Решение № 10360 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4990/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу Решение № 4960/06.02.2026г., постановено по адм.дело № 11305 по описа за 2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която по жалба на „Сити Инвест Пропърти“ ЕООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221422003856-091-001 от 17.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 625/15.05.2023 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 121 230,33 лева и лихви в размер на 1 015,98 лева, във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Пиафе“ ЕООД, „Фога Груп“ ЕООД, „Ултрамарин Медия Къмпани“ ЕООД, „Инвора“ ЕООД, „Плутон Билд“ ЕООД, „Лайф Консулт 2020“ ЕООД, „Таина Трейдинг“ ЕООД, „АЦ 2020“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „ГГ Груп 90“ ЕООД, и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. във връзка непризнатото право на данъчен кредит и е определен нов положителен финансов резултат, формиран от непризнатите разходи, документирани с фактурите, издадени от посочените доставчици. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение и съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. След изложение на част от мотивите на първоинстанционното решение, късаторът без да излага конкретни аргументи, изразява общо несъгласие с тях. Преповтаря мотивите, изложени в решението на горестоящия административен орган, с които се обосновават изводи за липсата на реални доставки, като основание за установяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Иска се отмяната на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата на „Сити инвест пропърти“ ЕООД срещу РА, в отменената му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и държавна такса за касационното производство. Ответникът по касация „Сити инвест пропърти“ ЕООД, чрез адв. Калистратов в открито съдебно заседание изразява подробно становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на решение № 10378/27.10.2025г. по адм.д. № 3269/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 719/31.01.2024г. по описа за 2023г. на АССГ и делото върнато за ново разглеждане. С отменителното решение на ВАС е прието, че РА е издаден от органи по приходите с материална и териториална компетентност и не е нищожен. Поради липса на мотиви за законосъобразност на РА, делото е върнато за ново разглеждане. За да отмени РА, в частта на установени задължения по ЗДДС, във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Пиафе“ ЕООД, „Фога Груп“ ЕООД, „Ултрамарин Медия Къмпани“ ЕООД, „Инвора“ ЕООД, „Плутон Билд“ ЕООД, „Лайф Консулт 2020“ ЕООД, „Таина Трейдинг“ ЕООД, „АЦ 2020“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „ГГ Груп 90“ ЕООД, АССГ е изложил подробно по доставчици предмета на фактурираните услуги – СМР по протокол, почистване на обекти по договор и стоки /фолио за асансьор, четец чип, ДМА и др. материали/, изброил е представените от ревизираното дружество и/или от доставчиците съпътстващи фактурите доказателства – договори, протоколи за извършени СМР на конкретно посочени обекти, счетоводни справки, справки от програма за плащания и писмени обяснения. Съдът е посочил, че тези констатации са възприети и от органите по приходите, но доказателствата не са кредитирани с аргументи, че не са достатъчни да обосноват извод за предаване на резултата от фактурираните услуги и прехвърляне собствеността на стоките, доколкото липсват доказателства за обективната възможност на издателите на фактурите да изпълнят предмета на доставките, т. е. за налични обекти, наличие на стоки и кадрова обезпеченост, както и с факта, че всички дружества – издатели на процесните фактури, са дерегистрирани по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС в периодите, непосредствено след издаване на процесните фактури към ревизираното дружество. В оспореното съдебно решение, АССГ е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, като приел, че в случая са налице безспорни доказателства за това, че процесните доставки - СМР са били изпълнени и страните нямат спор по този въпрос. Приел е, че при извършените по време на ревизията проверки е установено, че повечето от дружествата са разполагали с работници, назначени на длъжност "общ работник", а естеството на доставките не изисква някаква специална квалификация и опит, т. е. те биха могли да бъдат осъществени от ниско квалифицирани лица, назначени на длъжност "общ работник в строителството". Представените от жалбоподателя в хода на ревизията договори за строителни услуги с всяко едно от дружествата, протоколи/акт образец 19 за извършени и приети СМР, подписани от представителите на доставчика и получателя, към всяка една от процесните фактури, оборотни ведомости и други счетоводни документи не са оспорени от ответника и са приети като доказателства по настоящето дело. Въпросните доказателства установяват факта на предаване на извършените услуги от доставчици и тяхното получаване от задълженото лице. Само по себе си обстоятелството, че някои от доставчиците не са представили документи по искане на приходните органи и не са били открити за контакт, не обосновава отказ на право на данъчен кредит. АССГ се е позовал и на трайната и непротиворечива практика на ВАС, изцяло съобразена с решенията на СЕС, че липсата на кадрова, материална или техническа обезпеченост на доставчика, както и липсата на представени документи от негова страна, не може да се вменява като негативна последица за получателя по доставките, когато последният е представил достатъчно убедителни доказателства за реалното получаване на доставката, както и, че упражняването на правото на данъчен кредит не може да се поставя в зависимост от действия или бездействия на доставчика, които са извън сферата на контрол на получателя, като са цитирани решения на СЕС (решения по дела C-324/11, C-80/11, C-142/11, C-18/13 и C-329/18). За задълженията по ЗКПО, съдът във връзка с изложеното по-горе в частта по ЗДДС е приел за неправилни и изводите за установяване на задължения по ЗКПО. Посочил е, че с процесния РА за жалбоподателя са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, чрез увеличение на декларираните финансови резултати за 2020 г. и 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В разглеждания случай за оспорващия за 2020 г. и 2021 г. е определен нов положителен финансов резултат, формиран от непризнатите разходи, документирани с фактурите, издадени от посочените в т. 1 от настоящето решение доставчици и са определени допълнителни публични вземания. Съдът е приел, че незаконосъобразно не са признати разходи по фактури от посочените десет доставчика, документиращи реални доставки, поради което не са налице предпоставките за приложение на разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с. з. Настоящият съдебен състав намира, че решението, в обжалваната му част, е правилно. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. Като се съобразят горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА, в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Пиафе“ ЕООД, „Фога Груп“ ЕООД, „Ултрамарин Медия Къмпани“ ЕООД, „Инвора“ ЕООД, „Плутон Билд“ ЕООД, „Лайф Консулт 2020“ ЕООД, „Таина Трейдинг“ ЕООД, „АЦ 2020“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „ГГ Груп 90“ ЕООД. Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е осъществяването на облагаема доставка. В процесния случай от съвкупната преценка на писмените доказателства, се обосновава извод, че процесните СМР услуги, услуги по почистване на обекти, комисионна по договор за посредничество и преотстъпване под наем на недвижим имот и доставката на строителните материали по процесните фактури, издадени от „Пиафе“ ЕООД, „Фога Груп“ ЕООД, „Ултрамарин Медия Къмпани“ ЕООД, „Инвора“ ЕООД, „Плутон Билд“ ЕООД, „Лайф Консулт 2020“ ЕООД, „Таина Трейдинг“ ЕООД, „АЦ 2020“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „ГГ Груп 90“ ЕООД се явяват изпълнени от посочените доставчици. В хода на ревизията са представени относимите за процесните доставки писмени доказателства - договори, копия от фактури, протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи на ревизираното лице, които доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Същите доказват предаване на резултата от фактурираните услуги и предаване на стоки – строителни материали от доставчиците на ревизираното дружество. Налице е съпоставимост между предмета на отделните фактури и придружаващите ги договори и протоколи. Освен това, не е било спорно по делото, че доставките по процесните фактури са платени от ревизираното лице, че данъкът е начислен от доставчиците. Правилно административният съд е посочил, че нито един приемо-предавателен протокол, протокол образец 19, съответно документ от счетоводството на жалбоподателя, относими към процесните доставки, не е оспорен от приходните органи, не се твърди и нередовност. По тези съображения, макар и да са частни документи по смисъла на чл. 180, ал.1 ГПК, същите са автентични като подписани от посочените за издатели лица, ползват се с формална доказателствена сила, че съответните лица са направили материализираните в същите изявления. Протоколите обр. 19 за процесните строителни обекти, обхващащи спорните фактури, съдържат данни за вида на вложения труд, за количества и стойности. Съдът правилно ги е ценил като частни документи, които се ползват само с формална доказателствена сила. Това обаче не означава, че процесните услуги не са извършени, съответно материалите не са предадени. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че приложимо в случая е разрешението, дадено с решението от 13.02.2014г. по преюдициално дело Макс Пен, С-18/13 г., по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Съгласно отговора по т. 1, тази директива не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Съгласно т. 3, първото изречение, е допустимио изискавен за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност, за целите на ДДС в съответствие с националните стандарти, но Директивата не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Касационната инстанция намира, че приходните органи не доказват въз основа на обективни данни участие на ревизираното лице в данъчна измама - да е знаел или да е трябвало да знае, че с упражняването на правото на приспадане на данъка извършва или участва в извършването на данъчна измама, респективно че се цели данъчно предимство, доколкото всяка от фактурите съответства на действителна стопанска операция, свързана с икономическата дейност на същия. Също следва да се посочи и че съгласно Решение от 06 септември 2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, според което Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради извършена от получателя на фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Освен това, макар и да няма решаващо значение за доказване реалността на доставките, по-голямата част от доставчиците са представили доказателства за назначени по трудов или граждански договор лица на длъжност общ работник. С оглед установените по делото факти относно предаването на резултата от фактурираните услуги и предаването на стоки – строителни материали от доставчиците на ревизираното дружество и съобразявайки цитираната практика на СЕС, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразно отказано право на данъчен кредит с аргументи, че доставчиците не са декларирали суми по извънтрудови правоотношения; не са декларирали движимо и недвижимо имущество; имат банкова сметка, но липсват данни за регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. Неоснователни са и доводите на органите по приходите, че фактурите, издадени от „Таина Трейдинг“ ЕООД и „Техномакс БГ“ ЕООД не са намерили отражение в дневника за продажби на доставчиците. Тези констатации са опровергани с приетите по делото заверени копия на хронологични регистри от сметки 411, 703, 4532 и 503, както и дневници за продажби на „Таина Трейдинг“ ЕООД и „Техномакс БГ“ ЕООД за ревизираните периоди. При установената реалност на доставките, не е било налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за процесните години. Административният съд правилно е отменил като незаконосъобразен РА досежно непризнатите разходи по спорните фактури, респективно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2020 г. и 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите, които не са документално обосновани и определения корпоративен данък за довнасяне. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция, в размер на 7 680 евро, съгласно представен списък, договор за правна защита и съдействие и фактура за плащане от 14.09.2026г. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 25,56 евро, които е следвало да се претендират пред първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение