Решение № 13559 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2019 г.

Решение № 13559 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален представител юрк Д. Филева, срещу Решение № 11/29.01.2019 г. по адм. дело № 111/2018 г. на Административен съд – гр. Добрич, с което, по жалба на И. Иванов от [населено място], е отменен негов отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", обективиран в Писмо - уведомление изх. № 94 - 2948/08.01.2018 г. и делото е изпратено като преписка на Министъра на земеделието, храните и горите, за ново произнасяне по Заявлението, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са касационните отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, с доводи за недопустимост, алт. за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по негоден за обжалване административен акт, тъй като процесното писмо на зам. министъра на земеделието, храните и горите не притежава белезите на административен акт, тъй като единственият администратор на държавна помощ е министърът на земеделието, храните и горите и никой друг няма право да се произнася с даване на държавна помощ или с отказ от предоставяне на такава, т. е. зам. министърът няма делегирани такива правомощия. Намира и, че жалбоподателят не е имал правен интерес да търси съдебна защита, тъй като е получил държавна помощ, на основание чл. 47б, ал. 4 от ЗПЗП и, че размерът на получената и изплатена първоначално държавна помощ е 120 лв. за 300 литра, а след като земеделският стопанин е коригирал допуснатите от него грешки в описа му на фактури от Заявлението за държавна помощ, е оторизирана и преведена сума в размер на 5 042. 32 лв. По тези съображения касаторът моли ВАС да отмени решението на административния съд. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуален представител юрк. Д. Филева, поддържа касационната си жалба Ответната страна по касационната жалба - И. Иванов от [населено място], в писмен отговор/неподписан/ и в писмена молба, чрез процесуалния представител Я. Пантелеймонова, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи, след акто е изяснил релевантните факти и обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита за правилен мотивирания извод на съда за незаконосъобразност на Отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ по формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", обективиран в Писмо – уведомление изх. № 94-2948/08.01.2018 г. на заместник министър на земеделието, храните и горите, с което е отказано подпомагане на земеделския стопанин И. Иванов, предвид безспорно установеното, че земеделският стопанин отговаря на всички разписани в ЗПЗП и Указания за предоставяне на помощ. Намира, че спорът е за размера на държавната помощ за количеството литри над 300 литра до определената индивидуална годишна квота от 46272, 906 литра, при което съдът правилно е приел, че процесният отказ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона-защото земеделският стопанин е регистрирал в НАП с надлежно изискуемите фактури за гориво, тези фактури са надлежно описани в дневниците за продажби на съответните доставчици и проверката не е установила нарушения от земеделския стопанин. Преценява аргумента на административния орган, че от 26 бр. фактури 25 бр. са с идентификационен номер на контрагента по ЕГН, а не по БУЛСТАТ, за неправилен и в нарушение на материалния закон и неговата цел, респ. че земеделският стопанин отговаря на всички изисквания за предоставяне на държавна помощ в определения му индивидуален размер. По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. Иванов от [населено място] срещу "отказ" за подпомагане на схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", обективиран в писмо-уведомление, изх. № 94-2948/08.01.2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите. Формално съобразявайки указанията в определение № 8030 от 14.06.2018 г. по адм. д. № 6806/2018 г., І отд. на ВАС, с което е отменено прекратително протоколно определение от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 111/2018 г. на Административен съд - гр. Добрич и определение № 14685 от 28.11.2018 г. по адм. д. № 13558/2018 г., ІІІ отд. на ВАС, с което е отменено второ прекратително определение № 289/18.09.2018 г. по адм. д. № 111/2018 г. на Административен съд - Добрич / по приложение на чл. 156, ал. 2 от АПК/ съдът разгледал жалбата на И. Иванов по същество, отменил отказа за подпомагане и върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването на закона. За да достигне до този резултат съдът приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган /в рамките на правомощията, делегирани му със заповед № РД 09 - 834/23.10.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите/, в изискуемата писмена форма с мотивирано писмо, в което са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Установил, че И. Иванов е подал заявление за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, ведно със заверени копия на фактурите. При извършена проверка от контролния орган - Национална агенция по приходите установеното, че 25 бр. от описаните в заявлението 26 бр. фактури са с идентификационен номер на контрагента по ЕГН, а не по БУЛСТАТ, счел за неоснователен мотив за отказ за подпомагане по процесната схема за държавна помощ. С този решаващ мотив, и с други-съпътстващи по съществото на спора, съдът приел, че отказът, обективиран в писмото е незаконосъобразен, и го отменил. Преди да се произнесе по наведените доводи за неправилност на оспореното решение, Върховният административен съд, в изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, осъществи проверка за валидност и допустимост на оспореното пред него решение. В тази връзка съобрази следното: С процесното Писмо изх. № 94 - 2948/08.01.2018 г. ответникът сочи, че подпомагането под формата на държавна помощ е възможност, която се предоставя на земеделските стопани, ако те отговарят