Решение № 749 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2012 г.

Решение № 749 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район-Варна, подадена чрез процесуалния представител - главен юрисконсулт Миглена Щерева, против решение № 281/9.02.2012 г. по АД № 4008/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - Закона за водите и чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Оспорва изводите на съда за незаконосъобразност на издадения Акт за установяване на публично държавно вземане № 37/26.10.2011 г. Твърди, че като титуляр на правото на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, "ВиК Златни пясъци" ООД дължи заплащането на такса и размерът и е изчислен съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите и чл. 4, ал. 1 от Тарифата, одобрена с ПМС № 154/2000 г. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена подадената срещу него жалба. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че съдът неправилно е преценил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Дължимата такса е годишна и се внася от титуляра на разрешителното. Тарифата, определяща размера на таксата, е отменена, считано от 1.01.2012 г., поради което отмяната и е неотносима към издадения Акт за установяване на публично държавно вземане № 37/26.10.2011 г. от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район-Варна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане от административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 37/26.10.2011 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, съгласно който е установено публично задължение на "ВиК-Златни пясъци" ООД, гр. Варна, в размер на 120 163,91 лв. за правото на водовземане от подземен воден обект - малмоваланжски водоносен хоризонт - район "Североизточна България", участък "Златни пясъци" № 100 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. В жалбата си срещу Акта задълженото дружество е оспорило размера на установеното задължение с възражението, че Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект противоречи на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите /в ред. към ДВ, бр. 65/2006 г./. Посочената разпоредба на закона установява показатели за определяне на дължимата годишна такса, които са различни от установените в Тарифата. С оглед на това показателите от Тарифата не могат да служат като база за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Съдът е отменил обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 37/26.10.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район и е присъдил на жалбоподателя направените по делото разноски. За да обоснове този правен извод, съдът е приел, че след изменението на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите /ДВ, бр. 65/2006 г./ Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено водоползване на воден обект (отм.) не съответства на установените в закона критерии за изчисляване на дължимата такса. Показателите, съдържащи се в Тарифата за определяне на размера на таксата, не отговарят на законовите разпоредби. Съдът е посочил, че новата база и установени критерии за определяне на дължимата такса за водовземане от минерални води могат да се прилагат едва след приемане на съответни правила за изчисляването им от МС. Изложил е аргументи, че съгласно Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, опазване и ползване на подземните води, се премахва категоризацията на минералните води и въпреки това посоченият критерии продължава да участва при определяне на таксите за водовземане от минерални води. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. То е постановено при изяснена фактическа обстановка и направените правни изводи съответстват на събраните доказателства по делото. Подробно и мотивирано съдът е направил анализ на приложимите законови разпоредби и е установил противоречие между разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите и чл. 3, ал. 2 от Тарифата, одобрена с МПС № 154/28.07.2000 г., отменена с ДВ, бр. 50/1.07.2011 г. По делото не е спорно, че съгласно Разрешително № 01610161/27.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите "ВиК Златни пясъци" ООД - гр. Варна, има правото на водовземане на минерална вода за питейно-битово водоснабдяване от малмоважански водоносен хоризонт, при определен в разрешението дебит и воден обем на ползваната минерална вода, определена като 1 /първа/ категория, съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване, при температура 32.8 С. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за водите за правото на използване на минерални води се заплаща такса за водовземане. Посочената разпоредба в редакцията й към ДВ, бр. 65/2006 г. определя в ал. 3, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Това са двата критерия, на основата на които следва да се изчисли конкретния размер за водоползването за всеки отделен правоимащ субект. Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определя с Тарифа на МС. Към датата на издаване на обжалвания административен акт е действала Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отменена с ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г./. В чл. 3, ал. 1 от тази Тарифа е регламентиран начина на изчисляване на таксата за ползване на минерални води - изключителна държавна собственост. В посочената формула определящите показатели за размера на таксата са: единичен размер на таксата, посочен в таблицата; размер на ползвания годишен воден обем; корекционен коефициент, отчитащ категорията на минералната вода. В чл. 6, ал. 1 от Тарифата е уточнено, че до монтирането на измерващи устройства, таксата се изчислява на база разрешен годишен воден обем. От това следва, че за да определи дължимата такса за ползване на минерални води за 2010 г. на "ВиК Златни пясъци" ООД административният орган е следвало да съобрази двата показателя, залегнали в Закона за водите - разрешения обем вода и температурата на минералната вода. От друга страна, съгласно цитираната Тарифа и критериите в чл. 3, административният орган е следвало да съобрази: разрешения обем вода и коефициента, отчитащ категорията на минералната вода. Категоризацията на минералните води е регламентирана с Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучване, опазване и ползване на подземните води. Тази Наредба е отменена с приемането на Наредба № 1/10.10.2007 г. /обн. ДВ, бр. 87/30.10.2007 г./. Съгласно чл. 84 и чл. 85 от отменената Наредба минералните води за питейно-битови цели, които са с температура на минералната вода над 30 С са определени като I категория. Именно поради това и в разпоредбата на чл. 52 изрично е посочено, че разрешителното за водоползване съдържа категория на подземните води според предназначението им. С приемането на новата Наредба № 1/10.10.2007 г., действала към датата на издаване на оспорения административен акт, категоризацията на минералните води е отпаднала и този показател не фигурира в разрешителното за водовземане, регламентирано в чл. 166 от Наредбата. От това следва, че към 26.10.2011 г., когато е изчислен конкретния размер на задължението на "ВиК Златни пясъци" ООД, няма приложим нормативен акт, който да определя категорията на ползваната минерална вода, а съответно и коефициента, който е включен във формулата по чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че заплащането на таксата се извежда от § 9 от ПЗР на Закона за водите. Съгласно тази разпоредба, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени по този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата по издаване или преоформяне на разрешителното. По делото не е спорна дължимостта на таксата за ползване на минерална вода от страна на "ВиК Златни пясъци" ООД - гр. Варна. Като носител на правото на водовземане на минерална вода по Разрешително № 01610161/27.10.2008 г. дружеството е задължено по закон да заплати такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за водите. Изчисляването на размера на тази такса от страна на административния орган не е могло да стане при спазване на действащите законови разпоредби и при наличието на различни критерии за размера на таксата, залегнали в Закона за водите и в действащата към момента Тарифа. Въведеният с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите показател - температура на минералната вода, не може да бъде отчетен при определяне на дължимата такса поради това, че след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 65/2006 г., Тарифата за таксите за водоползване (отм.) не е била коригирана в съответствие със закона и не отразява този показател във формулата за изчисляване на дължимата такса по чл. 3. От друга страна същата тази формула съдържа показател, който след отмяната на Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води /отм. с ДВ, бр. 87/2007 г./ вече не е законово уреден. Посочването на температурата на минералната вода като показател за изчисляване на таксата за ползването е въведено едва с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ, бр. 50/2011 г., в сила от 1.01.2012 г./, като в чл. 10, ал. 3 от новата Тарифа е уреден различен размер на таксата съобразно температурата на минералната вода. Всички тези доводи са подробно изложени в решението на административния съд, който последователно е анализирал доказателствата и приложимите към тях правни норми. В решението си правилно е приел, че Тарифата, приета с МПС № 154/28.07.2000 г., противоречи на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Като нормативен акт, определящ начина на изчисляване на дължима такса, тарифата не може да се прилага по аналогия. А след като противоречи на нормативен акт от по-висока степен и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тарифата за изчисляване на таксата за правото на водоползване е била неприложима. Съдът е обосновал подробно този правен извод, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение