Решение № 7005 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 919/2013 г.

Решение № 7005 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 919/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбите на "ЦБА Асет Мениджмънт" АД, гр. Дебелец, област Велико Търново, "ВМ Финанс Груп" АД, гр. София и "ВМ Финанс Груп" АД - клон Пловдив, "Виабел" ЕООД, гр. София, "Томбоу България" ЕООД, гр. София, "Содексо Пасс България" ЕООД, гр. София, "ЛФС" ЕООД, гр. София, "Етап Адресс" АД, гр. София, "Чек Дежене България" ЕООД, гр. София и "Идънред България" АД, гр. София срещу решение № 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията). С обжалваното решение независимият специализиран държавен орган на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, на основание чл. 66, ал. 1 ЗЗК, на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК и на основание чл. 69, ал. 4 ЗЗК е установил, че "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идънред България" АД са извършили нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, за което им е наложил съответните имуществени санкции. Постановил е прекратяване на нарушението и незабавното му изпълнение. Със същото решение органът по конкуренция е установил, че "Чек Дежене България" ЕООД е извършил нарушение по чл. 29 ЗЗК и също му е наложил имуществена санкция. На следващо място е установил, че "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД не са извършили нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, установил е, че "Виабел" ЕООД и "Содексо Пасс България" ЕООД не са извършили нарушения по чл. 30 и 32, ал. 2 ЗЗК (отм.). На основание с чл. 69, ал. 4 ЗЗК органът по конкуренция е възложил на "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД, "Идънред България" АД да заплатят на "Томбоу България" ЕООД направените от него разноски в размер на 3576,94 лв. На същото правно основание на "Томбоу България" ЕООД и на "Чек Дежене България" ЕООД Комисията е възложила да заплатят разноските на "ВМ Финанс Груп" АД направените по производството разноски в размер на 3325 лв. В подадените жалби всеки един от жалбоподателите, за които е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, а относно "Чек Дежене България" ЕООД - съответно по чл. 29 ЗЗК, оспорва решението в съответната му част, включително и наложената санкция, с твърдения, че не се дължи, като е направил и алтернативно искане за намаляването й. "Томбоу България" ЕООД оспорва решението и в частта му, в която е установено, че "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД не са извършили нарушение по чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, както и в частта му, в която е установено, че "Виабел" ЕООД и "Содексо Пасс България" ЕООД не са извършили нарушения по чл. 30 и чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.). Във всичките жалби се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Релевират се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, необоснованост, нарушение на материалния закон и на неговата цел. В жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД се твърди и нищожност на решението наред с алтернативно релевираните нарушения по чл. 146, т. 3-5 АПК. Отговори по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу подадените жалби са постъпили от "Томбоу България" ЕООД срещу жалбата на "ВМ Финанс Груп" АД, който е представил и писмени бележки, както и от "Содексо Пасс България" ЕООД срещу жалбата на "Томбоу България" ЕООД, който също е представил писмени бележки. Писмени бележки са постъпили от "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "Идънред България" АД и "Чек Дежене България" ЕООД. Всички жалбоподатели претендират присъждане на направените разноски пред съда, а "ВМ Финанс Груп" АД оспорва решението в частта, в която органът по конкуренция е намалил размера на разноските му по договора за правна защита и съдействие от 5650 лв. на 2825 лв., и претендира присъждането им в пълния размер. Направените възражения в жалбите ще бъдат разгледани по отделно. В жалбата на "Томбоу България" ЕООД е направено възражение относно допустимостта на жалбата, подадена от "ВМ Финанс Груп" АД - клон Пловдив, поради това, че клонът на юридическото лице не е персонифициран субект и не притежава процесуална правоспособност. Възражението е основателно и подадената жалба от "ВМ Финанс Груп" АД - клон Пловдив следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по нея да се прекрати. Доколкото жалбата е подадена едновременно от юридическото лице "ВМ Финанс Груп" АД субективно съединена с тази на клона му, производството по жалбата на юридическото лице продължава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че всички жалби са подадени от надлежни страни срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК, поради което са процесуално допустими. Съдът като обсъди всички приложени към административната преписка доказателства, включително и явните материали, съдържащи търговска тайна според чл. 55, ал. 1 АПК, които са събрани от КЗК в хода на извършеното проучване и при спазване на разпоредбата на чл. 168 АПК, прие за установено следното: Органът по конкуренция е бил сезиран с искане от страна на "ВМ Финанс Груп" АД - Клон Пловдив за образуване на производство за евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36 ЗЗК от страна на "Томбоу България" ЕООД. По това искане е била образувана преписка № КЗК-704/2011 г. Към нея е присъединено и писмо-сигнал с вх. № ВХР-593 от 18.03.2011 г. С определение № 1057 от 27.07.2011 г. органът по конкуренция е конституирал като ответна страна по тази преписка "Чек Дежене България" ЕООД. "Томбоу България" ЕООД е сезирал с искане КЗК за образуване на производство за евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и ал. 4 ЗЗК от страна на "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД. По искането е образувана преписка № КЗК-1165/2011 г. С ново искане "Томбоу България" ЕООД е сезирало КЗК с искане за образуване на производство за извършени нарушения от страна на "Идънред България" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "ЛФС" ЕООД по чл. 29 и чл. 36, ал. 4 ЗЗК. По искането е образувана преписка № КЗК-482/2012 г. С протоколно определение № 735 от 5.06.2012 г. на основание чл. 63 ЗЗК, КЗК е обединила и трите образувани преписки в една, ведно с материалите по образувани преписки, съдържащи доказателства, релевантни по вече образуваните преписки, като производството е продължило по преписка под № КЗК-704/1165/482 от 2012 г. Между страните по обединената преписка в качеството им на искатели и ответни страни не е имало спор, че всеки един от тях е оператор на ваучери за храна, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн. в ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г. с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., а релевантната към спора редакция е обн. в ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 1.08.2010 г., наричана само "Наредба № 7". Според събраните доказателства КЗК е установила за всяко едно дружество заповедта на министъра на финансите, с която му е издадено разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна, а относно "Чек Дежене България" ЕООД и заповедта, с която му е отнето разрешението да извършва дейност като оператор на ваучери за храна, и тази заповед, с която определената му номинална стойност за 2010 г. е намалена на нула. Органът по конкуренция е посочил относимата нормативната уредба, регулираща дейността на операторите на ваучери за храна - чл. 209 ЗКПО, Наредба № 7 и Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн. в ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., наричана само "Наредба № 11". Според чл. 209, ал. 1 ЗКПО, не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно посочените изисквания в трите точки на нормата, от които третото изискване е ваучерите за храна да са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс. В ал. 2 са посочени изискванията, на които трябва да отговаря лицето, което кандидатства за да получи разрешение за оператор на ваучери за храна, а в ал. 3 - хипотезите, при наличието на които разрешението се отнема. КЗК е посочила легалното определение на понятията "ваучери за храна" и "оператор", дадени съответно в т. 36 и т. 35 на § 1 от ДР на ЗКПО. Според органът по конкуренция относима разпоредба от Наредба № 7 е чл. 3, ал. 1, която сочи кои лица, имат право да отпечатват ваучери за храна, а това са тези лица, които са получили разрешение от министъра на финансите да осъществяват дейност като оператор. Наред с това нормата сочи също, че ваучерите за храна, отпечатани от легитимните операторите се приемат като средство за замяна само в обектите в чл. 2, ал. 2 на доставчици, които са сключили договор за обслужване с оператор. КЗК е преценила като относима за случая и нормата на чл. 12 от Наредба № 7 в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 58 от 2010 г. и в сила от 1.08.2010 г. Според нея общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със ЗДБ на Република България за съответната година. Министърът на финансите със заповед определя за всяка календарна година индивидуалната квота за предоставяне на ваучери за храна и общия брой на индивидуалните квоти, определен като съотношение между размера на общата годишна квота и размера на индивидуалната квота. Индивидуалната квота се предоставя със заповед на министъра на финансите или от упълномощено от него лица на оператор, подал заявление за получаване на първа индивидуална квота. В ал. 4 на чл. 12 от Наредба № 7 е указан редът, по който може да се кандидатства за получаване на нова индивидуална квота от оператор и изискванията затова. Според ал. 5 номиналната стойност на предоставените от оператор на работодател ваучери за храна по получена индивидуална квота не може да превишава тази индивидуална квота. Предоставянето на ваучери за храна по следваща индивидуална квота е възможно, след като е изцяло изчерпана предходната индивидуална квота. Индивидуалните квоти се предоставят по реда на постъпване на заявленията до достигане на общия брой на индивидуалните квоти, определени в заповедта на министъра на финансите по ал. 2, т. 2 на чл. 12. Освен това всяка предоставена индивидуална квота има уникален номер. Органът по конкуренция е преценил за относима и Наредба № 11, издадена по законовата делегация на чл. 285, ал. 2 КТ и по-точно даденото Указание № УП-25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането й, издадено съвместно от двамата министри, издали Наредба № 11 в частта му на раздел II, т. 1 и 3. В указанието е посочено, че при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предостави както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. Когато работодателят осигурява храна по реда на чл. 285 КТ, стойността на тази храна е разход за дейността на предприятието. В тези случаи работодателят може да дава специално определени за тази цел купони за храна, които да бъдат предмет на специално отчитане и да се използват за хранене в стола на предприятието или в други заведения за хранене. При спазване на условията на чл. 285 КТ може да бъде предоставяна храна под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответна на издадената от работодателя по реда на чл. 7 от Наредба № 11 заповед. Органът по конкуренция е определил и системата на функциониране на ваучерите за храна. Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лицата, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна под формата на ваучери, отделно от възнаграждението им. Ваучерите за храна са средство за замяна, посредством които ползвателите им получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност, посочена във ваучерите за храна от търговски обекти, според съдържанието му в § 1, т. 4 ДР на Наредба № 7, ресторанти - според т. 7 и заведения за бързо обслужване - т. 8. Редът и условията при които се предоставят и използват ваучерите за храна, представляват специфична система за действие, основна роля в която изпълняват операторите на ваучери за храна. Системата е нормативно регулирана. Според чл. 13 от Наредба № 7 работодателите договарят отпечатването и предоставянето на ваучери за храна чрез подписването на договор с оператор, който е получил разрешение от министъра на финансите по чл. 9, ал. 4. След като работодателят поръча договореното количество ваучери, операторът му изпраща проформа фактура. Работодателят изплаща номиналната стойност на ваучерите, както и уговореното в договора с оператора възнаграждение за отпечатването, по специални банкови сметки, открити от оператора и наречени "ваучери за храна". След това операторът отпечатва поръчаните ваучери, опакова ги и ги доставя на работодателя в срок до 5 работни дни от датата на плащането. Получените от работодателя ваучери за храна се предоставят на работниците и на служителите. Те като ползватели на ваучерите за храна, получени само от един оператор, могат да ги ползват само в тези търговски обекти на доставчик, с които операторът е сключил договор за обслужване - чл. 14 от Наредба № 7. Според чл. 15 от Наредба № 7 операторите сключват договори за обслужване само с доставчици, които отговарят едновременно на изискванията посочени в ал. 1, т. 1 - 5 на чл. 15. В ал. 3 на чл. 15 е уредено съдържанието на договора, сключен между оператора и доставчика относно условията и сроковете за приемане на ваучерите за храна и изплащане на номиналната им стойност от страна на оператора, както и размера на възнаграждението на оператора от страна на доставчика за предоставените услуги по осребряване на ваучерите за храна. Всеки търговски обект, който е приел ваучери за храна на оператор, с който има подписан договор, изпраща до съответния оператор приетите ваучери. Всеки предаден ваучер подлежи на прочитане и двойна проверка от страна на оператора, с цел да се установи неговата автентичност. След това операторът издава фактура с възнаграждение по прочитане и осребряване на ваучерите, която се изпраща на търговския обект (доставчика). След заплащането на фактурата от страна на доставчика, операторът е длъжен да изплати номиналната стойност на ваучерите за храна в срок до 20 работни дни от предоставянето на ваучерите за осребряване от страна на доставчика, с който е сключил договор за обслужване на ползватели - чл. 15, ал. 4 от Наредба № 7. Редът и условията за отпечатване на ваучерите за храна от страна на оператор, който е получил разрешение по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7, включително и императивното им съдържание е уреден в чл. 22 от Наредба № 7. Органът по конкуренция е съобразил и механизма на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделките с ваучерите за храна, според Указанието за счетоводно отчитане, предоставяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, издадено от Министерството на финансите с изх. № УК-3 от 21.03.2005 г. В него са разграничени следните последователни етапи според счетоводното им представяне: Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 7 е посочена възможността за операторите да използват паричните средства, предоставени им от работодателите за получените ваучери. Изгодата за операторите е договореното възнаграждение за отпечатване и доставка на ваучерите. Получените парични средства от работодателите, в размер на номиналната стойност на договорените (предоставените) ваучери, се представя в счетоводните книги на операторите като актив (паричен ресурс). Набраните парични средства следва да се отчитат като движение на парични средства, като в счетоводен аспект за оператора възниква увеличение на паричните средства и увеличение на задълженията към работодателя, във връзка с предоставянето на ваучерите. Втори етап: Начисляване на договореното възнаграждение с работодателя, респективно търговеца: Съгласно чл. 13, ал. 2 и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 7 работодателят се задължава да заплати на оператора договореното възнаграждение (комисионна) за отпечатване на ваучерите за храна, преди да бъде осъществено тяхното ефективно предоставяне, като това възнаграждение в счетоводен аспект представлява текущ приход от дейността на оператора. Аналогичен е и подхода относно комисионната получена от оператора и заплатена от търговеца (доставчика) за предоставянето на услугата осребряване на отчетените ваучери. Трети етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа: През този етап задължението на оператора е да води информация за броя и серийните номера на отпечатаните от него ваучери - чл. 17 - 19 от Наредба № 7. При ефективното предоставяне на ваучерите под формата на книжа, операторите следва да издадат първичен счетоводен документ към момента на предоставяне на ваучерите по тяхната номинална стойност - справка, опис, протокол или друг документ. Четвърти етап: Отчитане на ваучерите, предоставени за осребряване от търговците: На този етап се отчитат ваучерите, предоставени за осребряване от търговците. В счетоводен аспект задължението към работодателите са трансформира в задължение към търговците (доставчиците). Пети етап: Заплащане на търговците на номиналната стойност на отчетените ваучери. В последният етап операторите на ваучери за храна изплащат на търговците номиналната стойност на отчетените им ваучери за храна. В счетоводен аспект се отразява намаление на задължението към търговците и намаление на паричните средства, свързани с ваучерите в специалната банкова сметка по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 7. В съответствие с Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с решение № 393 от 21.04.2009 г., органът по конкуренция е определил продуктовия и географски пазар. При съобразяване на обстоятелството, че продуктовият пазар включва всички стоки и услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, с акцент върху значението на взаимозаменяемостта на търсенето, КЗК е определила, че операторите на ваучерите за храна предоставят на две различни групи потребители два различни вида услуги, свързани с ваучерите за храна: 1: услуги по отпечатването и предоставянето на ваучери за храна на работодатели и 2: услуги по осребряването на ваучери за храна, предадени от търговски обекти. Органът по конкуренция е определил, че двата вида услуги имат различно съдържание и функционално предназначение, а и потребителите на тази два вида услуги са различни. В първия случай потребители на услугата по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна са работодателите, а във втория - търговските обекти или доставчиците. Услугите по отпечатването и предоставянето на ваучерите за храна на работодателите/потребители не са взаимозаменяеми с услугите по осребряването на ваучерите за храна, предоставяни на магазините/доставчици. Въз основа на това е направен и извод, че двата продуктови пазара са различни, но са свързани по вертикала. На първо място се извършва услугата по отпечатване и предоставяне на ваучерите за храна на работодателите, а на следващо място - услугата по осребряването на ваучерите за храна, предоставяна на магазините/доставчици. Всеки от операторите на ваучери за храна участва задължително и на двата пазара, свързани по вертикала. В съответствие с особеностите на предоставяните услуги, задължението за спазване на нормативните изисквания регулиращи тази материя, при осъществяването на дейността си, всички оператори на ваучери за храна се конкурират помежду си относно договаряне на условията на отпечатване и предоставяне на ваучерите за храна с работодателите. При договарянето работодателите обикновено заплащат на операторите възнаграждение за отпечатването и предоставянето на ваучерите за храна, което възнаграждение обикновено е процент от номиналната стойност на ваучерите. Операторите на ваучери за храна се конкурират помежду си и относно договаряне на условията с доставчиците по отчитане и осребряване на предоставените ваучери. При договарянето обикновено доставчиците заплащат на операторите възнаграждение за прочитането и осребряването на ваучерите, представляващо процент от общата номиналната стойност на използваните при този доставчик ваучери за храна. Тези възнаграждения формират основата на ценовата конкуренция между операторите на тези два отделни продуктови пазара. В съответствие с образуваното производство по преписката органът по конкуренция е приел за предмет на проучване първия продуктов пазар - предоставяне на услуги по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна. При определянето на географския пазар КЗК е отчела действието на основната правна/административна бариера - получаване на разрешение от министъра на финансите за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна Това действие е с обхват на територията на цялата страна. Търсенето и предлагането на услугата по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна се извършва на територията на цялата страна, поради което географският пазар е определен като национален. Според представените от страните писмени доказателства, договори, фактури, копия от декларации и изисканите доказателства от страните по сключените договори, изискани и предоставени доказателства от страни (работодатели) по сключваните договори с операторите, включително и от информацията, предоставена от страна на Министерството на финансите, КЗК е определила дейността на всеки един оператор на ваучер за храна, необходимите разходи, извършвани от него по отпечатването и доставката на ваучерите за храна на работодателите, както по реда на Наредба № 7, а така също и по реда на Наредба № 11. Въз основа на представените отчети от страните за извършваната от тях дейност, органът по конкуренция е определил минималната референтна стойност на бройка отпечатан ваучер за храна, като е използвал броя сключени договори, броя на издадените ваучери, номиналната им стойност, при използваните количествени показатели. Същевременно е направил и икономически обоснован анализ на броя договори, сключени по цена под нула или близка до нула, включително и под половин стотинка, като възнаграждение уговорено между страната и работодателя. Използваният критерий, посочен в табличен вид е за всички страни за периода от време 2009 г., 20010 г., 2011 г. и 2012 г. Органът по конкуренция е съобразил от посочените стойности за извършените услуги по отпечатване и доставка на ваучери за храна само тези, които са еднозначно и пряко относими към пазара за предоставяне на услугата отпечатване и предоставяне на ваучери за храна на работодателите. Доколкото за извършването на дейността по този вид услуга на този пазар са били относими и други административни и непреки разходи, КЗК е посочила, че такива не са били представени, поради което не ги е съобразила, въпреки че са относими и към двата вида извършвани услуги на двата продуктови пазара. Същевременно КЗК е определила относителния дял на договорите сключени с работодатели под референтната стойност на разходите за отпечатване и предоставяне на услугата ваучерите за храна, както и количеството издадени ваучери за храна, като относителен дял. Всичките данни се съдържат в папките към административната преписка, които са търговска тайна, защитена според чл. 55 ЗЗК. Относно "Чек Дежене България" ЕООД органът по конкуренция е съобразил периодът на издадените ваучери за храна след отнемане на разрешението, дадено със заповед на Министерството на финансите и отнемането на индивидуално разпределената квота на дружеството за 2010 г., което е продължило да извършва тази дейност, според представените доказателства от него до 31 декември на 2010 г. След извършения икономически анализ, КЗК е определила процесния период, през който е изследвала поведението на операторите на ваучери за храна на пазара на услугата отпечатване и предоставяне на ваучери за храна на работодатели. Поради това, че твърдението на "Томбоу България" ЕООД по преписка № КЗК-1165/2011 г. е свързан с участието на трите дружества - "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" (ВМФГ) АД в процедури за възлагане на обществени поръчки, КЗК е разгледала по отделно всеки един от посочените 7 договора, сключени при възлагателните процедури, като е установила, че по всичките участниците в тях - посочените три дружества, било то заедно или само на две от тях, не са попълнили декларации за използването на подизпълнители, или ако такива са им били поискани, те не са посочвали ползването на подизпълнители в обществените поръчки, в които са участвали. При така установената фактическа обстановка, КЗК от правна страна е възприела, че при участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки страните са поставени в конкурентни отношения по хоризонтала с цел спечелването на обществената поръчка, като е възможно да нарушат правилата на добросъвестната търговска практика, като определен участник може да постави в неравнопоставено положение своите конкуренти-останалите участници в процедурата. Въз основа на това КЗК е възприела, че всяка една обществена поръчка представлява самостоятелен пазар, в условията на който участниците-оператори на ваучери за храна се конкурират помежду си. Относно възражението на "Томбоу България" ЕООД за недопустимостта на образуваното пред КЗК производство по искане на "ВМФГ" АД - клон Пловдив, който не е персонифициран правен субект, КЗК се е позовала на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК и наред с изложените допълнителни съображения е приела, че направеното искане отговаря на изискването на чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Според Комисията клонът на юридическото лице е "предприятие", поради което искането му е било прието за допустимо и е разглеждано по същество, като страна в производството е конституирано юридическото лице, а икономическият анализ е извършен според доказателствата за дейността на юридическото лице. На следващо място КЗК е установила, че всичките страни в производството са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК и извършват стопанска дейност по отпечатване на ваучери за храна по реда на Наредба № 7, като се намират в конкурентни отношения помежду си на пазара на предлагане на услугата отпечатване и доставяне на ваучери за храна на работодатели, поради което е извършила преценка на дейността им съобразно чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и 4 ЗЗК. Органът по конкуренция е анализирал фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, който забранява продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производство и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Законодателят не е поставил изискване за настъпване на вредоносен резултат. КЗК се е позовала на практиката си, според която количествата на предлаганата под себестойността си продукция трябва да са толкова значителни и периодът толкова дълъг, че търсенето да бъде пренасочено към услугите на нарушителя до степен, която реално причинява увреждане на конкурентите. В обхвата на разпоредбата са включени и услугите, които са продукт на търговска дейност, предназначен за размяна на пазара. Преди да разгледа поведението на страните и съпоставянето му с елементите на състава на чл. 36, ал. 4 ЗЗК органът по конкуренция е направил общи изводи, отнасящи се за всичките страни-оператори на ваучери за храна. Съобразил е, че при сключването на договор с работодател за отпечатване на ваучери за храна неговият предмет е отпечатване и доставка на ваучери за храна с определен номинал и определено количество ваучери по брой и с определен номинал. Цената за изпълнението на договора или паричният еквивалент на предоставената от оператора на работодателя услуга, е определеното в договора възнаграждение. За квалификацията на това възнаграждение като цена на договора е без значение точният му цифров израз, т.е. дали е определено като конкретна цифра или като процент от номинала, както и каква е тази цифра, която на практика се определя и като нула. На следващо място КЗК (Комисията) е съобразила, че твърденията по образуваните преписки, са свързани с посочени сключени договори от страните с работодатели, при цени за услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна под разходите за нейното производство и реализация. Относно процедурите за провеждане на обществените поръчки с такъв предмет, Комисията е съобразила, че участниците се конкурират пряко помежду си във връзка с изпълнението на конкретните условия, поставени от възложителя, поради което всяка обществена поръчка представлява самостоятелен пазар, в който се осъществява конкуренцията между участниците в нея, с цел спечелването й. Това поведение на страните по преписките се е осъществявало при множество сключени договори за периода от 2010 - 2012 г. Поради това Комисията е направила преценка на поведението им с оглед на легалната дефиниция на § 1, т. 8 ЗЗК - продължавано нарушение. Комисията е съобразила обстоятелството, че сключваните договори между страните в производството и работодателите са за срок на изпълнение най-често от 1 г., като е имало и такива за срок от 2 години, а и с по-къс срок от 6, 8 или 9 месеца. Сключените договори са предвиждали периодично отпечатване на договореното количество ваучери с определен номинал и брой, като през целия срок на действие на договора определеното възнаграждение за оператора остава непроменено, включително когато е имало цифрово изражение нула или нула % от номинала. При това фактическо установяване Комисията е направила извод, относно страните, че по отношение на тях е осъществен и елемента от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК - извършването на услуги на цени по-ниски от разходите за производството и реализацията им. КЗК е направила обобщен правен извод за всичките страни и относно размера на възнаграждението, заплащано от работодателите на операторите при предоставянето на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна, като е съобразила нормата на чл. 13 от Наредба № 7, а така също и представените от страните доказателства, според които възнаграждението се определя като процент от обявения от работодателя номинал на ваучерите или като точно определена сума. Комисията е съобразила обстоятелството, че разходите на операторите при отпечатването на ваучерите за храна са различни при един и същи номинал на ваучерите, но разпределени в различни по брой късове. При определянето на разходите за отпечатване на ваучерите от значение е броят на поръчаните ваучери, като късове, а не обявеният от работодателя номинал, поради това, че разходите за отпечатването са свързани с набавянето на необходимата хартия, консумативи, софтуер и други свързани с отпечатването материали, а така също и амортизация, заплати, осигуровки, свързани с отпечатването, а така също и относими за оператора външни услуги, като административно-управленски, поради което е направен извод, за различния по вид разход на един оператор при отпечатването на по-голям брой ваучери, отколкото при отпечатването на по-малък брой ваучери при един и същи номинал. При определянето на референтната стойност на един ваучер в икономическия си анализ Комисията е определила разходите на всеки отделен оператор, като е включила в тях само тези, които пряко и еднозначно могат да бъдат отнесени към отпечатването на ваучерите, която референтна стойност е използвана за целите по прилагането на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Поради това, че твърденията в исканията са били насочени към множество брой договори, сключени през продължителен период от време, в рамките на посочените три години, Комисията е изследвала и установила разходите за отпечатване на един брой ваучер, като средна стойност въз основа на всички сключени договори за този период на годишна база, както е възприето за счетоводно-финансовата отчетност. При установяването на продажба на услугата отпечатване и доставка на ваучери от страна на съответния оператор под установената за него референтна стойност, Комисията е приела, че е налице продажба на услугата на цена по-ниска от разходите за нейното производство и реализация. Органът по конкуренция е изследвал в поведението на страните и наличието на другите два елемента от фактическия състав на нормата - продължителен период от време и значителни количества, като се е позовал на практиката си, според която като значителни се оценяват количествата на съответния продукт/услуга - предмет на договора, а като продължителен - се оценява срокът на договора, доколкото през цялото време на действието му - срок, цялото количество на договорената стока/услуга се осъществява под установените минимални разходи за нейното производство и реализация, без промяната, до окончателното му изпълнение. При изследване на поведението на всеки един оператор, ответна страна в производството, Комисията е установила договорите, предвиждащи цени по-ниски от разходите за услугата, които съставляват значителен дял от сключените договори, включително по показателите брой договори, номинална стойност, брой отпечатани ваучери. При това установяване Комисията е приела, че за всеки един оператор, който е договарял с работодателя договори с цена на услугата по отпечатване и доставка на ваучери под установената за него референтна стойност, за него са изпълнени елементите на фактическия състав относно значителни количества и продължително време и то в хипотезата на продължавано нарушение по § 1, т. 8 ДР на ЗЗК. При изследване на поведението на операторите - ответни страни в производството по преписките, Комисията е установила, че поведението им при сключването на договори с работодатели при участие в процедури за възлагане на обществени поръчки по цени нула или близки до нула относно възнаграждението на оператора, заплащано от работодателя, се различава от цената по договори, сключвани с други работодатели, извън тези по възлагателните процедури. По тези договори цената на възнаграждението в някои случаи е значително по-висока от установената референтна стойност, от което е направен извод, че за операторите е възможно и друго поведение-определянето на възнаграждението за отпечатване и доставка на ваучерите в по-висок размер. Въз основа на това е изведено, че предлаганото възнаграждение заплащано от работодателите, което е под референтната стойност, в процедурите по реда на ЗОП, е продуктивно от целта за спечелването на съответната поръчка, или чрез нелоялно привличане на клиенти. От друга страна е направен извод, при сравняването с договореното възнаграждение с другите работодатели, че стойността на услугата по отпечатването и доставката в процедурите по ЗОП се компенсира от договореното възнаграждение за същата услуга с други работодатели, по които са сключени договори извън процедурите по ЗОП. Това според Комисията води до изкривяване на условията на конкуренция между операторите на този вид продуктов пазар, свързан с отпечатването и доставката на ваучери, като чрез нелоялното офериране на цени под себестойността на услугата, те гарантират спечелването на съответната поръчка. На следващо място Комисията е установила от становищата на страните, че при сключването на договори с доставчиците по осребряването на ваучерите, стойността по възнаграждението, дължимо от работодателите, когато възнаграждението е определено под себестойността му, се поема от договорената комисионна, дължима от доставчиците при извършване на услугата осребряване на ваучерите, което е приход за операторите. По този начин при взаимната връзка между двата свързани пазара е установено, че поведението на първия пазар оказва съществено влияние върху условията за предлаганата услуга на втория пазар, като по този начин се прехвърля тежестта на конкуренцията между операторите от работодателите от първия пазар върху доставчиците от втория пазар. Това отново води до изкривяването на условията на конкуренция върху втория пазар, защото операторите изместват тежестта, която следва да поеме работодателя от първия пазар върху доставчиците-от втория пазар. По този начин операторът спечелва по нелоялен начин пазарно предимство пред другите оператори на пазара на отпечатване и доставка на ваучери, поради възможността да привлече повече работодатели с по-изгодните, в по-голяма степен нулеви или близки до нулата възнаграждения, а това поведение е прието за съставомерно по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. От правна страна Комисията е направила по отделно анализ на поведението на всеки един от операторите на ваучери за храна, страна по съответните преписки, като се е позовала на установеното във фактическата част относно извършения икономически анализ и е достигнала до извод, че "Томбоу България" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "Виабел" ЕООД, "ЛФС" ЕООД, "Идънред България" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Етап-Адресс" АД са осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, което подробно е обосновано. Относно преписка № КЗК-1165/2011 г. във връзка с твърдението на "Томбоу България" ЕООД, че трите дружества "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД и "Виабел" ЕООД са извършили нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, Комисията е посочила елементите на сложния фактически състав - неправомерно действие намиращо се в пряка причинна връзка с несключването на договор от конкурент. Изследвала е поведението на трите ответни дружества при участието им в процедури по реда на ЗОП, като е приела, че постановеното решение на възложителя, подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Доколкото при участието си в тези процедури ответните оператори са предлагали цени равни или близки до нула относно възнаграждението на възложителя при заплащането на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна и във всички случаи възнаграждения по-ниски от разходите за този вид услуга, Комисията е приела, че не може да се установи каква би била волята на възложителя при определянето на изпълнител, ако цената би била коректно предложена. Комисията с решението си не би могла да замести волята на възложителя при определянето на изпълнител по съответната поръчка, ако предложената цена би била друга. Както и дали при участието на "Томбоу България" ЕООД в същата поръчка при друга предложена цена от трите дружества-ответни страни, то "Томбоу България" ЕООД би бил избран за изпълнител. Поради това е направила извод за несъставомерност на поведението на трите дружества относно фактическия състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, поради липсата на елемента от фактическия състав - осуетяване на сключването на договор с друг конкурент. Относно твърденията на "Томбоу България" ЕООД за извършено нарушение от страна на трите дружества "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД и "Виабел" ЕООД по чл. 31 ЗЗК, респективно чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.), поради участието им в обществена поръчка с възложител АЕЦ "Козлодуй", проведена през 2008 г., когато дружествата "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД са подали декларации, че няма да ползват подизпълнители, Комисията е изследвала поведението им и с оглед на отменената разпоредба на чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.) с оглед на установяване на извършеното нарушение при действието на съответната по време норма. Органът по конкуренция е посочил, че двата текста имат аналогично съдържание, като осъществяването на фактическия състав изисква извършването на определено действие, т. е. той не би могъл да се осъществи чрез бездействие. Твърдението в искането на "Томбоу България" ЕООД е било относно това, че "Содексо Пасс България" ЕООД извършва физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна, издавани от другите две дружества. Те при участието си в обществени поръчки не декларират пред възложителите обстоятелството, че "Содексо Пасс България" ЕООД извършва отпечатването и прочитането на издадените от тях ваучери за храна, който се явявал подизпълнител на услугата, а от своя страна "Содексо Пасс България" ЕООД премълчавал при участието си в обществени поръчки това обстоятелство свързано с извършването на услугата. Поради това, че фактическият състав на чл. 31, респективно чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.) може да се осъществи само чрез действие, Комисията е направила извод, че трите дружества не са осъществили посочения фактическия състав чрез непредставянето на декларация за използване на подизпълнител пред възложителите. Според фактическия състав на нормата, която въвежда забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на предоставяне на услугите, чрез твърдения на неверни сведения или чрез изопачаване на факти, Комисията е анализирала поведението на трите дружества-ответни страни, според твърденията на "Томбоу България" ЕООД, че при участието си в обществени поръчки когато са се явявали и трите дружества, с факта на недекларирането като подизпълнител на "Сокесо Пасс България" ЕООД, за него се създавало предимство по отношение на останалите участници, поради това, че отпечатва и прочита ваучерите издавани от другите две дружества, а те декларират, че няма да използват подизпълнител, с което нарушават чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 55, ал. 4 ЗОП, респективно чл. 13, ал. 1, т. 5 и чл. 12, ал. 5 НВМОП (отм.). Това от своя страна водело до осъществяването на фактическия състав на нормата. Комисията е посочила, че за да е налице фактическият състав е необходимо противоправният резултат - въвеждането в заблуждение да е относно съществени свойства на стоките/услугите като е направила анализ на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна през призмата на Наредба № 7-относимите норми от нея и анализ на значението на подизпълнител в посочените текстове на ЗОП и НВМОП (отм.). Поради това, че в чл. 4 от Наредба № 7 не е въведено изискването за лицето, получило разрешение за оператор на ваучери за храна да извършва физическото отпечатване на ваучерите, а съответно и прочитането им със собствени средства, Комисията е направила извод, че е възможно физическото отпечатване на ваучерите да се извършва от друго лице, като самото отпечатване не представлява съществено свойство на услугата. Ваучерът има определено съдържание, посочено в чл. 22 от Наредба № 7, а за физическото му отпечатване, извършилият услугата получава съответното договорено възнаграждение. От гледна точка на възложителя основните характеристики на тази услуга е броят на отпечатаните ваучери, техният номинал, търговските обекти, в които те могат да се ползват, според сключените договори с оператора, срок на доставка и цената на услугата по отпечатването. При анализ на понятието "подизпълнител", на което не е дадена легална законова дефиниция Комисията е възприела обикновеното житейско съдържание, което се влага в него, през призмата на посочените норми в ЗОП и отменената НВМОП, според които това е лице, което участва наред с изпълнителя в обществената поръчка, отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря и участника, чийто подизпълнител е той, като е определен неговият дял от участие при изпълнението на конкретната обществена поръчка. В конкретния случай Комисията е приела, че "Содексо Пасс България" ЕООД не е подизпълнител по отношение на другите две дружества, на които извършва отпечатването на ваучери, издавани от тях, поради това, че те му заплащат тази услуга, а освен това не може да използва тяхната индивидуална квота, определена от Министерството на финансите, която има съответен уникален номер, нито другите две дружества могат да използват индивидуалната квота на дружеството извършващо физическото отпечатване на ваучерите за храна, поради което е направен извод, че и трите дружества не са осъществили фактическия състав на чл. 31, респективно чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.), тъй като не въвеждат в заблуждение възложителите, при участието си в обществени поръчки и не декларират ползването на подизпълнител. Относно твърдението на "Томбоу България" ЕООД за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на трите оператора, респективно по чл. 30 ЗЗК (отм.), Комисията е приела, че то е обосновано отново с участието на "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМФГ" АД и "Виабел" ЕООД в процедури по провеждане на обществени поръчки с предмет отпечатване и предоставяне на ваучери за храна. Твърдението е било относно това, че двата оператора "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД не декларират "Содексо Пасс България" ЕООД като подизпълнител, а участието и на трите дружества в процедури по обществени поръчки създавало необосновано предимство на "Содексо Пасс България" ЕООД, който можел да спечели поръчката на собствено основание или като подизпълнител на останалите двама оператора, в случай че някой от тях спечели поръчката. Това поведение било в нарушение на принципите на чл. 2 ЗОП, а от друга страна нарушавало забраната за извършване на стопанска дейност, която е в противоречие с добросъвестната търговска практика - нарушение по чл. 29 ЗЗК, респективно чл. 30 от отменения ЗЗК. В анализа и правните изводи на Комисията относно твърдяното предходно нарушение по чл. 31 ЗЗК, респективно по чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.), тя е установила, че в Наредба № 7 няма въведено изискване операторите на ваучери да извършват физическото им отпечатване и прочитане, а така също и недекларирането пред възложителя на обстоятелството за ползване на подизпълнител По този начин те не въвеждат в заблуждение възложителите относно осъществяването на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна. Същият извод се отнася и за прочитането на предадените и използвани ваучери от доставчиците. Същевременно Комисията е посочила, че "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД при участието си обществени поръчки не извличат необосновано предимство спрямо останалите участници, поради това, че за извършването на физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна те заплащат съответния разход за извършваната дейност от "Содексо Пасс България" ЕООД, а отпечатаните и прочетени ваучери са част от разпределените им индивидуални квоти. Комисията е направила извод, че това им поведение, свързано с възлагане на физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна, издавани от тях, на друг оператор, не представлява нарушение на добросъвестната търговска практика по чл. 29, респективно по чл. 30 от отменения ЗЗК. Относно поведението на "Содексо Пасс България" ЕООД Комисията също е възприела, че участието му в обществени поръчки заедно с останалите двама оператора, на които извършва физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна, не създава за него необосновано конкурентно предимство пред останалите участници. Изложила е мотиви относно това, че конкурентните отношения между операторите се осъществяват чрез реализацията на повече ваучери в номинал, чрез сключването на договори с работодателите, като в този процес те могат да участват единствено с разпределената им индивидуална квота. По този начин "Содексо Пасс България" ЕООД като извършва физическото отпечатване и прочитане на ваучерите на другите двама оператора, няма как да използва част от техните разпределени им индивидуални квоти, за да извлича за себе си необосновано предимство в сравнение с останалите участници оператори. С други думи при физическото отпечатване и прочитане на ваучери, издадени от другите оператори "Содексо Пасс България" ЕООД не разширява своята номинална квота, не излиза извън нея. В тази връзка Комисията е направила извод, че извършването на дейността по физическото отпечатване и прочитане на ваучери на другите двама оператора, освен и на своите, издадени от собствената му индивидуална квота натоварва допълнително неговата производствена техника, което в съответствие със счетоводните правила за амортизиране на дълготрайните материални активи и икономическите принципи би довело до повишаване на ефективността му като предприятие, което би следвало да е цел и на всеки конкурент на същия продуктов пазар. Като краен правен извод Комисията е извела, че и "Содексо Пасс България" ЕООД не извършва нарушение по чл. 29, респективно чл. 30 от отменения ЗЗК. Относно "Чек Дежене България" ЕООД, конституирано като ответна страна по преписка № КЗК-704/2011 г., относно което в писмото-сигнал с вх. № 593 от 18.03.2011 г. са направени твърдения за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК Комисията е приела твърдението за основателно. Относно това дружество е приела за установено от фактическа страна, че е извършвало дейност като оператор на ваучери за храна от 2004 г. и от април на 2010 г. до края на 2010 г. Със заповед № ЗМФ-24 от 13.01.2010 г. министърът на финансите е отнел разрешението на дружеството да извършва дейност като оператор на ваучери за храна, издадено със заповед № ЗМФ-137 от 12.02.2004 г. Със заповед № ЗМФ-191 от 23.02.2010 г. министърът на финансите е намалил номиналната стойност на разпределената му индивидуална квота, както на него така и на свързаните с него оператори на нула. Въпреки, че "Чек Дежене България" ЕООД не е разполагало с индивидуално определена номинална квота от общата годишна квота за издаване на ваучери за храна за 2010 г., включително и след изменението на Наредба № 7 след 1.08.2010 г. дружеството е продължило да извършва дейност като оператор на ваучери за храна, както самото то е заявило в хода на извършеното проучване и събраните доказателства, до 31.12.2010 г., като е издало ваучери за храна с посочената в преписката информация, представляваща защитена търговска тайна, номинална стойност. Комисията е приела, че по този начин с поведението си "Чек Дежене България" ЕООД е лишило работодателите, които са сключили договори с него, да ползват предоставените им с чл. 209 ЗКПО социални придобивки и облекчения, защото не е разполагало с индивидуално определена квота. Комисията е отчела обстоятелството, че ползването на данъчните облекчения по чл. 209 във връзка с чл. 204, т. 2, б. "б" ЗКПО от страна на работодателите е възможно, когато са сключили договор с оператор, който има разрешение за извършването на тази дейност и едновременно с това има и разпределена индивидуална квота. Отнетото разрешение и отнетата индивидуална квота при фактът на издадени ваучери за храна натоварва допълнително работодателите, по сключения с оператора договор, да заплащат дължимите данъци и осигуровки и практически ги лишава от възможността да ползват социални облекчения, което е се отнася и за ползвателите. Като краен правен извод Комисията е приела, че това поведение на дружеството - ответник по преписката, което противоречи на установения в Наредба № 7 ред при извършването на дейност като оператор на ваучери, му дава конкурентно предимство пред останалите участници на пазара, които съблюдават и спазват този ред за осъществяването на тази специфична дейност. Продължаването на дейността като оператор на ваучери за храна след отнемане на разрешението и определената индивидуална квота е преценено като нарушение на забраната да се извършва стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика по чл. 29 ЗЗК. С оглед на така установеното нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД в периода 2010-2012 г., и "Идънред България" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "ЛФС" ЕООД за периода от началото на 2009 г. до края на 2012 г., което е осъществявано при една и съща фактическа обстановка, Комисията е използвала общ подход по отношение на тежестта на нарушението, преди индивидуализацията на наложените санкции на всеки един оператор, при използване на приетата с решение № 71 от 3.02.2009 г., изменена и допълнена с решения № 1024 от 6.10.2009 г. и № 330 от 17.03.2011 г. от нея Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, наричана само "Методика". Комисията е отчела, че предлагането на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна от страна на операторите на работодателите на цена по-ниска от разходите за нейното производство и реализация оказва значителен негативен ефект върху условията на конкуренция на съответния пазар. Задоволяването в краткосрочен план потребности на потребителите не може да оправдае непазарното поведение на търговеца. Предлаганата от операторите безплатна услуга на работодателите, в условията на конкурентна среда на съответния пазар е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда конкурентите на пазара на оператори на ваучери за храна и общите условия на конкуренция на този пазар. Същевременно Комисията е установила, че разходите на операторите по отпечатването и доставката на ваучери за храна се покриват от приходите, комисионната, която получават от доставчиците за извършване на услугата двойно прочитане и осребряване на ползваните ваучери, което от своя страна води до изкривяване на пазара на този вид услуги, поради което е направен извод, че това поведение на операторите оказва негативен ефект върху конкурентната среда и на двата свързани продуктови пазара. На следващо място Комисията е установила, че този негативен ефект е осъществяван в период от три, съответно от четири години, който е достатъчно дълъг, за да определи нарушението като продължавано по смисъла на § 1, т. 8ДР на ЗЗК или е налице постоянно поведение на посочените оператори на ваучери за храна, който изкривява конкуренцията и на двата свързани пазара. Това е дало основание на Комисията да квалифицира нарушенията на всеки един от операторите по чл. 36, ал. 4 ЗЗК като тежки нарушения по смисъла на т. 17.1а от Методиката. Основният размер на санкцията е в размер до 8 % от нетните приходи от продажби на предприятията за предходната финансова година, съгласно чл. 17а от Методиката. Освен това Комисията е отчела като утежняващо отговорността обстоятелство, важащо за всичките осем дружества-ответни страни, извършили нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК продължителният период от време, в който е извършавано нарушението, а така също и тенденцията на увеличаване на дела на продажбата на цени от разходите за тяхното производство и реализация, както и че нарушенията засягат територията на цялата страна. В съответствие с Методиката Комисията при индивидуализацията на санкцията за всяко едно дружество-ответник е изложила приетите от нея специфични отегчаващи отговорността обстоятелства. Комисията не е отчела смекчаващи отговорността обстоятелства относно дружествата "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД, а е отчела такива за "ЛФС" ЕООД и "Идънред България" АД. За тези две дружества като специфични смекчаващи отговорността обстоятелства КЗК е отчела най-малкото количество, спрямо останалите ответни страни и дял реализиран под себестойност номинал от дружеството за целия период на нарушението, относим за "ЛФС" ЕООД, а за "Идънред България" АД - най-малкото нарастване на дела на реализиран под себестойност номинал за периода на нарушението. При излагане на специфичните отегчаващи отговорността обстоятелства за всяко едно от дружествата-ответни страни, а за посочените две и смекчаващи отговорността обстоятелства, Комисията е наложила санкция от по 0,5 % от нетните приходи от продажби на всяко едно дружество за предходната 2011 г. При определянето на санкцията на "Чек Дежене България" ЕООД Комисията е съобразила на първо място обстоятелството, че дружеството е извършвало дейност като оператор на ваучери през периода април-декември на 2010 г., или в продължение на 9 месеца. При установеност на извършеното нарушение по чл. 29 ЗЗК Комисията е приела поведението на дружеството - извършване на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна, без разрешение и при не разпределена индивидуална квота и то на регулиран пазар, което влияе неблагоприятно върху конкурентния пазар като дълъг период на извършване на нарушението и като особено тежко според чл. 17.1 а от Методиката, поради което е определила размера на имуществената му санкция в размер на 0,5 % от нетните приходи от продажбите на дружеството за 2011 г. В производството пред КЗК "Томбоу България" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД са поискали произнасяне по направените разноски. В съответствие с чл. 69, ал. 4 ЗЗК Комисията е определила направените разноски от "Томбоу България" ЕООД - 1000 лв. представляващи държавна такса и 2576, 94 лв. адвокатско възнаграждение и тези, направени от "ВМФГ" АД - 500 лв. за държавна такса и 5650 лв. за адвокатско възнаграждение, преди да се произнесе по възлагането им е съобразила направеното от страна на "Томбоу България" ЕООД възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от "ВМФГ" АД, поради което го е намалила на 2825 лв., с оглед на фактическата и правна сложност на спора. В съответствие с чл. 69, ал. 4 ЗЗК е възложила на "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМФГ" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идънред България" АД да заплатят на "Томбоу България" ЕООД разноски в размер на 3576, 94 лв. Същевременно Комисията е възложила на "Томбоу България" ЕООД и "Чек Дежене България" ЕООД да заплатят на "ВМФГ" АД направените разноски в размер на 3325 лв. Решението е издадено от компетентен орган и в изпълнение на целта на ЗЗК, поради което е допустимо и валидно Постановеното решение е правилно в частта му, в която е установено, че "Томбоу България" ЕООД, Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, ВМФГ" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идънред България" АД са извършили нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК и в частта, в която е постановено прекратяване на нарушението, придадено му е незабавно изпълнение и на тези оператори е наложена имуществена санкция. Обжалваното решение е правилно и в частта, в която Комисията е установила, че "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД не са извършили нарушение по чл. 36, ал. 1, чл. 29 и чл. 31 ЗЗК, включително и в частта, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30 и чл. 32, ал. 2 от отменения ЗЗК от "Виабел" ЕООД и "Содексо Пасс България" ЕООД. Решението е неправилно в частта, в която е установено, че "Чек Дежене България" ЕООД е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК и в частта, в която е намален размера на договореното и платено възнаграждение от "ВМФГ" АД. По жалбата на "Томбоу България" ЕООД: Първото оплакване в жалбата е относно това, че Комисията неправилно е възприела сезирането от "ВМФГ" АД - клон Пловдив, който не е бил правосубектен да стори това, поради което е поискано съдът да отмени решението, което е постановено по недопустимо искане. В тази връзка са развити съображения, че клонът няма самостоятелно съществуване извън юридическото лице и Комисията е следвало да прекрати преписката по това сезиране. Настоящият състав не приема твърдението за основателно, поради нормата на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК. Клонът на юридическото лице е определен правилно като "предприятие" от страна на КЗК, поради което въпреки, че не е персонифицирано е направило валидно искане пред КЗК, което е било редовно според изискването посочено в чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Неоснователно е и следващото оплакване в жалбата относно нарушаването на административно производствените правила и необоснованост на решението на Комисията, в частта, в която е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. В жалбата са развити оплаквания относно неяснотата при определяне на референтната стойност на единица ваучер, производствените разходи на дружеството за единица ваучер и други, които в решението не са посочени, поради това, че представляват защитена търговска тайна. Твърдението е неоснователно и се опровергава от данните, съдържащи се в явната част от решението и доказателствата, които също са явни в съответната папка, а те са представени от самото дружество. С оглед на установените факти правилни и обосновани са правните изводи на Комисията, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. В тази връзка е неоснователно и оплакването за нарушаване на правото на защита на дружеството, тъй като използваните количествени показатели от Комисията са въз основа на представените от самото дружество писмени доказателства. Неоснователно е и оплакването относно частта от решението на Комисията, в която е установила, че "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМФГ" АД и "Виабел" ЕООД не са извършили нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, като в тази връзка се акцентира върху направените и посочени в жалбата изводи относно волята на ответните дружества и тази на възложителите в процедурите по обществени поръчки при евентуално коректно предложени оферти от страна на тези дружества. Правно обосновани са изводите на Комисията, че е невъзможно да се установи какви биха били последиците от коректно, предложени цени за услугата по отпечатване и доставка на ваучерите, както за възложителите, а така също и за жалбоподателя. Дали "Томбоу България" ЕООД би бил избран за изпълнител при други коректни оферти, е обстоятелство, което зависи от волята на възложителите и от самите участници в съответните им оферти, поради което не може да се твърди за изпълнение на частта от фактическия състав на нормата - осуетяване на сключване на договор. В тази връзка неоснователно е и оплакването относно това, че в резултат на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК бившият клиент на "Томбоу България" ЕООД - "Плевен Секюрити Груп" ООД, гр. Плевен е прекратило договорните си отношения и е сключило договор с "ВМФГ" АД. Информацията, на която жалбоподателят се позовава не сочи, че след като "Плевен Секюрити груп" ООД е прекратило договорните си отношения, по устно предложена оферта от страна на "Томбоу България" ЕООД при финансови условия 0 % комисионна, съществували от 22.02.2010 г. до 31.08.2010 г., след това е сключило договор за същата услуга с "ВМФГ" АД. Ето защо и това твърдение е неоснователно. Настоящият състав приема за неоснователно оплакването срещу частта от решението на Комисията, в която е установено, че "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД не са извършили нарушение на чл. 31 ЗЗК, респективно на чл. 32, ал. 2 ЗЗК (отм.). В тази част от жалбата се акцентира върху това, че "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД, на които физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна се извършва от "Содексо Пасс България" ЕООД е свързано с участието им в процедури по възлагане на обществени поръчки, в които те не сочат като подизпълнител "Содексо Пасс България" ЕООД. В тази връзка Комисията е направила анализ и на разпоредбите на Наредба № 7, в която не е въведено задължителното изискване за притежаването на собствена печатница от страна на операторите на ваучери за храна, поради което физическото отпечатване на ваучерите не е съществена характеристика на услугата. Освен това Комисията правилно е съобразила, че при физическото отпечатване на ваучерите се използва индивидуалната квота на съответния оператор и последният не може да се ползва от квотата на оператора, който извършва физическото отпечатване, нито пък извършващия отпечатването може да се ползва от индивидуалната квота на оператора, за който извършва физическото отпечатване. Не може да бъде възприето и становището, изразено в жалбата, че употребените понятия "извършване" и "осъществяване" в Наредба № 7 имат различно значение, като второто понятие сочело на физическото отпечатване на ваучерите от самия оператор, получил разрешение за тази дейност. Направеното тълкуване не се подкрепя от никоя норма в обхвата на Наредба № 7, защото законодателят не е въвел изрична норма в този смисъл. Освен това "Содексо Пасс България" ЕООД няма качеството на подизпълнител, както правилно е установила Комисията, защото не него не е възложено извършването на определен дял или част от изпълнението на поръчката, според чл. 56, ал. 1, т. 8 и предишна т. 7 ЗОП. Неоснователно е и оплакването срещу частта от решението на Комисията, в която е установено, че "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД не са извършили нарушение по чл. 29, респективно по аналогичната й норма - чл. 30 ЗЗК (отм.). Изложеното становище в жалбата отново е свързано с участието и на тримата оператора в обществените поръчки и недекларирането на "Содексо Пасс България" ЕООД като подизпълнител на другите двама оператора, на които извършва физическото отпечатване и прочитане на издадените за тях ваучери за храна. Това поведение било нарушаване на правилата на добросъвестната търговска практика, защото като подизпълнител "Содексо Пасс България" ЕООД няма право на самостоятелно участие в обществената поръчка и да подаде самостоятелна оферта. Становището не се споделя от настоящия състав. Според чл. 56, ал. 1, т. 8, (предишна т. 7) когато участникът предвижда използването на подизпълнител, в офертата си трябва да посочи вида на работите, които ще извършва и дела на участието му в изпълнението на поръчката. Както правилно е възприела Комисията физическото отпечатване на ваучерите, не е съществена характеристика на услугата по отпечатването, тъй като ваучерът съдържа нормативно определени реквизити, включително и уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна - чл. 22, ал. 2, т. 10 от Наредба № 7. Това означава, че отпечатаните ваучери, носещи уникалния номер на оператора от разпределената му индивидуална квота се считат за издадени само от този оператор и от тази квота и няма как при посочен подизпълнител последният да ползва чуждата индивидуална квота, поради което той не може да има дял в участието при изпълнението на обществената поръчка. Операторът, който извършва физическото отпечатване на ваучерите на друг оператор няма качеството на подизпълнител при участие в обществена поръчка, поради което поведението му не е в противоречие с добросъвестната търговска практика. По жалбите на "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД и "Виабел" ЕООД: И в трите жалби се твърди неправилност на решението на Комисията относно установяване на извършване нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Твърденията са относно това, че Комисията неправилно е разделила пазара на операторите на ваучерите за храна на два, поради това, че никой оператор не е извършвал услугата отпечатване и доставка на ваучери само заради нея, а тя винаги е свързана и с осребряването на ваучерите. Този довод е неоснователен поради това, че функционалното предназначение на услугите по отпечатването и доставката на ваучери е различно от това по прочитането и осребряването им. Освен това договорите, които сключват операторите на ваучери по извършване на цялостната им дейност е с различни страни, като в първия случай това са работодателите, които ползват съответните социални придобивки върху номиналната стойност на издадените ваучери, а във втория случай - това са доставчиците, или магазините, в които са използвани предоставените ваучери. Различни по предназначението си са възнагражденията, заплащани от двете различни страни на двата различни продуктови пазара на услугите, така както е различен и редът на осчетоводяването на двете различни по вид услуги. Второто оплакване, съдържащо се и в трите жалби е относно неправилно и необоснованото определяне на референтната стойност на услугата по отпечатване и доставка на ваучерите. В жалбата на "Содексо Пасс България" ЕООД са изложени подробни съображения относно причините за изключително ниската цена на извършване на услугата по отпечатване и доставка на ваучерите, като основно се позовават на дългогодишния си опит в тази вид услуги. В жалбите на "Виабел" ЕООД и "ВМ ФГ" АД се възразява срещу начина, по който е определена референтната стойност на издаваните от тях ваучери, поради това, че Комисията е използвала за аналог разходите, извършвани от "Содексо Пасс България" ЕООД, който извършва физическото отпечатване и на техните ваучери. Твърденията и на трите жалбоподатели са неоснователни, тъй като в явната част от административната преписка, в която се съдържат представените от страните доказателства, Комисията изключително точно и прецизно е установила референтната стойност на издаваните ваучери за всяка една от трите години, за всяко едно от дружествата. Към разходите по отпечатване и доставка на ваучерите за храна тя е отнесла само тези необходимо присъщи разходи които пряко и еднозначно могат да бъдат отнесени към извършването на този вид услуга. Комисията е установила и делът на издадените ваучери под минималната стойност на разходите необходими за тяхното производство и реализация, включително и извършените сделки и издадени по тях ваучери под минималната им стойност за целия изследван тригодишен период. Неоснователно е и оплакването относно това, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК - целта за нелоялно привличане на клиенти. В тази връзка правилни и обосновани са изводите на Комисията относно целта и на тримата оператора в процедурите за възлагане на обществени поръчки, в който са предлагани цени за извършване на услугата по отпечатване и доставка на ваучери за работодателите под разходите за тяхното производство и реализация, единствено с цел спечелване на конкретната обществена поръчка. Същевременно през изследвания период от три години е установено, че са сключвани договори с други работодатели, извън процедурите по ЗОП, в които са предлагани цени за същата услуга над разходите за производството и реализацията на същата услуга. Същевременно правилно е установено и прието от Комисията, че при безвъзмездното предлагане на услугата на първия вид продуктов пазар разходите по извършването й се прехвърлят върху втория продуктов пазар, върху стойността на комисионната заплащана от доставчиците. Неоснователно е оплакването в жалбата на "ВМФГ" АД относно това, че имуществената санкция е определена върху нетните приходи от дейността на юридическото лице, а не на клона, който е извършвал тази дейност. Според чл. 100, ал. 1 ЗЗК имуществената санкция се налага в размер до 10 на сто от общия оборот на предходната финансова година на предприятието. Разрешението за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна е дадено на юридическото лице, на него са предоставяни и индивидуалните квоти, я и самото то извършва този вид дейност самостоятелно, както и чрез клона си, поради което правилно Комисията е ангажирала отговорността на дружеството, което е и страна в производството. Жалбата на "ВМ ФГ" АД срещу частта от решението на Комисията, с което е намалено възнаграждението му относно адвокатския хонорар, настоящият състав намира за основателна. Направеното възражение за прекомерност е с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. В чл. 69 ЗЗК няма препращане към нормите на ГПК, но и Комисията не е посочила правното основание, послужило за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуална по своя характер и не може да се прилага по аналогия и в административното производство, каквото по своя характер е това пред Комисията. Нормата се прилага в съдебното производство и съдът, пред който е направено възражението за прекомерност, може да го уважи или не. Поради това решението в частта, в която е намалено адвокатското възнаграждение в полза на "ВМ ФГ" АД следва да се измени, като се присъди и разликата от 2825 лв., колкото е намалението на адвокатското възнаграждение, неправилно направено от Комисията. По жалбата на "ЦБА Асет Мениджмънт" АД: В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, поради това, че с него е извършено санкциониране по реда на ЗОП. Твърдението е невярно, защото установеното нарушение е такова по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, а поведението на дружеството е изследвано на пазара на обществените поръчки, поради това, че Комисията правилно е приела, че всяка обществена поръчка представлява пазар за предлагане на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна. Неоснователно е и следващото твърдение на дружеството относно минималните разходи за производството и реализацията на издаваните от него ваучери за храна. В тази връзка Комисията е установила в икономическия си анализ продажбата на услуги по отпечатването и доставката на ваучери под стойността за производството и реализацията им. Приложеният списък от магазини е неотносим към спора. По жалбата на "ЛФС" ЕООД: В жалбата си дружеството излага доводи, че не е налице нито един от кумулативно посочените елементи от хипотезата на нормата. Обосновава се с това, че основаната му дейност не е тази по отпечатване и доставка на ваучери за храна, а доставка и производство на храна. Акцентира на малкия брой сключени договори с работодатели, като част от тях са били прекратени, наличие на клиенти с които има дългогодишни договорни отношения, поради което им прави отстъпки, както и на прекратяването на част от договорите. Освен това в жалбата е посочен делът на реализация на ваучерите от определената на дружеството индивидуална квота. Според дружеството този дял е малък и не може да обоснове извод за значителни количества, включително и за продължителен период от време, като се аргументира, че не е привлякло чужди клиенти. Жалбата е неоснователна. В извършения икономически анализ от страна на Комисията е установен делът от продажби на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна, референтната стойност на единица ваучер за всяка една от трите години на периода на изследване, както и продажбата на услугата на този вид пазар под минималната цена за производството и реализацията й. Освен това е установено, че от друга страна дружеството е извършвало тази услуга на по-висока цена от минималната. Установените в хода на проучването количествени измерители, разгледани в съвкупност и тенденцията на промените им са довели до правилния и обоснован извод на Комисията, че дружеството е продавало на своите клиенти по цени по-ниски от разходите за производство и реализация значителни количества по смисъла на чл. 36, ал. 4. С оглед на продължителния период от време е направен извод за наличие и на елемента продължителен период. Направеното възражение за малкия брой сключени договори е преценено от Комисията като смекчаващо отговорността обстоятелство при определянето на имуществената санкция наложена на дружеството. По жалбата на "Етап-Адресс" АД: В жалбата са изложени твърдения относно неправилното разделяне от страна на Комисията на извършваната дейност от операторите на ваучери за храна на два различни продуктови пазара, свързани по вертикала. Твърдението е невярно и относно него съображенията са изложени вече по предходните становища на жалбоподателите. Неоснователно е и оплакването, че не бил установен субективният елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, поради това, че всички участници на този пазар са предлагали услугата отпечатване и доставка на ваучери на цена под стойността на разходите за производството и реализацията й. Тъкмо при осъществяването на целта за привличане на повече работодатели е осъществено предлагането на услугата на цена под стойността на разходите за производството и реализацията й. По жалбата на "Идънред България" АД: В жалбата не се сочат конкретни пороци допуснати от Комисията при постановяване на решението, а се излагат общи съображения относно неговата незаконосъобразност. Допуснатото нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на това дружество е правилно установен, а решението на Комисията е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна. Всички жалбоподатели са обжалвали размера на наложената им имуществена санкция, като са поискали от съда тя да бъде намалена. В чл. 100, ал. 1 ЗЗК размерът на имуществената санкция е определен в размер до 10 на сто от общия оборот на предходната финансова година. Това е и размерът при нарушение по Глава седма, според ал. 1, т. 6. Според ал. 4 при определянето на размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от Комисията според Методика. Комисията е установила, според т. 17 от Методиката нетните приходи от продажби за предходната финансова гадина за всяко едно дружество-жалбоподател. При индивидуализацията е отчела извършеното нарушение като тежко, както и отегчаващите отговорността обстоятелства, а относно "ЛФС" ЕООД и "Идънред България" АД смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и целите на административнонаказателната отговорност, поради което настоящият състав приема, че имуществените санкции на всичките дружества са правилно и законосъобразно определени, поради което техният размер не следва да се намалява. По жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД: Настоящият състав намира, че жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД е основателна по следните съображения: Направеното възражение за нищожност на решението на Комисията е неоснователно, защото то е постановено от компетентен орган, а при постановяването му е изследван период от време, през който дружеството е извършвало дейност като оператор на ваучери за храна. Обстоятелството, че във Върховния административен съд са били образувани няколко дела, с жалбоподател "Чек Дежене България" ЕООД не е налагало спиране на производството по ЗЗК, тъй като предметът на жалбите пред съда са индивидуални административни актове, а пред Комисията-твърдение за извършване на нарушение по Глава седма от ЗЗК. Поради това и решението на Комисията не е и недопустимо. Но решението е неправилно. В хода на проучването извършено от Комисията е прието за установено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 29 ЗЗК. Решението на КЗК е постановено на 11.12.2012 г. Въпреки, че Комисията е била запозната с висящите във Върховния административен съд дела не е извършила проверка относно резултата от обжалване на заповед № ЗМФ-24 от 13.01.2010 г., с която министърът на финансите е отнел разрешението на "Чек Дежене България" ЕООД да извършва дейност като оператор на ваучери за храна. Поради това не са съобразени и настъпилите правни последици от отмяната на тази заповед с решение № 8384 от 12.06.2012 г. постановено по адм. д. № 4334/12 г. на 5-членен състав. Поради това решението на Комисията е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Но дори и решението да не е било влязло в сила, към разглеждания период дружеството е имало валидно разрешение за извършване на дейността като оператор на ваучери, защото постановеното съдебно решение действа за напред. На първо място следва да се посочи, че на заповед № ЗМФ - 24 от 13.01.2010 г. на министърът на финансите не е придал предварително изпълнение, поради което подадената жалба срещу него е спряла изпълнението на заповедта, по силата на суспензивния ефект на жалбата според чл. 166, ал. 1 АПК. От това следва, че дружеството през разглеждания период април - 31.12.2010 г. не е изгубило разрешението си да извършва дейност като оператор на ваучери за храна. Втората заповед на министъра на финансите № ЗМФ-191 от 23.02.2010 г., с която на основание чл. 12, ал. 3 от Наредба № 7 е намалена разпределената му номинална стойност на ваучери за храна от 4 400 000 лв. на нула също е била обжалвана. По тази жалба е било образувано адм. д. № 3301/2010 г. на Върховния административен съд, по което няма постановено влязло в сила решение, но по силата на суспензивния ефект на жалбата - чл. 166, ал. 1 АПК, тази заповед също не е влязла в законна сила, а на нея също министърът на финансите не й е придал предварително изпълнение. От това следва, че дружеството е имало разпределена номинална стойност на ваучери за храна и не е извършвало дейността си в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика, защото не е увредило работодателите, с които е имало договорни отношение и им е издало ваучери за храна, по начин те да не ползват предвидените по ЗКПО социални облекчения. На последно място "Чек Дежене България" ЕООД е действало при същите условия на пазара, както и останалите оператори на ваучери, които също са имали разрешение и определена им номинална стойност за издаване. От изложеното следва, че решението на Комисията относно "Чек Дежене България" ЕООД е неправилно, като материално незаконосъобразно, което налага неговата отмяна в тази му част, включително и в частта, в която на това дружество е наложена имуществена санкция. Така направеният извод за тази част от решението налага и отмяна на решението на Комисията в частта, в която на "Чек Дежене България" ЕООД е възложено да заплати на "ВМФГ" АД разноски. По разноските: С оглед на изхода на спора разноските направени от жалбоподателите с изключение на "Чек Дежене България" ЕООД остават за тях, така както са ги направили, според чл. 143, ал. 4 АПК. Направеното искане от "Чек Дежене България" ЕООД за присъждане на разноските следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, като "ВМ Финанс Груп" АД бъде осъдено да му заплати доказаните разноски само за държавна такса от 50 лева. Дружеството не е представило доказателства за направени разноски по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение