съдът е обсъдил указанията на министъра на земеделието и горите от 4.06.2007 г., според което обработваемите земи попадат в код 1 и земите в този код подлежат на подпомагане. Определената сума за подпомагане на Йовчев, включително за площите под угари е преведена на 20.12.2008 г., за което е уведомен с писмо от 3.08.2009 г. В писмото е посочено, че не са направени намаления и изключвания на заявените за подпомагане площи. Със заповед от м. 1.2009 г. министърът на земеделието и храните е разпоредил да се извършат бързи проверки на место на заявените за подпомагане площи за 2008 г. За извършената проверка е съставен контролен лист, приложен по делото, който не е подписан от Йовчев. На 15.06.2009 г. е издаден процесният АУПДВ на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Съдът е разпитал свидетел, който е дал показания, че е собственик на имоти, съседни на земите на Йовчев, а също, че площта под угар е изорана през 2008 г. от Йовчев и засята с царевица през 2009 г. Обосновано съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. и чл. 27, ал. 3 ЗПЗПЗ, които възлагат на изпълнителния директор да предприеме действия за събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с целта на закона по чл. 1 и 2 ЗПЗП. След като законът в чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП предвижда възстановяване на недължимо платени суми да се извършва от разплащателната агенция, неправилно съдът е приел, че актът противоречи на целите в чл. 2 ЗПЗП. Необоснован е изводът на съда, че актът няма мотиви - не съдържа фактическо и правно основание за издаването му. В акта са обсъдени указанията на министъра на земеделието и храните относно обработваемите земи от код 1, заповедта от м. 1.2009 г. за извършване на проверки на место, резултатите от извършената проверка, които обстоятелства съставляват фактически основания за издаване на акта. Непосочването в акта на правната квалификация на спорното право - на какво основание е извършено плащането, както и на какво основание следва да бъдат възстановени изплатените суми не е порок, водещ до отмяна на акта, доколкото правната квалификация на спорното право може да бъде определена и от съда, ако не е определена от органа или е определена погрешно. Правилен е изводът на съда, че земеделският производител не е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция, предвид факта, че в заявлението за подпомагане Йовчев е посочил за спорната площ от 1,5 ха, че е площ под угари. Съдът е приел също, че извършеното проверка на место не отговаря на изискванията на чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП и чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., според който на земеделския производител се дава възможност да подпише контролния доклад, за да удостовери присъствието си при проверката на място и да добави забележки, а когато се открият нередности, получава и копие от доклада. Според съда Йовчев не е присъствал на проверката, не е подписал контролния лист и не е запознат с него, поради което при извършване на проверката са допуснати съществени процесуални нарушения. Изводът е съобразен със събраните пред съда доказателства, като едва към писмени бележки на разплащателната агенция, приложени към делото в срока за произнасяне са представени доказателства - писмо и обратна разписка, подписана от Йовчева, с което на Йовчев е изпратен на домашния му адрес контролния лист, с констатацията, че 1,5 ха под угар не се обработват. Цитираното писмо и обратна разписка са представени с касационната жалба и променят фактическата обстановка относно законосъобразността на извършената проверка. В производството пред съда са събрани доказателства за назначаване на проверката. Видно от адреса на Йовчев, той не съвпада с местонахождението на площите под угар. Видно от контролния лист кандидатът не е информиран предварително за предстоящата проверка. По чл. 25, § 1 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. проверките на място не се обявяват предварително, от което следва, че извършената проверка без да е уведомен Йовчев предварително не е извършена в нарушение на Регламента. В този смисъл е и решение от 16.06.2011 г. по дело С-536/09 на СЕС стр. 5 от мотивите. След като контролният лист с констатациите за нередности е връчен на лице от домакинството на Йовчев са спазени изискванията за уведомяването му за резултатите от проверката, а изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при извършването й е необоснован. Съдът е приел, че заключението на проверката, че земята не се обработва е неясно и неконкретно, след като земите под угар се изорават и оставят незасети за сезона, с оглед възстановяване качеството на почвата, поради което е приел, че не е недоказано извършеното плащане за площ под угар да е недопустимо и е отменил акта. Крайният извод на съда е правилен с известни допълнения. Режимът на земите под угар и допустимостта на плащания за тях са уредени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика в глава 4 раздел 2 - Права за земи под угар. В чл. 56 от този Регламент изрично е посочено, че оставената под угар земя не се използва за селскостопански цели. От уредбата в този раздел следва, че плащанията за земи под угар са под различен режим от плащането за единно подпомагане на площ за обработваема земя. В този смисъл е и решение от 2.12.2010 г. по дело С-153/09 на СЕС. В случая земите под угар са посочени като обработваеми земи в скиците на ОбСЗ в съответствие с чл. 54, § 2 от същия Регламент, според който земя под угар е обработваема земя и за тях е платено подпомагане като за земя от код 1 на 20.12.2008 г. По чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 2 април 2004 г., СЕLЕХ номер: 32004R0796, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихвите. По чл. 73, § 4, ал. 1 от същия Регламент задължението по § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В случая по чл. 40, ал. 3 ЗПЗП обработваемата земя, както е класифициран парцела от ОбСЗ в приложената скица, представлява допустима за подпомагане площ и за земеделския производител не е установимо по разумен път дали плащането е извършено правилно или при допуснати пропуски от административния орган. Според чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламента, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на плащането, чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламента се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В случая плащането е извършено на 20.12.2008 г., а процесният АУПДВ е съобщен на Йовчев на 19.06.2010 г. - след изтичане на повече от една година от плащането и на основание чл. 73, § 4, ал. 1 и 2 отРегламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. не е следвало да се издава акт за установяване на недължимо платени суми. Актът е издаден в нарушение на чл. 73, § 4, ал. 1 и 2 от Регламента и изводът на съда за незаконосъобразност на акта е правилен като краен резултат. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,