Решение № 4732 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2009 г.

Решение № 4732 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Васил Цветанов Петков, от гр. Кюстендил, против решение № 224 от 26.06.2009 г., постановено по адм. д. № 101/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище по жалбата.

Ответниците Анка Георгиева Петкова и Силвия Тончева Петкова, в писмено възражение, оспорват касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта относно поземлен имот с идентификатор 41112.500.18 по кадастралната карта.

В жалбата си срещу оспорената заповед Васил Петков е твърдял, че границата между неговия имот и имот с идентификатор 41112.500.14 не е правилно заснета.

От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установило, че границата между двата имота е заснета по съществуваща ограда, разположена по черната линия на скица - приложение № 2 към заключението, която ограда при огледа на вещото лице е съществувала до средата на линията, а откъм дъното на имота е разрушена.

Заинтересуваното лице Силвия Тончева Петкова, чрез пълномощника си е твърдяла, че оградата между имотите е поставена от съпруга й, като след одобряване на кадастралната карта част от оградата е била разрушена от жалбоподателя Петков. Това твърдение не е оспорено от последния.

Решението е правилно.

По отношение на процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1- 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), а именно:

• чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.

• чл. 14, ал. 1 от Наредбата приоритетно от: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други.

Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респективно доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н.

От събраните по делото доказателства е установено, че при одобряване на кадастралната карта, границата между поземлен имот с идентификатор 41112.500.18 и поземлен имот с идентификатор 41112.500.14 е заснета съобразно съществуваща на място материализирана граница (ограда). Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР при несъвпадение между материализирани граници и такива по предходни планове предимство имат винаги първите. Границите от плановете се нанасят в съответната поредност при липсата и на специално означени, и на посочени със съгласие от страните, и на материализирани на място граници. В случая не е установено границата между описаните по-горе имоти да е била специално означена или посочена от страните, поради което е подлежала на заснемане така, както е материализирана на място. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Кюстендил е постановил решение в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,