Решение № 182 от 6.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 97/2010 г.

Решение № 182 от 6.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 97/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на В. Е. М. - подсъдим по н.о.х.д. № 1210/2007 г. на Петричкия районен съд и в.н.о.х.д. № 450/2009 г. на Благоевградския окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела, отмяна на постановените по тях присъда № 658 от 8.07.2009 г. и решение № 483 от 3.12.2009 г., и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 1 ЗА, обн., ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г. Сочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание М. и защитникът му поддържат искането, считано от прокурора за неоснователно със заключение за оставянето му без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда В. Ем. М. е признат за виновен в това, че на 25.11.2005 г. по пътя Петрич- К. е управлявал лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № Е 0470 АН, собственост на К. Н. У. от Петрич, в нарушение правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж. Я. Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния й горен крайник, значителни материални щети на управлявания от Т. лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. № Е* възлизащи на 1810 лв., както и значителни щети на автомобила на К. Н. Узунов, възлизащи на 1450 лв., съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с б. "а" НК. На основание чл. 305, ал. 5 във вр. с чл. 289, ал. 2 НПК и чл. 1, ал. 1 ЗА/2009 г. М. е освободен от наказателна отговорност. В полза на Ж. Ян. Т. са присъдени 4 000 лв. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди и в полза на Т. Ил. Т. 1013 лв. за обезщетяване на вредите, причинени на собствения му автомобил, който Ж. Т. е управлявала. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В съдебното заседание, проведено на 22.04.2009 г., след влизането в сила на ЗА, обн., ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 21.04. с. г. (§ 2 от Заключителните разпоредби към този закон), М. изрично е заявил становището си, изразено от защитника му след проведена помежду им консултация, че "не желае да се възползва" от прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК, при което и с оглед на чл. 24, ал. 2 НПК районният съд е продължил разглеждането на делото и е постановил присъдата си. В съдебното заседание на втората инстанция, проведено на 20.11.2009 г., адвокатът на М. отново е изразил становището на подзащитния си, но този път, че той "желае да се позове на Закона за амнистията", което становище е потвърдил лично и самият М. Окръжният съд не се е произнесъл веднага по направеното искане със съображението, че неговото уважаване би довело до отмяна на присъдата, "което може да стане единствено с въззивното решение", а със самото решение е потвърдил обжалваната присъда. Отказът на въззивният съд да прекрати наказателното производство по силата на ЗА - и в съдебно заседание, и с окончателния си акт - е правилен. С действието си във въззивната инстанция подсъдимият на практика е оттеглил първоначалното си искане и в това именно е проблемът по делото - за възможната оттегляемост на процесуалните действия на страните. НПК не урежда изрично конкретната хипотеза, както постъпва напр. по отношение на оттеглянето на жалбата. При този подход на законодателя може да се заключи, че и в наказателния процес оттегляемостта на процесуалните действия на страните важи по общо правило, стига да не са засегнати права, придобити от другите страни и изобщо да не са настъпили предвидените в закона правни последици от тези процесуални действия (в последния му вид, по-специално, правилото е приложено от ВКС в т. р. 1- 2009 г., ОСНК, т. 8 относно възможността да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК ). В случая е станало и едното, и другото: като правна последица делото е продължило до решаването му в двете инстанции, с което пък се е реализирало правото на пострадалите да искат произнасяне по гражданските им искове. Изложеното налага извода за процесуалната законосъобразност на въззивното решение и тъй като правилността му не се оспорва на друго основание, ВКС в състав от трето н. о.