Решение № 322 от 21.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 316/2009 г.

Решение № 322 от 21.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 316/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Шумен, срещу нова присъда на Шуменския окръжен съд от 27.04.2009 г. по в н о х д № 228/2009 г., с която е отменена присъда № 397/12.03.2009 г. по н о х д № 333/2008 г. В протеста е въведено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато нарушение на закона. В допълнителен протест, изготвен, на основание чл. 351, ал. 3 НПК, видно от изложените съображения в него, е въведено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципите за изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК. Основният довод се свежда до това, че второинстанционният съд, без да има специални знания е направил нова преоценка на доказателствата по делото - съдебно - техническа и съдебно икономическа експертиза и е приел, че изводите им са неправилни. Прави искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото да ново разглеждане. Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП, поддържа протеста по изложените в него съображения с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на материалния закон. Подсъдимият изразява изрично желанието си да се защитава сам.стно и с писмени бележки оспорва протеста и искането на прокурора за отмяна на присъдата, с която е оправдан. Твърди, че неговата експертиза е изчерпателно мотивирана, за разлика от тези, по които е формулирано обвинението срещу него. Твърди, че експертите оборили стойностите в неговата експертиза са имали за предмет пещ, а не сушилна, каквато е оценяваната вещ. Иска протеста да се остави без уважение, а присъдата на Шуменския окръжен съд, в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната нова присъда подсъдимият Н е признат за невиновен в това, че на 21.05.2004 г., в гр. Ш., в съдебно заседание пред Окръжен съд, по гр. д № 715/2003 г., писмено и съзнателно е дал невярно заключение, че стойността на машини и съоръжения, собственост на "Димор" ООД, възлизана 363 441 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК. Протестът срещу тази присъда е неоснователен. При проверката по делото не се установи твърдението в протеста, за допуснати процесуални нарушения довели до неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е бил сезиран с протест, мотивиран с допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, както и жалба на подсъдимия В. В пределите на въззивната проверка, Шуменският окръжен съд проверил изцяло правилността на присъдата. В рамките на своите правомощия, същият съд е направил нова оценка на доказателствата установени от първостепенния съд и допълнителните обяснения на подсъдимия пред втората инстанция. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да основава вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 НПК. Неоснователна е тезата на протестиращия прокурор за допуснато нарушение на този принцип. Още с обвинителния акт и след това в състезателния процес, прокуратурата е поддържала, че подсъдимият умишлено е дал невярно експертно заключение относно "справедлива пазарна оценка" на конкретни материални активи собственост на "Димор" ООД - град В.. Въззивният съд правилно е приел, че обвинението за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК, не е доказано от обективна страна. Основният обвинителен довод е, че подсъдимият е далвисока оценка, защото е използвал само един метод на оценяване, с което е основана и тезата за вина, под формата на пряк умисъл. Именно по този пункт от обвинението, въззивният съд се е позовал на т. II - Б "Общи положения" на стандарт СБО - 8/1994: "Постигнатото от оценителя заключение за стойността трябва да се основава на индикацията за стойността, произлязла от прилагането на един или повече методи..." Правилно въззивният съд е приел, че различните стойности на отделните детайли, вложени в оценяваните съоръжения, в оценките на различни специалисти, използвали различни методики, особено когато задачата е да се определи пазарна цена по справедливост, не могат да се приемат като достатъчни за безспорност на извода за недостоверност на експертното заключение на подсъдимия. Още по-малко тези различия сочат на виновно поведение, независимо от формата - умисъл или непредпазливост. Товае така, защото оценките по справедливост на обективно установените факти се основава на добросъвестно субективно експертно убеждение. Ето защо, признаването за невиновен на подсъдимия Н в извършването на престъпление по чл. 291, ал. 1 НК и оправдавеното му, на основание чл. 304 НПК поради недоказаност на обвинението, е правилно и законосъобразно. При изграждането на своето вътрешно убеждение, въззивният съд е спазил предвиденият процесуален ред за вземане на решение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова няма правно основание за касационна отмяна на новата въззивна присъда на Шуменския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение