Решение № 29 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 683/2009 г.

Решение № 29 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 683/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р, чрез неговия служебен защитник, срещу наказателната и гражданско-осъдителната части на нова присъда на Софийски апелативен съд № 62/30.10.2009 г. по в н о х д № 570/2009 г. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. По първото основание, за допуснато нарушение на материалния закон, се оспорва съставомерността на деянието по което обвинение касаторът е признат за виновен от втората инстанция, като се твърди, че той не е причинил смъртта на пострадалата, а само е отнел част от вещите й. По второто основание се твърди, че обвинението е изградено само на косвени доказателства, които не доказват по несъмнен начин авторството на престъпното деяние. Защитата се позовава на неуваженото искане на прокурора пред първоинстанционния съд да измени обвинението от това за грабеж придружен с убийство в по-леко - по чл. 249, ал. 1 НК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изграждане на вътрешното си убеждение за виновност на подсъдимия, по обвинението в грабеж придружен с убийство, върху самопризнания направени от подсъдимия пред друг съдебен състав, при положение, че тези показания не са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 НПК. По същото основание се твърди, че въззивният съд е обсъждал предимно обвинителни доказателства, с което е нарушил процесуалната разпоредба по чл. 107, ал. 3 НПК. По тези основания искането на жалбоподателя е да отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Без конкретни аргументи и искания се поддържа и третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния защитник от предходните инстанции - адвокат Р от САК, който поддържа жалбата по въведените основания и доводи. Алтернативно на искането за отмяна на новата присъда, прави такова за нейното изменение, чрез намаляване на наказанието, като явно несправедливо, както и за намаляване размера на присъденото обезщетение по уважения граждански иск. Гражданските ищци С. У. и В. Г., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им - адвокат В, пледира за оставяне в сила на новата присъда. В последната си дума и в правото си на лична защита подсъдимият твърди, че не отрича присъствието си в дома на пострадалата, но отрича авторството по отношение причинената смърт на същата, както и това, че извършителят на убийството е Д. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираната присъда е отменена присъда № 207/26.05.2009 г. по н о х д № 1547/2008 г. по описа на СГС, НО, 16-ти състав и е постановена нова, с която подсъдимият Р е признат за виновен в това, че на 12.06.2004 г. в гр. С. е отнел чужди вещи на обща стойност 1933,28 лева от владението на Н. С. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, грабежът е придружен с убийство и в условията на опасен рецидив - прест. по чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание 18 години лишаване от свобода при строг първоначален режим, в хипотезата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, което да се изпълни в затвор. Зачетено е времето на предварително задържане. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите по 50 000 лева обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди и 1933,28 лева за причинените имуществени вреди. Осъден е да заплати разноските по делото и съответната държавна такса, съобразно уважената част от исковете. При проверката по делото се установи, че възраженията в жалбата на подсъдимия и развитите доводи в съдебното заседание за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Установените от въззивния съд фактически положения са основани върху обективен, пълен и всестранен анализ на обстоятелствата по делото, така като изисква чл. 14, ал. 1 НПК. Даден е логичен и законосъобразен отговор на доводите на прокурора във въззивния протест. Освен това, по конкретния довод в жалбата, като аргумент за неправилно приложение на закона, поради искането на прокурора да измени обвинението в по-леко, при съществено изменение на фактическата обстановка, от това по обвинителния акт, в такова по чл. 249, ал. 1 НК, следва да се посочи, че съдът законосъобразно е отказал допускане на изменение на обвинението, поради това, че обстоятелствата на които прокурорът се е позовал - заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, не са нововъзникнали обстоятелства станали известни на страните едва в съдебното заседание. Те са били налични и в досъдебното производство.