на определени условия. Указва, че в ЗПЗП и Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, публикувани на страницата на Министерството, са изброени изискванията, на които трябва да отговаря земеделският стопанин. Изтъква, че за определяне на индивидуалната годишна квота се взема предвид само количеството газьол от фактури, фигуриращи в дневниците за продажба на съответните доставчици. Добавя, че като част от контролния механизъм по предоставяне на държавна помощ, фактурите се проверяват от Националната агенция по приходите. В тази връзка посочва, че съгласно резултатите от направената от контролния орган проверка, само една от фактурите, посочени в описа, фигурира в базата данни на НАП - фактура № 13820 от 07.04.2016 г. за 300 литра дизелово гориво. Същевременно за останалите фактури указва, че фигурират в базата данни на НАП, но с ИН на контрагента (VIN), който номер е различен от посочения от земеделския производител в Описа, което обуславя отказ за останалата част от количеството гориво. Напомня на земеделския производител, че в Инструкциите за попълване на описите на фактурите за закупен газьол ясно е разписано, че в графа 2 идентификационен номер на земеделския стопанин се вписва ИН така, както е изписан на фактурата и както фигурира в дневника за доставки на търговеца на гориво. Схемата за процесната държавна помощ е регламентирана в Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Изрично съгласно чл. 47 от цитирания закон администратор на схемата е министърът на земеделието, храните и горите, както и че се прилага за календарните години от 2015 г. до 2020 г. В чл. 47б, ал. 5 законодателят определил министъра да издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ. Относно подаването на заявленията за посочената помощ и проверката за тяхната редовност, правомощията са върху служителите в съответните общински служби по "Земеделие" по постоянния адрес на физическите лица и адреса на управление на юридическите лица. Предвид, че със заявленията лицата са длъжни съгласно чл. 47в, ал. 3 ЗПЗП да представят копия и опис на фактурите за закупен газьол и документите, посочени в чл. 47а, ал. 4 ЗПЗП, законът е упълномощил министъра да утвърди със заповед указанията за прилагане на схемата за държавна помощ. В процесния случай не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е подал такова заявление в ОС "Земеделие" - гр. Добрич, към което е представил опис на фактурите за закупен газьол. Към заявлението е приложил Контролен лист 1, с който се установява, че е извършена проверка от служителите на ОС "Земеделие", без да са дадени указания за отстраняване на нередовности. Индивидуалната квота за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 47г ЗПЗП и в процесния случай такава е определена на жалбоподателя с изрично отразяване, че е изчислена по Методиката за средните разходни норми и е в размер на 46272, 906 л. Не се оспорва по делото, че изплатената помощ е в размер на 104, 65 лв., т. е. за 300 л., поради което жалбоподателят е направил запитване до министъра на земеделието, храните и горите. Въпреки, че в определение № 8030 от 14.06.2018 г. по адм. д. № 6806/2018 г., І отд. на ВАС, изрично е посочено, че преди постановяване на решение по съществото на спора, съобразно дадените указания в това определение, съдът следва да изиска доказателства дали заместник- министърът е бил оправомощен да издава такъв акт, вместо министъра съгласно чл. 47б, ал. 5 ЗПЗП, съдът не съобразил, че писмото на заместник- министъра е с уведомителен характер и само посочва правната рамка, относима за отпускане на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. Неправилно административният съд е приел, че със заповед № РД 09 - 834/23.10.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите е делегирал правомощията си по Глава четвърта "а" от ЗПЗП. Никъде в заповедта не фигурира делегиране на процесните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 47а ЗПЗП единствено в правомощията на министъра на земеделието, храните и горите е да се произнася по отпускането на държавната помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, като определя със заповед отстъпката за съответната година /чл. 47е, ал. 2 ЗПЗП/. Следователно, годен за обжалване акт би била издадена от министъра заповед, отговаряща на изискванията на чл. 47е ал. 2 от ЗПЗП, а не уведомително писмо на заместник-министъра. Без да се съобрази със приложимата регламентация, свързана с определената от законодателя компетентност за издаване на акт за отпускане на държавна помощ по чл. 47е от ЗПЗП, съдът е счел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма. При липсата на нормативноустановено изключение, съдебната проверка на законосъобразността на междинните действия и актове в административното производство, инициирано със заявление за държавна помощ от земеделски стопанин, следва да бъде извършена едва при евентуалното оспорване на крайния акт - заповедта на министъра. В това именно производство съдът дължи проверка на законосъобразността на основанията за отказ/намаляване на държавната помощ. Така и в решение № 4084 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 4673/2019 г., и в решение № 14053 от 22.10.2019 г. по адм. д. № 2806/2019 г., двете на ІV ОТД. на ВАС по идентични казуси. При тези данни следва да се приеме, че подадената до АС жалба е била недопустима. Затова и постановеното решение е недопустимо. По тези съображения настоящият състав на ВАС приема, че атакуваното пред административния съд писмо изх. № 94 - 2948/08.01.2018 г. няма самостоятелно правно значение, съответно, че жалбата в случая е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което е недопустима и е следвало да се остави без разглеждане и да се прекрати образуваното по нея производство. Поради това, като се е произнесъл по подадената пред него жалба, съдебният състав е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение