Решение № 2998 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2018 г.

Решение № 2998 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Бояджиева против решение № 228 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 20/24.01.2018 г., издадена от кмета на община Неделино, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "стоманобетоново стълбище с площадка", изградени към жилищна сграда в УПИ V-740, 742 и 743 в кв. 93 по плана на [населено място] с административен адрес: [улица], [населено място] и "вратопрозорците – 2 бр. да бъдат зазидани" и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Неделино не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за частична основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Смолян в частта, в която жалбата на Бояджиева против заповедта на кмета на община Неделино е отхвърлена в частта, в която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "стоманобетоново стълбище с площадка", изградени към жилищна сграда в УПИ V-740, 742 и 743 в кв. 93 по плана на [населено място] с административен адрес: [улица], [населено място], е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че в тази част оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт в посочената част е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденото за премахване стоманобетоново външно стълбище и площадка са изградени към пристройка към двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ V-740, 742 и 743 в кв. 93 по плана на [населено място]. Външното стълбище е с размери 60 см. и рамо 3. 08 м., състои се от 11 стъпала, всяко от 18 см. /28 см., долепено е до източната фасада на жилищната сграда и свързва площадката с терена на двора. Стоманобетоновата площадка е с размери 2. 05 м. /1. 20 м. и дебелина на плочата 10 см. Разположена е на втория етаж на пристройката, която е свързана с нея чрез отвор за врата и прозорец. Стълбището и площадката са изградени през 1988 г. без проекти и строителни книжа (писмени и гласни доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаните в заповедта за премахване стоманобетонно стълбище и площадка представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен. С оглед времето на извършване на строителството правилно съдът приема, че разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ са неприложими. Допълнително следва да се посочи, че строежът не попада и в хипотезата и на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като липсват твърдения и доказателства да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Съображенията на жалбоподателката, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Заключението на административния съд в този смисъл е съобразено с разпоредбата на § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Този извод следва и от чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на строежа и на собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В случая жалбоподателката не оспорва, че е собственик на жилищната сграда (искова молба по гр. дело № 348/2017 г. на Златоградския районен съд, удостоверение за наследници). Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Изводите относно характера на строежа и периода на извършване са направени при съобразяване с представените писмени и гласни доказателства, а заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е кредитирано от съда като неоспорено от страните и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Съображенията относно представителната власт на пълномощника на административния орган засягат вътрешните отношения между страната и пълномощника и не накърняват процесуални права на жалбоподателката. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението в посочената част е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в тази част следва да бъде оставен в сила. Решението на Административен съд – Смолян в частта, в която жалбата на Бояджиева против заповед № 20/24.01.2018 г. на кмета на община Неделино, е отхвърлена в частта, в която е наредено "вратопрозорците – 2 бр. да бъдат зазидани", е постановено в противоречие с материалния закон. Оспорената заповед в тази част е издадена в противоречие с изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са изложени съображения за това, че посочените в разпоредителната част "вратопрозорци- 2 бр. " са част от незаконен строеж. Същите не са описани в обстоятелствената част на административния акт, а от изложеното в констативен акт № 1 от 04.01.2018 г. не може да се направи извод, че са част от наредените за премахване стоманенобетонна площадка и стълбище. Допуснатите нарушения са съществени и са довели до постановяване на заповедта в тази част в противоречие с материалния закон, тъй като не е установено разпоредените за премахване обекти да представляват незаконен строеж. Тези нарушения не са констатирани от административния съд, поради което съдебният акт в тази част е постановен в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. По тези съображения решението на Административен съд – Смолян следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на С. Бояджиева против заповед № 20/24.01.2018 г. на кмета на община Неделино, е отхвърлена в частта, в която е наредено "вратопрозорците – 2 бр. да бъдат зазидани". При условията на чл. 222, ал. 1 следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 20/24.01.2018 г. на кмета на община Неделино в частта, в която е наредено "вратопрозорци- 2 бр. да бъдат зазидани" да бъде отменена. С оглед изложеното, решението на административния съд следва да бъде отменено частично и по отношение на разноските. Отговорността за разноски е последица от изхода на правния спор, поради което в съответствие със съображенията по – горе първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Бояджиева е осъдена да заплати на община Неделино юрисконсултско възнаграждение за разликата над 100. 00 лв. до 150. 00 лв. Съобразно изложеното, искането на жалбоподателката и представените доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции, община Неделино следва за заплати на Бояджиева съобразно уважената част на жалбата сумата 375. 00 лв., представляваща разноски по делото пред двете съдени инстанции, включващи държавни такси възнаграждение за адвокат и възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,