Решение № 10591 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. И. С., гражданин на Мароко, чрез адвокат В. Лилов против Решение 14353/25.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 1575/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 783/21.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че съдебното решение е необосновано, защото е постановено без да се вземат предвид допуснатите грешки в производството пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и непълно, тъй като не било обсъждано възможното приложение на хуманитарен статут по други причини чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Излага подробни съображения, че и решението на ДАБ и съдебното решение противоречат на материалния закон. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Лилов. Ответникът по касация председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: На 15.10.2024 г. А. И. С. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. ПМЗ-В-15/15.10.2024 г. в РПЦ [населено място]. Съставен е регистрационен лист. Лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци. На 08.11.2024 г. е получено писмо от ДАНС с изразено становище, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, в случай че отговоря на условията на ЗУБ. На 04.11.2024 г. е проведено интервю със А. И. С., за което е съставен протокол. Пред интервюиращия орган А. И. С. е заявил, че е напуснал Мароко декември 2022 г., легално със самолет с паспорт и безвизов режим, като се установил за месец в Турция. Поискал е там временна закрила и му е казано, че трябва да пребивава в гр. Ерзинджан, където останал осем месеца. Получил документ за временна закрила, т. нар. кимлик през февруари 2023 г., след което му е издаден друг документ, който представя по време на интервюто. Не работил в Турция по време на деветте месеца, тъй като бил дошъл от Мароко с достатъчно средства. Твърди, че е напуснал Турция легално през м. септември 2023 г., тъй като искал да работи в България по неговата специалност като готвач. Изрично е заявил, че не е арестуван, не е осъждан, [заличен текст] е, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [заличен текст], не е бил член на религиозна организация, не е членувал в политическа партия, не е отбивал военната си служба, тъй като са променили закона в Мароко. Сключил е брак през 2020 г., като се е развел през 2022 г. и бившата му съпруга е причината той да е в България. Излага твърдения, че осем месеца след началото на връзката си с бившата си съпруга е разбрал, че тя е имала годеник, който работил в парламента, не знае на каква точно длъжност - А. Л., като тя казала на А., че няма да се омъжи за него. През месец май 2018 г. бившият годеник му изпратил хора, които го заплашили и му казали, че трябва да се раздели с приятелката си, но тъй като той отказал, на 13 юли 2018 г. четирима човека го нападнали и един го ударил с нож в гърба. Подал е жалба в полицията, след което се е срещнал с А., който го заплашил отново. През декември 2018 г. получил нови заплахи, а през април 2019 г. му е счупена челюстта. Не е правил опити да се премести в друг град в Мароко. През юли 2022 г. е бил нападнат отново и му е счупена челюстта. Със съпругата му се преместили от Мароко в Турция, но след два месеца тя се върнала в Мароко. Не е имал проблеми с официалните власти. Има втора съпруга в България. Като причина за напускане на Мароко твърди, че го е страх от А., а в Турция не може да се върне, тъй като се е отказал от убежището си. Като доказателства по делото първоинстанционният съд е приел справки от Дирекция Международна дейност в ДАБ при МС за изясняване на актуалната обществено-политическа обстановка в Мароко. Съдът е установил, че в справката за Мароко от 27.12.2024 г. е посочено, че е конституционна монархия с парламентарна система. През 2023 г. няма съобщения и доклади за принудителни изчезвания извършени от държавни органи. Законите на Мароко предвиждат свобода на вътрешно движение, пътуване в чужбина, емиграция. Към 27.12.2024 г. нивото на безработицата се повишило, налице е голям брой мароканци, които симпатизират или принадлежат към Ислямска държава или други екстремистки групи. Разрешените протести са изцяло мирни, неразрешените понякога водят до сблъсъци . Кралство Мароко се счита за сигурна страна на произход от правителствата на България и Гърция. Приета е и справка за обществено-политическа обстановка в Турция към 27.12.2024 г. Посочено е, че Турция е конституционна република с президентска система и парламент. Турското законодателство регламентира подробно правата на бежанците в Турция и предлага защита. Прилага се режима за временна защита и статут на временна закрила се прекратява, когато лицето напусне Турция доброволно, ползва се от закрилата на трета държава или бъде приет в трета страна по хуманитарни причини. С процесното Решение 783/21.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС молбата на А. И. С. за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена. Съдът е посочил, че административният орган, след анализ на заявените от лицето обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на международна закрила, е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила, съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Липсват законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. По отношение на чл. 9 ЗУБ административният орган е посочи, че лицето не е направило релевантно искане за предоставяне на закрила от държавата си. По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ органът е посочил, че в молбата за закрила липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установявало спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Мароко, самото лице не излагало подобни твърдения в молбата си за международна закрила. Съдът е посочил, че органът е разгледал и хипотезата за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е посочено, че не се установяват разширенията, дадени в решение от 17.02.2009г. на СЕО по дело С-465/2007г. и в чл. 15 б. а) и б) от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. В решението на председателя на ДАБ при МС е посочено, че от приложената по делото справка не може да се направи извод за наличието на въоръжен конфликт на територията на цялата страна, и не е установено спрямо молителя да са налице сериозни потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, то би бил изправен пред риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Като доказателства по делото са приети медицински документи, снимки и други, както и копие на аудиозаписа по време на интервюто с жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че производството е проведено на разбираем за чужденеца език, както и че същият е уведомен за реда, който ще се следва при разглеждане на молбата му за международна закрила. Преди провеждането на интервюто е дал съгласието си, заявил е, че няма пречки за провеждането му, по време на интервюто му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод. След провеждане на интервюто текстът на протокола му е преведен на разбираем от него език, удостоверил е с подписа си, че няма възражения по него. В съответствие с изискването на чл. 73 ЗУБ, молбата е била разгледана индивидуално, като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Приел е, че решението на председателя на ДАБ при МС е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, събраните в хода на административното производство доказателства, вкл. справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Мароко, за да се приеме, че не на налице основания за предоставяне на международна закрила на А. И. С.. Относно възражението на жалбоподателя, сега касационен жалбоподател, че в протокола от интервюто е отбелязано, че преводът е на арабски език, съдът е посочил, че счита, че това е техническа грешка, тъй като на първо място, в началото на протокола е отбелязано, че интервюто се води на френски език, което се установявало и от представения в съдебно заседание аудиозапис на интервюто. Относно възражението за точността на превода, е счел, че същото е неоснователно, тъй като посочените неточности не са съществени и дава възможност да се разбере по ясен и недвусмислен начин казаното от жалбоподателя. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Неоснователен е довода за необоснованост на съдебното решение. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на А. И. С., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут, както правилно е приел и решаващият съд. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. И. С. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване от субекти посочени в чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Твърденията за преследване от конкретно лице не са достатъчно обосновани. Съобщените от лицето причини за поискания статут на бежанец не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване от субекти посочени в чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Твърденията за преследване от конкретно лице не са достатъчно обосновани и не са били подкрепени с никакви доказателства, предвид факта, че лицето е напуснало Мароко легално и планирано, т. е. имал е възможност да вземе документи, доказващи историята му или най-малкото даващи възможност да се състави обосновано предположение, че той е подложен на реална опасност от тежко посегателство. Представените медицински документи са доказателство за криминална проява спрямо лицето, но не могат категорично да се свържат с твърденията на чужденеца, за причините, поради които иска международна закрила. Съобщените от лицето причини за поискания статут на бежанец не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Лицето изрично е заявило, че не правило опит да се премести в друг район на Мароко, предвид чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Не са налице основанията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такива причини не са посочени от лицето, а посочените от него не обосновават предоставянето на хуманитарен статут. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е непълно, тъй като не било обсъждано предоставянето на хуманитарен статут по други причини. Видно е, че административният орган е извършил преценка за наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 8 ЗУБ и правилно е приел, че разпоредбата е неприложима, тъй като лицето не се позовава на причини от хуманитарен характер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца. Касаторът не е бил принуден да напусне Мароко, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Мароко следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Представената пред настоящата инстанция справка на Дирекция Международна дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. Видно от отговорите по време на интервюто А. И. С. иска да остане в България по икономически съображения има работа на него. Причините заради които е напуснал Мароко са от личен и криминален характер. Женитбата му в България за [заличен текст] от Украйна и заявеното от него по време на интервюто, че се е разделил окончателно с първата му съпруга, заради брака му с която всъщност той е напуснал Мароко, навеждат на извод, че не са налице причини за основателен страх от преследване на чужденеца в страната му по произход и че са налице основания за предоставянето на хуманитарен статут. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят имал временна закрила в Турция, от която сам се е отказал. В административната преписка се съдържат доказателства (лист 36 46), че А. И. С. е поискал международна закрила в Турция и че е оттеглил молбата си за международна закрила, поради което фактическите установявания на съда почиват на доказателствата по делото. Освен това международна закрила на лицето в България не е отказана поради започналото в Турция производство за получаване на международна закрила, от която лицето се е отказало. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно приетото от съда, че в протокола от проведеното интервю отразеното, че преводът е направен от арабски език, е техническа грешка. Настоящата инстанция споделя изводите на съда относно отразеното в края на протокола от проведеното интервю, че текстът е преведен на разбираем от А. И. С. арабски език. Видно от отразеното в началото на Протокол от проведено интервю рег. УП7108/04.11.2024 г. изрично е отбелязано, че интервюто ще се проведе на френски език. От отговорите на поставените от интервюиращия въпроси не се установява, че лицето не е разбирало какво го питат. Пред настоящата инстанция, в съдебно заседание на 15.10.2025 г., А. И. С. изрично заяви, че на интервюто е присъствал преводач от френски език. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение