Решение № 7228 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2018 г.

Решение № 7228 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, против решение № 89 от 9.10.2018 г. по адм. д. № 102 по описа за 2018 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено решение № 1040-25-8/31.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и разпореждане № 253-00-86-1/26.01.2018 г. на главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, а преписката е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище за произнасяне по същество по заявление № 253-00-86/16.01.2018 г. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 2 от КСО във вр с. чл. 5, ал. 3 от НОИПОБ и § 6 от ПЗР на ЗБДОО за 2018 г. (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. Ковачев от [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Търговище е решение № 1040-25-8 от 31.05.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 253-00-86-1/26.01.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което на Д. Ковачев от [населено място] е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО: за срок от четири месеца от 1.11.2017 г. до 28.02.2018 г. и в минималния размер от 7. 20 лв. дневно. В жалбата си до първоинстанционния административен съд Д. Ковачев е оспорил констатацията на административния орган, че той сам е прекратил трудовото си правоотношение в Германия и поради това за основание за прекратяване по българското законодателство следва да се приеме чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда. Представил е писмо-предизвестие до германския работодател за прекратяване на трудовия му договор, считано от 1.11.2017 г., по причина — неизпълнен трудов договор. Застъпил е становище, че трудовото му правоотношение следва да се счита за прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, при което размерът и срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица следва да бъдат определени на основание чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. С решението си Административен съд – Търговище е обсъдил събраните по делото доказателства, след което е стигнал до извод, че оспорващият не е доказал наличието на други предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица, освен визираните от административния орган. Приложен е преносим документ U1 на Германската компетентна институция, съгласно който работникът е поискал прекратяване на трудовите му правоотношения с работодателя Хова – Сервиз за гастрономия и хотели, като причините за това не са посочени. Д. Ковачев е представил изготвено от него предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, считано от 1.11.2017 г., по причина - неизпълнен трудов договор поради промяна характера и мястото на работа, но липсват данни това предизвестие да е било получено от работодателя. От изложените в съдебното решение оскъдни и недостатъчни правни мотиви следва, че фактите правилно са подведени в диспозицията на правната норма на чл. 54б, ал. 3 от КСО. При прекратено трудово правоотношение на основание чл. 326 от КТ - работникът или служителят е отправил писмено предизвестие до работодателя, паричното обезщетение за безработица се отпуска при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО. За да уважи жалбата, Административен съд – Търговище е приел, че издадените актове са незаконосъобразни по съображение, че дневното парично обезщетение за безработица не може да бъде по-малко от минималния дневен размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а от 1.01.2018 г. този дневен размер е 9 лв. съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г.). Така постановеното решение е неправилно. Към началната дата 1.11.2017 г., от която е отпуснато паричното обезщетение за безработица и до 31.12.2017 г., минималният дневен размер на паричното обезщетение е 7. 20 лв. съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (отм.);. От 1.01.2018 г. минималният дневен размер е 9. 00 лв. съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (отм.);. От приложеното към касационната жалба разпореждане № 253-00-86-2 от 5.02.2018 г. е видно, че за периода 1.01.2018 г. - 28.02.2018 г. дневният минимален размер на обезщетението, отпуснато на Д. Ковачев, е увеличен на 9. 00 лв. Представена е и справка за изплатени парични обезщетения за период от четири месеца с общ размер 666. 00 лв. На основание чл. 5, ал. 3, изр. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица разпореждането за изменяне размера на паричното обезщетение за безработица във връзка с определен нов минимален и/или максимален дневен размер по чл. 54б, ал. 2 КСО се връчва при поискване на лицето, като срокът за обжалването му тече от датата на връчването. Като е приел, че оспорените актове са незаконосъобразни поради неправилно определен дневен минимален размер на паричното обезщетение за безработица и поради това ги е отменил, Административен съд - Търговище е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебното производство административният орган не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,