Решение № 14440 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2016 г.

Решение № 14440 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 82 от 18.07.2016 г., постановено по административно дело № 58/2016 г., Административен съд - К. е: 1) отменил решение № 2153-08-12/10.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - К., с което е отхвърлена жалбата на М. Юсеин срещу разпореждане № РВ-3-08-00099938/19.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ - К.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на директора на ТП на НОИ - К. за произнасяне съобразно мотивите на решението; 3) осъдил ТП на НОИ - К. да заплати на М. С. Ю. с ЕГН ********** и адрес с. П., махала "Нова махала" № 23, община Крумовград, деловодни разноски в размер на 400 лева. Така постановения съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - К. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, и вместо него да се постанови ново, с което се отхвърли изцяло жалбата на М. С. Ю. против процесното решение № 2153-08-12/10.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К., потвърждаващо разпореждане № РВ-3-08-00099938/19.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - К. Ответникът по касация М. С. Ю., действаща чрез пълномощника адвокат Милушева, в писмена молба-становище оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - К., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касатора порок материална незаконосъобразност, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С потвърденото от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - К. разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - К. на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е поискано от М. С. Ю. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за бременност и раждане за периода от 29.05.2015 г. до 31.01.2016 г. в размер общо на 2742.59 лв., от които 2658.95 лв. и 83.64 лв. лихва. В хода на съдебноадминистративното производство пред Административен съд - К. (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. При обсъждането на правнозначимите факти в мотивите на проверявания съдебен акт е аргументирана теза за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - К., като е формулиран решаващ извод в насока, че изводите в решението на последния са в противоречие с НООСЛБГЧМЛ (Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Съдът е приел, че М. С. Ю. е придобила изискуемия 12-месечен осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, защото въпреки липсата на регистрация като земеделски производител за 2015 г. не е загубила качеството на такъв, поради което е отговаряла на условията за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно наличието на основание за получаване от М. С. Ю. на обезщетението по чл. 50, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 48а от КСО във връзка с това дали е имала качеството на осигурено лице, при положение, че тя е отговаряла на останалите условия за това. От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че М. С. Ю., майка на детето Б. Е. М., родено на 7.01.2015 г., е подала заявление-декларация да й бъде отпуснато парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни през месец май 2015 г., въз основа на която такова й е отпуснато и изплащано в посочения от осигурителния орган като дължима главница размер за периода от 29.05.2015 г. до 31.01.2016 г., както и, че тя е била регистриран земеделски производител, считано от 29.05.2014 г., и се е осигурявала и за осигурителния риск "общо заболяване и майчинство", но на 7.01.2016 г. тя е декларирала прекъсване на дейност, считано от 1.03.2015 г., и възобновяването й, считано от 12.01.2016 г. При тези данни неправилно съдът е приел, че М. С. Ю. е имала качеството на регистриран земеделски стопанин за периода от 1.03.2015 г. до 7.01.2016 г. при наличие на изрична декларация за прекратяване на дейността и ясен отговор от Областна дирекция "Земеделие" К., че лицето няма регистрация за 2015 г. За процесният период тя не фигурира в регистъра на земеделските стопани. След като, считано от 1.03.2015 г., лицето не е регистрирано като самоосигуряващо се, липсва правно основание за самоосигуряване за всички осигурителни рискове, като внасянето на осигурителни вноски е без значение, защото те се явяват недължимо платени. По тази причина към настъпване на осигурителното събитие същата няма качеството на осигурено лице и не е придобила изискуемия 12-месечен осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. Правото на парично обезщетение за бременност и раждане е признато по Кодекса за социално осигуряване на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Член 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО, отм.) регламентира, че паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт са регистрираните земеделски стопани, които по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). В чл. 1, ал. 1 от НИИПОПДОО (отм.) е уредено, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, като съгласно ал. 2 от чл. 1 на посочената наредба, тези обстоятелства се установяват с декларация на самоосигуряващото се лице. Според § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, и са регистрирани по установения ред. Липсата на регистрация като земеделски стопанин на М. С. Ю. означава, че последната е престанала да има качеството на "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и за нея е отпаднало нормативното основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване в бюджета на ДОО на полученото обезщетение за процесния период по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. На база на правилно установените факти органът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на паричното обезщетение, за недобросъвестността при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 29.05.2015 г. - 31.01.2016 г., ведно със съответните лихви върху тях. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Кърджалийският административен съд е постановил противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването срещу решение № 2153-08-12 от 10.03.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - К. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото касаторът не е претендирал разноски, то такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,