Решение № 12291 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Й. от гр.Добрич, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Христанов, срещу решение 885/21.05.2025 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. д. 244 по описа на съда за 2024г. Касаторът развива подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като намира, че са налице касационни основания за отмяната му по смисъла на чл.209,т.3 АПК материална незаконосъобразност и необоснованост. Допълнително съображения в подкрепа на касационните оплаквания са развити в становище по съществото на спора и в писмени бележки. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Иска се и присъждане на съдебноделоводни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. К. Димова, в постъпили по делото отговор на касационната жалба и писмено становище по съществото на спора оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на РБ дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена от надлежно представлявана страна, за която обжалваният неокончателен акт на първоинстанционен съд е неблагоприятен. Жалбата е подадена в преклузивния 14- дневен срок от съобщаването й. Касационната жалба е основателна. Предмет на делото пред АС Добрич е ревизионен акт /РА/ Р-03000822001279-091-001/04.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 48/24.04.2024г. на директор дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който РА в тежест на И. К. Й. са установени за внасяне за данъчни периоди 2017-2020г. задължения за данък по чл.17 и чл.48,ал.1 ЗДДФЛ в размер на 14 603,33лв. и съответните лихви, от които главници за 2017г. е сумата в размер на 666,51лв., за 2018г.-3814,13лв., за 2018г.-8918,49лв. и за 2020г. 1204,20лв. Ревизията е проведена спрямо физическото лице И. К. Й. по особения ред на чл.122 и сл.ДОПК, за което лицето е уведомено по реда на чл.124 ДОПК. Като основание за преминаване към особения ред са приети основания по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на декларираните по години приходи/и или получени доходи според представените документи за имущественото и финансово състояние на РЛ, съответно направените разходи в периодите. Ревизиращите органи са счели, че в ревизирания 2017-2020г. по отношение на РЛ е установено несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/разходи и направените разходи в размер на 6665,08лв. за 2017г., 38141,25лв. за 2018г., 89 184,87лв. за 2019г. и 12042лв. за 2020г. По отношение на разходната част на формирания паричен поток на физическото лице не се спори между страните относно формираните в РД и РА фактически изводи за разходите във връзка с издръжка на живот и внесени от РЛ суми по собствените му банкови сметки през всеки един от процесните периоди. По отношение на приходната част от паричното салдо безспорно е получаването от ФЛ на суми от дивиденти, наеми , от продажба на земеделска земя и от получен заем от кредитна институция. Сумите от тези приходи също не са спорни и са включени в паричния поток за всеки един данъчен период. Спорно по делото е определеното от приходните органи начално разполагаемо салдо на РЛ за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Административният съд като е счел за недоказани твърденията на жалбоподателя и е обосновал изводите си съобразно и в съответствие с фактическите и правни изводи на приходната администрация е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата срещу РА, потвърден по административен ред от данъчния директор. Решението е неправилно. За да защити тезата си за начално салдо към 2017г. в размер значително по-висок от определения от приходните органи размер от 5000лв. като разпологаема наличност към 01.01.2017г., РЛ се позовава на получени доходи - печалба от хазартни игри 18 212,66лв. , получени от хазартния оператор Делта турс 2002 ЕООД през 2015г. и получени по наследство суми, изтеглени в периода 27.11.2016.-31.12.2016г. от банковите сметки на дружество Елтранс 50 ЕООД, собствено на Й. К. Й., починал на 27.11.2016г.- брат и наследодател на РЛ. Към началното салдо за 2019г. се твърди, че следва да се включи и сумата от 108 004,68лв., представляваща получена в брой цена на 27.12.2018г. от продажба на златни изделия, наследени от Й. К. Й.. По тези спорни суми и въпроси спрямо приходната част на изготвения паричен поток на РЛ са формирани изводи на съда за недоказаност и е прието, че не е оборена презумпцията на чл.124,ал.2 ДОПК и верността на фактическите констатации в РД и РА за превишение на приходи над разходи. По тези спорни въпроси са изведени и касационните оплаквания в касационната жалба и доводите на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. При събраните по делото доказателства относно получена печалба от РЛ от хазартни игри първоинстанционният съд е приел, че суми в размер на 18 212,66лв. са били получени от лицето през 2015г., но е отчел, че не е доказано същите да са били налични към началния период през 2017г. Обосновано съдът е приел, че сумите са получени с оглед на данни за изплатени суми /л.63/, изходяща от приходните органи и представеният отговор с удостоверителен характер , изходящ от хазартния оператор /л.164 от делото /. С оглед заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и направеното удостоверяване от Делта турс 2002 ЕООД сумата е получена в брой. В тази връзка и при липса на събрани доказателства в обратния смисъл е обоснован изводът на съда, че с оглед на периода, изтекъл между получаването на сумите и началния период на ревизията /повече от година/, същите не са били налични при ревизираното лице. От друга страна обаче, при събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, относно получените от РЛ суми от дружество Елтранс 50 ЕООД , съдът е направил необоснован извод, че сумите не се използвани лично и за нуждите на ревизираното лице, тъй като липсват доказателства в този смисъл /относно изразходването на паричните средства за нужди на жалбоподателя/. Безспорно е установено и е видно от данните в търговския регистър, че Й. К. Й. е едноличен собственик и управител на дружество Елтранс 50 ЕООД. Й. К. Й. е починал на 27.11.2016г. и е брат и наследодател на РЛ И. К. Й. като последният освен наследник на собствеността е и пълномощник на дружеството, а след 07.12.2016г. и до 22.08.2017г.- негов едноличен собственик и управител. Не е спорно и е видно от приетото писмено доказателства извлечение от банковата сметка на Елтранс 50 ЕООД, че в периода 01.11.2016г.-28.12.2016г. РЛ е изтеглил парични суми в размер на 432 000лв. Съгласно приетото заключение на ССчЕ, необсъдено в тази си част от съда, при сравнение между касовата наличност на Елтранс 50 ЕООД, банковите му салда, отчет ГФО за 2016г. и при липса на подаден такъв за 2017г., няма данни изтеглените от РЛ да са постъпили в Елтранс 50 ЕООД, не е увеличена касовата наличност на същото дружество, нито са правени плащания от негово име. Заявено е изрично от И. Й., че изтеглените суми са използвани лично за негови нужди , а не за търговската дейност и в полза на дружеството. За да са обосноват обратното, приходните органи и съда се позовават на влязъл в сила ревизионен акт Р-03000819006561-091-001/12.10.2020г., приет в хода на административното обжалване, по силата на който при ревизия с обхват ЗКПО за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. са установени задължения на дружеството, произтичащи от развиваната търговска дейност и недекларирани приходи от продажби в големи размери. Според приходните органи и съда последното обстоятелство е индиция, че изтеглените от банковите сметки суми са използвани за дейността на дружеството, а според съда и по делото липсват доказателства, че сумите са използвани за нуждите на жалбоподателя. Тези заключения са необосновани. Няма нито счетоводно, нито търговско отражение, документи или друга документална следа изтеглените суми от наследника на собственика да са използвани за или за целите на дружеството. Сумите са получени лично и обратно на алогичните съждения на съда, сумите явно са използвани за нуждите на ревизираното лице, предвид на установените в РА негови разходи, основно във връзка с внасяне на суми по неговите собствени банкови сметки и за издръжката му живот. В този смисъл са както действията, така и заявената воля на получателя на сумите. Извършваните продажби от дружеството и развиваната търговска дейност по никакъв начин не се установява да е зависима от сумите ,изтеглени от собственика. В този смисъл се приема, че получените суми от РЛ, изтеглени от банкови сметки на собственото му дружество са получени за негова сметка и в негова полза и нужда. Данъчен период 2016г. е извън времевия обхват на процесното ревизионно производство, поради което въпросите по облагането на доходи на И. Й. през този период, вкл. получени суми от Елтранс 50 ЕООД не подлежат на обсъждане и коментар. С оглед датите и периода на получаването им може да се счете, че те изцяло , или в по-голямата си част, са били налични като начално разполагаемо салдо към 01.01.2017г. за РЛ. Съгласно основното и допълнително заключение на приетата ССчЕ при този размер на началното салдо, при който се съобразяват като разполагаеми получените суми от банковите сметки на Елтранс 50 ЕООД към 01.01.2017г. и последващите периоди, след приспадане на установените разходи, не е налице превишение на разходи над приходи, така че да се формира положителна данъчна основа за облагане на доходи/приходи с неустановен произход. Като е достигнал до съждения в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна и при същите фактически установявания, да се отмени като процесуално и материално незаконосъобразен обжалваният ревизионен акт. При този изход на спора в полза на касатора и в тежест на бюджета на ответника по касация се присъждат сторените от лицето съдебноделоводни разноски в двете съдебни инстанции, които съобразно данните за заплащането им и списък на разноски са в размер на 2550лв. за първа съдебна инстанция и 1360лв. за касационна съдебна инстанция /разходи за държавна такса, експертизи и адвокатски хонорар/, общо 3910лв. Не е правено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар и в двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение