Решение № 4049 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12826/2011 г.

Решение № 4049 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12826/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк С. Кирилова, срещу решение № 2057/16.08.2011 г., постановено по адм. д. № 857, по описа за 2011 г. на Административен съд гр. Варна /АС/, с което са отменени Решение № 9300-121/16.02.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад" в частта, с която е определена по - висока митническа стойност от посочената в митническата декларация и е определен за довнасяне ДДС в размер на 1895.63 лв. по същия ЕАД и Решение с № 9300-121-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад", с което са определени и лихви за забава върху задължението за ДДС в размер на 297.23 лв. и двете издадени към ЕАД № 9ВG002002Н007199/28092009 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, срещу Решение № 9300-121/16.02.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад" и обезсилено в частта, с която е отменено Решение с № 9300-121-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад". В писмени бележки касаторът доразвива доводите в жалбата и претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Девненски Захарен Завод" ЕАД, гр. Девня, чрез пълномощника си адв. Миленова в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 9300-121/16.02.2011 г. към ЕАД № 09ВG002002Н007199/28092009 г. на Началника на МП "Варна Запад" с което на "Девненски Захарен Завод" ЕАД, са определени като дължими за вземане под отчет разликите до пълния размер на дължимите митни сборове и ДДС по ЕАД, както следва: мито- 0.00 лв. и ДДС за доплащане в размер на 1895.63 лв. и Решение с № 9300-121-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад", с което са определени като дължими за вземане под отчет митни сборове и другите държавни вземания по ЕАД № 09ВG002002Н007199/28092009 г. и лихви за забава върху задължението за ДДС в размер на 297.23 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с ЕАД № 09ВG002002Н007199/28092009 г. е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока - 1999.560 тона сурова тръстикова захар с получател "Девненски захарен завод " ЕАД, с декларирана митническа стойност 534290.48 евро, като са представени фактура, сертификат за качество, товарителница, застрахователна полица, сертификат за тегло и качество и др. Представената към ЕАД фактура № 051-00042689/22.07.2009 г. е за общо количество 11 531,600 МТ с единична цена 262,99 евро./МТ и на обща стойност 3 032 695,48 евро за моторен кораб по договор № 8118 3591/18.05.2009 г. Дружеството е заплатило декларираните с ЕАД публични държавни вземания в размер мито - 401501.44 лв. и ДДС - 289296.56 лв., представляващо и основанието за разрешаване вдигането на стоката. Със Заповед на Началника на Митница Варна е възложена извършване в рамките на последващ контрол проверка на основание чл. 78, § 2 от регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а ал. 1 ЗМ на законосъобразността на действията на "Девненски Захарен завод " ЕАД при поставянето на стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба на стоки за период включващ процесния внос. Резултатите от последващия контрол са обобщени в Доклад № 9/03.01.2011 г., от който се установява, че е регистриран счетоводен запис по кредита на сметка 401/2 на доставчика Каргил и по дебита на сметка 629 "Други финансови разходи", задължение към доставчика и по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г. по същата доставка на стойност 39 630, 79 щ. д. при референция 1, 422 щ. д./евро или 27 869 евро. Прието е в хода на проверката, че това задължение от 27 869,76 евро следва да се прибави към цената при определяне на митническата стойност на основание чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, пропорционално по ЕАД - като за процесната ЕАД е в размер на 4846.10 евро. Въз основа на така установеното е издадено процесното Решение № 9300-121/16.02.2011 г., с което е определена нова митническа стойност в размер на 539136.58 евро, статистическа стойност 1054459.5 и на дружеството са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 1 895.63 лв. На 30.03.2011 г. от Началникът на МП "Варна Запад" е издадено ново Решение с Вх. № 9300-121-1/30.03.2011 г. към процесната ЕАД, с което определя за вземане под отчет същите държавни вземания като определените с Решение № 9300-121/16.02.2011 г. на Началника на МП" Варна Запад", а именно - мито в размер на 401501.44 лв. и ДДС в размер на 291192.19 лв., както и лихва по ДДС за процесния ЕАД в размер на 297.23 лв. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото без оспорване ССЕ, от която се установява, че че в индивидуалния сметкоплан на жалбоподателя е прието по сметка 621-"Разходи за лихви" да се отразяват само лихвите, подлежащи на регулация по режима на "слабата капитализация " по ЗКПО. По сметка 629- "Други финансови разходи" е прието да се отчитат всички останали лихви, които не подлежат на регулация по описания ред, както и други видове финансови разходи, като по сметката е организирана подробна аналитична отчетност на видовете разходи и лихви. Според вещото лице, финансовите разходи представляващи лихва по документарен кредит, отразени във фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., не следва да бъдат включвани в себестойността на стоката - 11 531.60 МТ захар. При така установеното съдът е приел, че обжалваните актове са издадени от компетентен орган, в съответната писмена форма, притежават съответните задължителни реквизити, и при спазване на процесуалните правила, като възраженията на жалбоподателя/сега ответник по касация/ за допуснати нарушения на последните се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по процесния ЕАД следва да се включи и сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките в решенията по процесното ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел, че изводите на митническия орган, че сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г. съвпада с лихвата в гарантиращата Роял банк във връзка със закрития акредитив за 3 032 695,48евро, но това не е лихва, а договорът за доставка не представлява финансово споразумение по смисъла на чл. 33 от регламент № 2913/92, са неправилни. Решаващият съд е тълкувал събраните по делото писмени доказателства, и по-специално клаузите на договора за доставка, сключен между вносителя и доставчика, на база на което е приел, че уговорения начин на плащане между страните определя поемането на разноските по сконтирането на акредитива не като условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29,пар. 3, б. "а" от МК, а като условия по плащането, съответно представлява финансово споразумение между продавача и купувача. Съобразно фактите по делото съдът е приел, че сумата от 27 869 евро по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., представлява разходи и лихва по сконтото, които разходи продавачът е фактурирал на купувача и те са поети от него и съставляват финансови разходи във връзка с плащането на договорената цена, като тези разходи са изключени от митническата облагаема стойност по чл. 32 от МК, тъй като са лихва по финансово споразумение, сключено в писмена форма и разграничена от реално платената или подлежащата на плащане цена. Посочено е, че наличието на условията по първо и второ тире на чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК не е оспорено от митническия орган. Като допълнително съображение за незаконосъобразност на решението е изложено обстоятелството, че фактурираните разходи са свързани със сконтирането на акредитива, открит на стойност многократно превишаваща митническата стойност на посочения ЕАД, но тази стойност не е увеличена пропорционално чрез разпределение на разходите по сконтото спрямо договорената цена на стоката, а е извършено увеличение с всички разходи. По отношение на решението от 30.03.2010 г. в частта му, в която са определени лихви за забава в размер на 297.23 лв. върху дължимото ДДС, са изложени мотиви, че е незаконосъобразно, тъй като не е изложена фактическа обстановка, нито мотиви за издаване на акта, както и начина на определяне на задължението - период и главница. Като допълнение е отбелязано, че предвид незаконосъобразността на първото решение и следваща от това отмяна, няма как да се дължи лихва върху несъществуваща главница, поради което решението за определени лихви в размер на 297.23 лв. следва да бъде отменено. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното в жалбата следва да се приеме, че основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод"-ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ"-АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод"-ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. По делото няма спор по фактите и същите правилно са установени и обсъдени от съда. Правилно е определен основният спорен въпрос - сумата от 27 869 евро по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., следва ли да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е фактически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Начинът на плащане е уговорен в т. 12 от договор за доставка SUS 3591 от 18.05.2009 г., сключен между "Каргил Интернационал"-Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Девненски захарен завод"-ЕАД, според която клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, който да подлежи на усвояване най-късно 5 дни преди предполагаемата дата на пристигане на кораба в пристанището на разтоварване. В същата точка е договорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената /договорената/цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. Това обстоятелство се установя и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена по фактура № 051-00042689/22.07.2009 г. е за общо количество 11 531,600 МТ с единична цена 262,99 евро./МТ и на обща стойност 3 032 695,48 евро е отразена по дебита на сметка 302/001 доставчици, съответно по кредита на сметка 401/2, а сумата по фактура сумата от 27 869 евро по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г. е отразена по дебита на сметка 629/002 "други финансови разходи", т. е. същата е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил законосъобразен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. С оглед на изложеното не са констатираха твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на АС като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е довода в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е отменено Решение с № 9300-121-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад", с което са определени като дължими за вземане под отчет митни сборове и другите държавни вземания по ЕАД и лихви за забава върху задължението за ДДС в размер на 297.23 лв., тъй като така както е приел АС, предвид незаконосъобразността на решението, с което е определен допълнителен размер на ДДС, то лихва върху несъществуваща главница е недължима. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК