Решение № 9155 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2017 г.

Решение № 9155 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208- 228 от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на енергетиката, представляван от пълномощник, против решение № 3378 от 20.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2749/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, с което съдът е отменил издадена от министъра заповед № ЧР-П-07/29.01.2016 г., по жалба на М. Н. К.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът, с оглед доказателствата по делото, е достигнал до неправилно заключение за липсата на реално съкращаване на заеманата от служителя длъжност. С ПМС № 360 от 12.12.2015 г. на Министерски съвет е приет нов Устройствен правилник /УП/ на Министерство на енергетиката, с цел оптимизиране на структурите и намаляване числеността на персонала, в контекста на ангажиментите на първостепенните разпоредители с бюджет във връзка с чл. 79, ал. 1 от Постановление № 8 от 2015 г. на МС за изпълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2015 г. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването, е възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Дирекция "Природни ресурси и концесии" (със 50 щатни бройки) е била закрита и е създадена нова дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" /ПРКК/, с редуцирана численост от 44 щатни бройки. Неправилно съдът е приел, че длъжността, която заема К. - директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, тъй като не е идентична с длъжността "директор" на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол", предвид новата система от функции /допълнителни компетенции/ и задължения предвидени в новия Устройствен правилник, и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността на служителя в досегашното й съдържание, реално не съществува и на нейно място е създадена нова длъжност с вменена нова функция, като първоинстанционният съд не е извършил съпоставяне между двете функции, при което да установи, че функциите на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с друго ново задължение, което е наложило въвеждане на други нови квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност, т. е. съкращаването на щата е реално, тъй като се създава качествено нова длъжност. Иска се отмяна на решението като неправилно. Претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. О. М. Н. К., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Поддържа, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че длъжността "директор", която е заемал, продължава да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, т. е. не е налице реално съкращаване на длъжността. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № ЧР-П-07/29.01.2016 г. на министъра на енергетиката, с която органът е прекратил служебното правоотношение на М. Н. К., заемащ длъжност "директор" IV старши ранг в дирекция "Природни ресурси и концесии" в Министерството на енергетиката, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с ПМС № 360 от 12.12.2015 г. (обн. ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) за приемането на Устройствен правилник на Министерството на енергетиката и съгласно утвърдено със заповед № Е-РД-16-25/27.01.2016 г. длъжностно разписание на Министерство на енергетиката, в сила от 01.02.2016 г. и поради отказ на лицето да заеме предложената длъжност "държавен експерт" в отдел "Концесии и разрешения", дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол". Първоинстанционният съд е сравнил числеността на щата по предходното и новото поименно щатно разписание, в сила от 20.10.2015 г. и от 01.02.2016 г. От тези поименни щатни разписания се установява, че закритата с ПМС дирекция "Природни ресурси и концесии" се състои от 50 щатни бройки, като длъжността директор се заема от М. К.. Новосъздадената дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" се състои от 44 щатни бройки и длъжността "директор" е вакантна. Считано от 02.02.2016 г., С. Н. С. на длъжност "началник отдел контрол" в дирекцията е назначен по вътрешно съвместителство и като директор, а от 19.09.2016 г. е назначен на длъжност "директор на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол". Както е установил и първоинстанционният съд, при съпоставяне на длъжностните характеристики на длъжността "директор" на дирекция "Природни ресурси и концесии" и директор на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол", същите са напълно идентични като цел, области на дейност, преки задължения; възлагане, планиране и отчитане на работата; отговорности, свързани с организацията на работата; управление на персонала и ресурсите; вземане на решения, контакти и необходими компетентности. Единствените разлики са в изискванията относно професионалната област за заемане на длъжността, като в длъжностната характеристика за "директор" на новосъздадената дирекция са добавени "социални, стопански и правни науки, професионално направление право и икономика". Освен това, в изискването за трудов стаж за длъжността директор на новосъздадената дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" е предвидено - 7 години без допълнителни уточнения относно вида на трудовия стаж, докато в длъжностната характеристика на длъжността директор, заемана от ответника по касация К. е предвидено изискване за 7 години трудов стаж в областите на дейности, посочени в раздел IV на длъжностната характеристика. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата от служителя длъжност, а е извършена трансформация на длъжността в новата бройка за директор. Мотивирал е извода си, като е сравнил представените длъжностни характеристики за двете длъжности и е констатирал, че има пълно сходство и идентичност във функциите и задълженията. Приел е, че длъжността, заемана от К. продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, т. е. не е налице реално съкращаване на щата, длъжността е вакантна и на нея е назначено лице, изпълняващо длъжността началник-отдел в дирекцията. Следователно спрямо М. К. не е осъществена хипотезата по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По тези съображения е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Основният спор между страните е дали има действително съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Според легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика. Следователно, основните белези на "длъжност в администрацията" са: нормативно определена позиция от една страна, и изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, от друга. В конкретния случай, предвид фактическата обстановка по делото, първоинстанционният състав правилно е приел, че няма действително съкращаване на длъжността на М. К. по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Длъжността "директор" не е отпаднала като нормативно определена позиция от новото щатно разписание, което е в сила от 01.02.2016 г. Също така длъжността не е заличена и като система от функции, задачи и задължения, видно от приложената длъжностна характеристика на новата длъжност "директор" на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол". Касационният състав приема становището на първоинстанционния съд, че има идентичност или почти пълно сходство между длъжностните характеристики на длъжността "директор" на закритата дирекция "Природни ресурси и концесии" и на новосъздадената "Природни ресурси, концесии и контрол". Според първоинстанционния съдебен състав длъжността на К. съществува и се изпълнява и след издаването на административния акт, тъй като е налице единствено промяна в структурата на конкретната администрация и на наименованието на дирекцията, т. е. има трансформация на длъжността, но не и нейното действително съкращаване. Този извод е правилен. Действително, само заличаването на дадена длъжност като наименование и нормативно установена позиция от щатното разписание на съответната администрация не е достатъчно основание да се приеме, че е налице нейното съкращаване. Необходимо е безспорното установяване, че освен заличаването на длъжността като наименование, от задълженията на това звено на администрацията са били премахнати и функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от съкратената длъжност. В случая, е запазена длъжността "директор" на дирекция, която съответства като система от функции и задължения на длъжността, която е заемал К.. При това положение прекратяването на служебното правоотношение на К. е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. След като по делото е безспорно установено, че не е премахната длъжността "директор" като нормативно установена позиция от новото щатно разписание, а също така е запазена и системата от конкретни функции, задачи и задължения, то правилно тричленният съдебен състав е приел административния акт за незаконосъобразен. Като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Налице е правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на закона. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касационния ответник се дължат в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия