Решение № 19 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 1032/2009 г.

Решение № 19 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 1032/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на О. гр. С. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 739/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и допълващото го Решение № 106 от 09.03.2009 г. по същото дело. Решенията са постановени по предявени от "Гео Т.; О. гр. П. срещу Община С. обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, произтичащи от сключен на 09.08.2005 г. договор за изработка (подвид "строителство) за извършване на аварийно-възстановителни работи по дигите на р. Марица в районите на с. Три водици и на гр. С.. О. решението чиято отмяна се иска е влязло в сила, като необжалвано на 21.01.2009 г. Допълнителното решение (за присъждане на законни лихви) е влязло в сила като необжалвано на 13.04.2009 г. Молбата за отмяна е депозирана на 08.09.2009 г. и становището на ответника по касация е, че тя е недопустима, като депозирана извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на обстоятелството, че съдържанието на новото доказателство - К. протокол от 14.04.2006 г. е било известно на страната още през м. 05.2006 г. За установяване на това обстоятелство са допуснати гласни доказателства. Свидетелят К. е съдружник в "Гео- Т.; О. и твърди, че в качеството на такъв се срещнал на 18.05.2009 г. с кмета на О. и той разполагал с процесния протокол. Доколкото свидетелят е в членствени правоотношения с едната от страните по делото, а са налице писмени данни за по-късното постъпване на този документ в О., то датата не може да бъде установена по категоричен начин. В този случай, съмнението относно срока ще следва да се тълкува в полза на молителя. Т. е. съдът приема, че депозираната на 08.09.2009 г. молба за отмяна е в рамките на 3-месечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Като взе предвид доводите по молбата и становището на ответника "Г"О., извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд приема за следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Т. д. № 739/2008 г. е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на "Г" О. гр. П. срещу О. г. за общата сума 360000 лв. Твърдението на ищеца е било, че по силата на възлагане от ответника е извършил аварийно-възстановителни работи след наводненията през 2005 г., за което е бил сключен на 09.08.2005 г. писмен договор. Твърди, че договорените работи са били извършени качествено и в срок. Поради липсата на плащане за част от тях и след отправените покани, претенцията е предявена по съдебен ред. Последователно подържаната теза на О. С. в рамките на инстанционното производство е била, че не са били извършени всички видове СМР (отразени в протоколите, представени от ищеца), като е оспорено и количеството на вложените материали. Исканите от О. доказателства за установяване на възраженията не са събрани, тъй като съставът на ПдОС се е позовал на ограничението на чл. 133 ГПК. Произнесъл се е въз основа на представените от "Г" О. писмени доказателства и заключението на назначената по делото счетоводна експертиза. О. гр. С. не е обжалвал първоинстанционното решение и по отношение на него въззивен контрол не е проведен. Новото доказателство на което се позовава молителят е К. протокол от 14.04.2006 г. на К. от представители на ДА "Гражданска защита", О. администрация гр. П., Б. дирекция гр. П. и "Напоителни системи" ЕАД гр. П. за проверка на обектите, засегнати от бедствията на територията на Пловдивска област в общините А., К., К., П. и С. Твърдението му е, че обстоятелството, че има съставен протокол и съдържанието му са му станали известни най-рано на 29.07.2009 г. в резултат на проведени разговори с новата О. управа на гр. П.. З. му за спора основава на това, че в него се съдържали констатации, че проектната стойност на обектите в О. С. са завишени вследствие високата цена на превоза и нереално обемно тегло на камъка, като дигата в с. Три водици не е изпълнена с материали и по технология, осигуряваща водоплътността и. Становището на настоящата съдебна инстанция, че основанието по чл. 303, ал. 1 б. "б" ГПК не е налице, произтича от следното: Не всички документи, които са от значение за спора и не се съдържат в кориците на делото, обуславят отмяната на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новооткрити доказателства като средство за отмяна могат да бъдат само такива документи, които се отнасят до факти, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи било защото заинтересованата страна не е знаела за тях, или макар и да е знаела, не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи по делото, без това незнание или непредставяне да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа у нея. В конкретния случай, дори да се приеме, че К. протокол не е бил известен на О. гр. С. по делото е именно О., а не новият или старият кметове), то той действително се отнася до обстоятелства, които са били твърдени в рамките на процеса, но сам по себе си не съставлява доказателство, годно да ги установи самостоятелно. Т. е. той сам по себе си не материализира такива факти, които самостоятелно да биха доказали тезата му. Лаконичната констатация в протокола, всъщност възпроизвежда част от становище вх. № 2* от 28.10.2008 г., депозирано по т. д. № 739/2008 г., имащо значение на отговор по чл. 131 ГПК. Първоинстанционният съд е приел възражението на Община - С. по обема, естеството и качеството на извършените СМР и на вложените материали, позовавайки се на преклузията на чл. 133 ГПК. Поради това не е събрал и исканите доказателства, които евентуално биха установили твърденията и. Дали тълкуването от страна на Пловдивския окръжен съд на процесуалните ограничения по чл. 133 ГПК е било правилно или не, страната е могла да установи по пътя на инстанционния контрол и евентуално да докаже тезата си пред въззивния съд. Тази процесуална възможност не е била използвана и делото действително е останало непопълнено с доказателства. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, разпоредбата на чл. 231 б. "а" ГПК (отм.) [аналогична със сега действащата разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. В случая, страната дори да не е знаела за наличието на това доказателство, могла е без затруднение да ангажира своевременно доказателства със значително по-голяма доказателствена стойност за установяване на твърденията и е могло да бъдат представени пред съдилищата по същество при полагане на дължимата грижа. Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна, Върховният касационен съд I г. о.