Решение № 7097 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2021 г.

Решение № 7097 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София против решение № 181/28.01.2021 г. по адм. дело № 206/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – И. Г., от гр. Сопот, чрез адвокат М. Х. изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците – ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ "Пловдив" АД; ТП на НОИ – Пловдив; Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив; Агенция за хора с увреждания не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 181/28.01.2021 г. по адм. дело № 206/2020 г. Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на И. Г., експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 1290 от заседание № 075/11.10.2019 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 3554 от зас. № 151/17.09.2018 г. на втори състав на ТЕЛК към "УМБАЛ-Пловдив" АД – гр. Пловдив и е върнал преписката на НЕЛК за издаване на нов акт относно оценката на работоспособността на жалбоподателя съобразно тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че описаната в експертните решения на органите на медицинската експертиза степен на увреждане на освидетелстваното лице не отговаря на действителното негово състояние. Позовал се е на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, посочвайки описаното в нея заболяване, което водело до [заболяване], което не е било обсъдено от НЕЛК и ТЕЛК. Решението е неправилно. В своите мотиви административният съд необосновано е посочил, че вещото лице е констатирало, че освидетелстваното лице страда от [заболяване]. Такова заключение на експертизата няма. Експертът не е изразил такъв извод нито в писменото заключение по делото, нито при разпита му в съдебното заседание. Съдът е обосновал извод, за който не притежава специални знания и който не се подкрепя от събраните по делото доказателства и заключения на експертизите. Заболяванията на освидетелствания Г. са установени от ТЕЛК и НЕЛК и се потвърждават изцяло от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Процентът на ТНР е точно определен в съответствие с отправната точка за наличните заболявания на освидетелстваното лице – т. 3 а, Раздел VІ, част ІV, вр. т. 2. 1, раздел І, част ІV от Наредбата за медицинската експертиза. Неотносима за случая е отмяната с решение № 1632/31.01.2020 г. по адм. дело № 10422/2018 г. на Върховния административен съд на т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, изменена с ПМС № 152 от 26.07.2018 г., обн., ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г., която има действие за напред и не следва да бъде съобразявана по настоящия правен спор. Актовете на органите на ТЕЛК и НЕЛК са издадени от компетентни органи, в предвидената писмена форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора в тежест на И. Г., от гр. Сопот следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, които възлизат на сумата от 200, 00 лева ДТ за касационната инстанция и по 100, 00 лева за всяка инстанция -юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение