Решение № 14244 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2019 г.

Решение № 14244 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Коилова, чрез адв. Любенова, срещу решение № 7556/13.12.2018 г., постановено по адм. дело № 81/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-04-38673-33150/24.11.2017 г. на директора на Център за асистирана репродукция (ЦАР) относно отказ за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция със средства на ЦАР. Изложени са съображения досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, в частност нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията на работа и дейността на ЦАР във вр. чл. 130 от Закона за здравето (ЗЗ), релевиращи касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Център за асистирана репродукция, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-04-38673-33150/24.11.2017 г. на директора на Център за асистирана репродукция относно отказ за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция със средства на ЦАР. След анализ на съвкупния доказателствен материал решаващият съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма за валидност и при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Изведено е, че при законосъобразно приложение на разпоредбите на Правилника за организацията на работа и дейността на ЦАР, обжалваната заповед е издадена вследствие на представен доклад на осн. чл. 34, ал. 1 от Правилника и след проведено заседание на Експертната комисия към ЦАР от 21.11.2017 г. Прието е, че същата е мотивирана, като в нея изрично са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването й. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и при спазване на целта му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на органа. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователни са оплакванията на касатора относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото не се сочат конкретни пороци. Наведените доводи са свързани с поддържани от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила от административния орган, което е различно и не се субсумира в хипотезиса на правната норма, обуславяща наличието на касационното основание за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Контролът за законосъобразност на оспорения административен акт е осъществен, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По силата на разпоредбата на чл. 14 от Конституцията на Република България, на държавата се възлага задължението да подпомага и закриля майчинството, а с текста на чл. 52, ал. 1 и 3 се регламентира, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на медицинско обслужване, като държавата закриля здравето на гражданите. В съответствие с конституционно прогласения принцип в чл. 52, ал. 3 на Конституцията, в Глава четвърта на Закона за здравето (ЗЗ) се регламентират "Дейности по здравната закрила на определени групи от населението", като в националната система на здравеопазване са включени: Раздел I - Здравна закрила на децата, Раздел II - Репродуктивно здраве, Раздел III - Асистирана репродукция и Раздел IV - Генетично здраве и генетични изследвания. На основание чл. 130, ал. 3 и 6, чл. 131, ал. 3, чл. 132, ал. 4, чл. 132а, ал. 3 и чл. 132б, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е издадена Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция (обн. ДВ. бр. 55 от 6.07.2007 г.) от Министерството на здравеопазването. С Наредбата министърът на здравеопазването утвърждава медицински стандарт за дейностите по асистирана репродукция, в качеството си на орган с делегирани правомощия за управление и контрол на националната система на здравеопазване, включваща и дейностите по здравната закрила на определени групи от населението. Дейностите по асистирана репродукция, посочени в Глава четвърта на ЗЗ се осъществяват от всички лечебни заведения и медицинския персонал при стриктно спазване на изискванията на медицинския стандарт, посочен в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата и представляващ Приложение № 1 към нея. Самият Медицински стандарт "Асистирана репродукция" (МС АР) в отделни раздели детайлно регламентира обхвата на дейностите по АР и устройствената рамка за извършване, правоспособността и нивата на компетентност и отговорност на лицата, осъществяващи дейности по АР, конкретизира прилаганите медицински дейности и биологично-лабораторни методи, посочва специфични показатели за оценка на качеството, дава методични указания за медицинските дейности и биологично-лабораторни методи при извършване на асистирана репродукция, регламентира минималните изисквания към лечебните заведения и към съставянето и воденето на специфичната медицинска документация и регистър. С Правилник за организацията на работа и дейността на Център за асистирана репродукция са възложени функциите относно организационно и финансово подпомагане на български граждани и лица по чл. 83, ал. 1 и 3 от Закона за здравето за извършване на дейности по асистирана репродукция в лечебни заведения в Република България, както и контрола върху дейността по асистирана репродукция, отчетността на медицинската, финансовата и друга документация и успеваемостта на лечебните заведения, получили финансиране от центъра, др. (загл. Изм. - ДВ, бр. 13 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. В конкретната хипотеза, спорен от правна страна е въпросът обуславя ли посочването на партньор в заявлението по чл. 31 от Правилника на ЦАР необходимостта от спазване на изискванията на чл. 130 Закона за здравето и чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейностите по асистирана репродукция и съблюдаване на контрадикциите по медицински стандарт "Асистирана репродукция". Съгласно нормата на чл. 26 от Правилника за организацията на работа и дейността на Центъра за асистирана репродукция, се финансират лица с безплодие, лечимо чрез ин витро оплождане при наличие на индикация по т. 4 – безплодие с неизяснена чрез конвенционалните диагностични методи етиология. Съгласно разпоредбата на чл. 129 ЗЗ асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път. В съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗ асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство. Посочването на партньор в заявлението по чл. 31 от Правилника е свързано с необходимостта от спазване на изискванията на чл. 130, ал. 1 ЗЗ и чл. 5 и сл. от Наредба № 28/20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция и съблюдаване на контраиндикациите по медицински стандарт "Асистирана репродукция", в зависимост от съответната индикация по чл. 26 от Правилника – партньорско даряване на сперматозоиди или използване на донор. Това са две различни процедури, регламентирани в чл. 5-9 от Наредба № 28/20.06.2007 г. Съгласно легалната дефиниция, установена в нормата на § 1, т. 20 от Наредба № 28 от 20.06.2007 г., "партньорско даряване" е даряване на репродуктивни клетки от мъж на жена, когато същите предварително са декларирали пред лекаря, който ще извърши вземането, че искат съвместно да създадат потомство. При използването на донор, респ. непартньорско даряване – донорът и реципиентът нямат връзка, това е т. нар. анонимно даряване. При осъществяване на метод за непартньорско даряване, в конкретната хипотеза, изискуемото съгласие на партньора по т. 3.8.1 от медицински стандарт "Асистирана репродукция", утвърден с Наредба № 28 от 20 юни 2017 г., би бил правно ирелевантен от гледна точка на българското законодателство. Обоснована е тезата на първоинстанционния досежно липсата на законовоизискуемите материалноправни предпоставки за осъществяване на асистирана репродукция в хипотеза, в която органът е сезиран с конкретното заявление от оспорващата по чл. 31 от Правилника на ЦАР. Целта на асистираната репродукция е да преодолее медицинската причина за стерилитета у мъжа или жената, която се явява пречка за осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път. Горното обуславя и законосъобразния отказ на Центъра за асистирана репродукция да одобри организационно и финансово подпомагане за извършване на асистирана репродукция със средства на Центъра по конкретно подаденото заявление. Липсват нормативно установени пречки касаторът повторно да заяви своето желание до ЦАР относно организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция, при отстраняване на констатираните нередовности по прилагане на българското законодателство. Развитите от касационния жалбоподател съображения за наличие на противоречие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки и на чл. 8 и чл. 12 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 45, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз не са относими към установения ред на организационно и финансовото подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция. Наведените от касатора доводи досежно семейния му статут са ирелевантни към предмета на спора, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,