Решение № 110 от 18.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 376/2016 г.

Решение № 110 от 18.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 376/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. Т. С. за възобновяване на нохд № 1201/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Искането в пълната му редакция съдържа твърдения за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което е администрирано от първоинстанционния съд към компетентния съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК Апелативен съд в гр. Пловдив. При неговото разглеждане съдебният състав забелязал, че искателят е релевирал и основание за възобновяване по чл. 423 от НПК поради неучастие в наказателното производство, поради което с протоколно определение от 28.03.2016 г. предприел три действия - 1. оставил без разглеждане искането, 2. прекратил производството и 3. изпратил делото на Върховния касационен съд по компетентост. Искането е прието и образувано в настоящето дело пред Върховния касационен съд след преценка, че осъденият се позовава на задочно осъждане и претендира възобновяване на производството поради неучастие в него. В съдебно заседание пред касационната инстанция С. С. и защитникът му поддържат така заявената претенция. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Стара Загора с присъда № 113 от 24.06.2015 г. по нохд № 1201/2015 г. признал подсъдимия С. Т. С. за виновен в това, че през периода м. април 2014 г. - м. март 2015 г. в [населено място], след като е осъден да издържа дъщеря си Ц. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - единадесет месечни вноски в размер на 2 300 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и съгласно чл. 183, ал. 4 вр с ал. 1 и чл. 281, ал. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, както и на обществено порицание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, определено по нохд № 1894/23013 г. на Старозагорския районен съд. Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия и потвърдена с решение № 166 от 12.10.2015 г. по внохд № 1180/2015 г. на Окръжния съд в гр. Стара Загора. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 424, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство. Разгледани в този аспект данните по делото не подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда . Безспорно е, че първата инстанция е разгледала делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като приела, че той не е намерен на посочения адрес и е променил същия, без да уведоми правоприлагащия орган. Едва след произнасяне на присъдата районният съд изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане под стража, в чието изпълнение било предприето и общодържавното му издирване. С. С. бил задържан преди присъдата да влезе в сила, на 23.07.2015 г. Той лично участвал в цялото производство пред въззивната инстанция заедно със своя защитник, изразил становище по обвинението и ангажирал допълнителни доказателства. В досието на делото /стр. 48 - стр. 49/ се съдържа и кореспонденция с началника на затвора в гр. Стара Загора от 12.12015 г. за уведомяване на задържания подсъдим, че с решение на окръжния съд първоинстанционният съдебен акт е потвърден. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че наказателното производство не е протекло без участие на подсъдимия по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК. Широките правомощия на въззивната инстанция, която проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и е оправомощена да събира всички доказателства и да установява нови фактически положения, са гарантирали на подсъдимия минималния стандарт на справедлив процес. Казусът на искателя е разгледан в негово присъствие от съд, който се е произнесъл по всички аспекти на съществото на обвинението. Вж. в този смисъл и практиката на Съда в Страсбург по правата на човека по делата Colozza v Italy, Sejdovic v Italy, Jones v tne United Kingdom С. С. имал възможността да възрази както по фактите, така и по правото, и бил надлежно информиран за окончателния съдебен акт. Ето защо не може да се приеме, че той е осъден in absentia, поради което претенцията му за възобновяване на делото на това основание следва да бъде отхвърлена. Всички възражения, изложени от защитата на осъдения относно връчването на книжа, призоваване и разглеждане на делото от първата инстанция, подлежат на анализ от апелативния съд в контекстна на оплакването за съществени процесуални нарушения съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Единствено по съображения за пълнота на изложението в отговор на становището на защитата пред касационния съд настоящият състав обръща внимание върху обстоятелството, че първата инстанция е дала ход на делото без щателно издирване на подсъдимия и редовното му призоваване. Впечатляващ е резултатът от предприетите след присъдата мерки в тази насока - в рамките на един месец С. С. е намерен в селото, което е посочил за свой адрес, твърдейки, че не го е напускал. Апелативният съд ще има възможност да прецени доколко възприетият от районния съд подход към установяване на контакт с подсъдимия съответства на дължимите усилия за спазване на правилата, гарантиращи правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес. Начинът, по който се развива настоящето производство по глава тридесет и трета от НПК налага след приключването му пред Върховния касационен съд, делото да се изпрати на Пловдивският апелативен съд, който дължи произнасяне по основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение