Решение № 15055 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2018 г.

Решение № 15055 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Миронов срещу решение № 6289 от 31.10.2018 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 11503/2017 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № 3 СП/Д-С-КС/373/21.07.2017 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. С нея се отказва отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 ППЗСП. Мотивите на заповедта са, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Не е осъществена социална анкета. Лицето не живее на настоящия си адрес/съвпадащ с постоянния/ и е с неустановено местоживеене. Не се представят и доказателства. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Красно село не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Заповедта е обжалвана пред административен съд с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. С определение от 2.07.2018 г. съдът е указал на жалбоподателя, че е в негова доказателствена тежест установяване на фактите и обстоятелствата на които основава исканията си. Съдът е установил от приложената преписка, че на 30.06.2017 г. П. Миронов е подал заявление-декларация до директора на ДСП Красно село за отпускане на еднократна помощ. По повод на заявлението социални работници са посетили адреса на 4.07.2017 г. и на 10.07.2017 г. на които дати заявителят/жалоподателят/ не е бил открит на адреса като са му оставяли обявления по образец. При установеното от фактическа страна от преписката съдът е приел, че правилата, уреждащи отпускането на социални помощи за инцидентни нужди съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, приложими в случая, изискват подаване на заявление от пълнолетно лице до ДСП по настоящ адрес. Разпоредбата на чл. 27 ППЗСП предвижда в срок от 20 дни извършване на социална анкета и изготвяне на социален доклад. Социалната анкета се извършва в дома на лицето по настоящ адрес. Когато социалната анкета не може да бъде извършена поради отсъствие се оставя уведомление, като се определя тридневен срок за явяване в ДСП за справка. Ако лицето не се яви се прави повторно посещение и ако отново не може да бъде намерено се оставя второ уведомление с указан 3 дневен срок за явяване в ДСП. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП ако лицето не се яви се прави мотивирано писмено предложение за отказ от отпускане поради невъзможност за извършване на социална анкета. В случая този алгоритъм от процесуални действия на административния орган е налице, поради което постановения отказ е приет за законосъобразен а жалбата отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа фактическо основание в кръга на основанията по чл. 209, т. 3 АПК като при служебната проверка на решението за валидност допустимост и съответствието му с материалния закон Върховен административен съд констатира следното от фактическа и правна страна. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по делото е установил фактите от съществено значение за правилното решаване на спора с обосновани изводи. Материалният закон, приложим по направеното заявление декларация за отпускане на еднократна социална помощ при възникнала жизненоважна потребност е правилно приложен от административния орган и съда. Анализирана е хипотезата на материалната норма с оглед на предпоставките за възникване на правото на социална помощ и редът и условията за нейното отпускане. Процесуалните действия на административния орган са установени и приведени под нормите регулиращи поведението му по повод на подаденото заявление. При правилно установени факти, правилно приложен материален закон и и при обосновани изводи от фактическа и правна страна правилно съдът е извел извод за отсъствие на основанията за отмяна на обжалваната заповед. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение