Решение № 5722 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2020 г.

Решение № 5722 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на община Добрич срещу Решение № 4 от 15.01.2020 г. по адм. д. № 619/2019 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-1015/11.09.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (УО на ОПРР) и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в частта му по т. 1, с която е отказана верификация на разходи в размер на 14 497,10 лева по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C03 "Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Добрич", сключен на 04.01.2017 г. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че извършените от общината разходи за мълниезащита не попадат в допустимите разходи по чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Счита, че възстановяването на мълниезащитата инсталация на трите сгради по проекта следва да се разглежда като съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с мерките за енергийна ефективност. В техническите паспорти на трите сгради било посочено, че следва задължително да се възстанови и процесната инсталация. Към момента на обследването инсталацията за мълниезащита е съществувала, поради което и възложителят е предвидил възстановяването й след изолирането на покрива. Твърди, че възстановяването на инсталацията било изпълнено съгласно действащите към момента нормативи и съгласно инвестиционния проект, изготвен от правоспособен проектант и било придружено с протоколи за замерване. Всички условия на управляващия орган са спазени и разходите за реализираните марки за мълниезащита в размер на 14 497, 10 лева следва да бъдат верифицирани. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново за отмяна на отказа за верификация. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на община Добрич срещу Решение № РД-02-36-1015/11.09.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в частта му по т. 1, с която на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в размер на 14 497, 10 лева по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1. 011-0003-C03 "Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Добрич", сключен на 04.01.2017 г. Отказът е постановен по заявка за окончателно плащане № 3 в частта му на разходите за изграждане на инсталация за мълниезащита на три жилищни сгради. Отказът е основан на Насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-1. 001-039, съгласно които изпълнение на СМР на сградите, които обхващат ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани с БФП, само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и минимум 60 % енергийни спестявания. За жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската администрация, за които с внедряване на предвидените енергоспестяващи мерки (ЕСМ) не се постигат повече от 60 % енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първична енергия от сградите), могат да бъдат финансирани с БФП единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Административният орган е констатирал, че в случая мерките за мълниезащита не са описани в Доклада от енергийно обследване по отношение на енергоспестяваща мярка В2 "Топлоизолиране на покрив", а в Технически паспорт, част "Електрическа", която е недопустима за финансиране с БФП. При обновяването на сградите не е постигнато повече от 60 % енергийни спестявания. Следователно, реализираните мерки по отношение на мълниезащитата не попадат в гореизброените допустими разходи, не се верифицират и остават за сметка на бенефициера. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че трите сгради не достигат 60 % енергийни спестявания съгласно сертификатите за енергийни характеристики, както и че в обектите са изградени мълниезащитни инсталации, които обаче не са предвидени в Доклада от енергийно обследване. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че отказът е съобразен с материалния закон. Посочената от административния орган разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ предвижда, че за да бъдат признати за допустими по проекта, разходите трябва да отговарят на изискванията на насоките за кандидатстване по съответната процедура. В Насоките за кандидатстване по процедурата за директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие", т. 5.4.6 е предвидено, че допустими дейности по инвестиционен приоритет "Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради" са тези в изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност на жилищни сгради, като следва изброяване на конкретни дейности. Изграждането на мълниезащитна инсталация не е сред изброените дейности. В същата точка от насоките е предвидено, че съпътстващите строителни и монтажни работи също са допустими за финансиране дейности, когато са свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултата на обновяването. По делото е установено, че действително трите процесни сгради по проекта са имали изградена мълниезащитна инсталация, която е подменена при осъществяването на проекта с новоизградена такава, чиито разходи за изграждане са включени в заявлението за окончателно плащане на общината. Установено е обаче също така, че процесните жилищни сгради не постигат 60 % енергийни спестявания съгласно сертификата за енергийни характеристики. Постигането на 60 % енергийни спестявания е задължително условие, за да се признаят за допустими за финансиране строителните и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултата на обновяването. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че изградените мълниезащитни инсталации не са сред изброените задължителни мерки в Доклада от енергийно обследване, както и че финансираните по проекта жилищни сгради не постигат повече от 60 % енергийни спестявания. Неизпълнението на последното условие е пречка за признаване на разходите за допустими. Условието е поставено в насоките за кандидатстване, поради което неизпълнението му правилно е квалифицирано като основание за отказ за верификация по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Предвид неизпълнението на едно от задължителните условия за допустимост на разходите, обстоятелството дали СМР за възстановяване на мълниезащитни инсталации са свързани със СМР за изолиране на покрива е без правно значение и не следва да бъде обсъждано. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,