Решение № 10769 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2020 г.

Решение № 10769 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Н. Нанев, чрез адв. П. Кънев, упълномощен от Адвокатско дружество "Кънев и Стоянова – адвокатско дружество" срещу Решение № 26 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 843 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2019 г. С обжалваното решение е изменено Решение № 505 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 843 по описа на АС – Стара Загора в частта за разноските, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Стара Загора е осъдена да заплати на Нанев разноски по делото в размер на 250, 00 лв., от които 240, 00 лв. възнаграждение за един адвокат, с включен данък добавена стойност и 10, 00 лв. платена държавна такса. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че договореният с Нанев размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба/ та) именно предвид ниската фактическа и правна сложност на спора. Оспорва се изводът на съда, че адвокатът не осъществил в пълен обем задълженията си по посочения договор, доколкото е изготвил и подал исковата молба, приложил е относимите към спора доказателства, направил е съответните доказателствени искания, депозирал е своевременно становище по хода на делото в съдебното заседание и е представил писмена защита по съществото на спора с подробно развити съображения досежно основателността на предявения иск. В нарушение на закона, според Нанев, са изводите на съда, във връзка с възможността съдът да определи размер на възнаграждението под минималния установен такъв в посочената Наредба. Неправилно също така съдът тълкувал Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 23.11.2017 г. по съединени дело С – 427/16 и С – 428/16, а практиката на Върховния административен съд, на която се позовал съдът, обективирана в цитираното решение, не е относима към казуса. В допълнение, от мотивите на съда не става ясно какви са причините за присъждане на сума именно в размер на 200, 00 лв. По подробно изложените в жалбата съображения се моли отмяната на обжалваното решение и присъждане на Нанев на сума в размер на 360, 00 лв. за сторените по адм. д. № 843 по описа на АС – Стара Загора за 2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за настоящото производство съобразно списък на разноските и въз основа на представени доказателства за това. В съдебното заседание пред настоящия съд Нанев не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от представляващия го адв. П. Кънев по хода на делото и писмена защита. Ответникът – ОД на МВР – Стара Загора не представя писмено възражение на жалбата и не изразява становище по нея. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявеното от Нанев искане, обективирано в подадена от него молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по адм. д. № 843 по описа на АС – Стара Загора за 2019 г. Решение № 505 от 06.12.2019 г. в частта за разноските. Съдът изменил посоченото решение в тази част, като ОД на МВР – Стара Загора била осъдена да заплати на Нанев разноски по делото в размер на 250, 00 лв., от които 240, 00 лв. възнаграждение за един адвокат, с включен данък добавена стойност и 10, 00 лв. платена държавна такса. За да постанови съдебния акт, предмет на контрол, съдът приел, че молбата е частично основателна. Коригирал присъдения с решението по същество размер на възнаграждението с размера на начисления данък добавена стойност, но не ревизирал становището си, че конкретният административноправен спор не се отличава с никаква правна и фактическа сложност. Намерил от съществено значение факта, че платеното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие било заплатено за дейностите по изготвяне и подаване на исковата молба и за процесуално представителство. Приел, че от тях реално осъществена била единствено дейността по изготвяне на исковата молба, но не било осъществено процесуално представителство, доколкото то не можело да се състои само в представянето на писмени бележки по спора. Изложил съображения, че въпреки уговарянето на възнаграждението по оценяемия иск на неговия минимум, предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да определи размер на възнаграждението по – нисък от този минимум. За да се аргументира съдът се позовал на решение на състав на Върховния административен съд, като взел предвид и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С – 428/16. Направил краен извод, че по всяко дело, по което има направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК националният съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва да се ограничава от определените в Наредбата минимални размери на конкретните видове правна дейност. При съобразяване на това, ниския материален интерес на делото и осъществените от адв. Кънев процесуални действия, съдът постановил решението, предмет на проверка сега, като приел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е 200, 00 лв., върху която сума следва да се начисли данък добавена стойност и присъдил на Нанев сума в размер на 240, 00 лв. и 10, 00 лв. за държавна такса. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. По установените от съда факти, въз основа на които е формирано становището му, обективирано в обжалваното решение, спор няма. Именно въз основа на тях – установения размер на заплатеното от Нанев на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, което се явява на минимума по Наредбата (в относимата редакция) и осъществените от адв. Кънев в хода на производството процесуални действия, настоящият състав прави извод, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил изцяло молбата за изменение на Решение № 505 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 843 по описа на АС – Стара Загора от 2019 г. в частта за разноските. Не се споделя извода на съда, че осъществената от адвоката защита не била в пълен обем съобразно уговореното по договора, тъй като само факта на неявяване на адвоката в съдебното заседание предвид останалите осъществени действия, вкл. представената молба по хода на делото и писмената защита, не води до този извод. Наред с това, както нееднократно настоящият съдебен състав е приемал, обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Впрочем, направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора е било за намаляване на адвокатското възнаграждение само до минимума по тази Наредба, което съдът не е съобразил, а е следвало. В този смисъл съображенията му във връзка с определяне възнаграждението под минимума по Наредбата и доводите на Нанев срещу така приетото от съда, не следва да се обсъждат. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като се допусне изменение на постановеното от първоинстанционния съд Решение № 505 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 843 по описа на АС – Стара Загора в частта за разноските и ОД на МВР – Стара Загора да бъде осъдена да заплати на Нанев сума в размер на 370, 00 лв. за сторените от него разноски в производството през АС – Стара Загора, от които 360, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10, 00 лв. за държавна такса. Предвид направеното искане от Нанев за присъждане на разноски за настоящото производство, с оглед изхода на спора, такива му се следват. Ответникът ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде осъден да му заплати и сума в размер на 365, 00 лв. за платеното и претендирано адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 5, 00 лв. за държавна такса. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК не е правено в настоящото производство от ответника по жалбата. По изложените съображения, на основание чл. 235 АПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение