Решение № 2284 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2017 г.

Решение № 2284 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. против Решение № 5208/11.08.2017 г., постановено по административно дело № 6047/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-2214-1404311-091-001/11.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 746/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С.. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е спазил принципите за истинност, законност, равенство и служебно начало, тъй като не е дал указания за представяне на доказателства, удостоверяващи полагането на квалифицирани електронни подписи от издателите на РА. Акцентира, че след като не е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документ, то е следвало да се приеме, че РА е подписан от посочените длъжностни лица, изпълняващи функциите на органи по приходите. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата си, представя писмени доказателства и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, връщане на делото на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба- "М. С." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е обявил нищожността на оспорения РА, след като е приел, че той е издаден като електронен документ, но не е подписан от издателите му с квалифициран електронен подпис (КПЕ) по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП. Посочил е, че съгласно чл. 16 от ЗЕДЕП полагането на квалифициран електронен подпис следва да бъде придружено с удостоверение, издадено от доставчик на удостоверителни услуги. Тъй като такива не са представени с административната преписка, решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. Отделно от това той е съобразил, че в представения на хартиен носител заверен препис от РА е отбелязано, че е подписан само с електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, които не се приравняват на саморъчните. Поради това е счел, че не следва да предоставя възможност на органите по приходите да представят доказателства за валидността на електронните подписи. Преценил е, че същите са ирелевантни и е достигнал до извод за неспазване на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. При неподписан РА съдът е приел, че той не обективира властническо волеизявление на компетентните приходни органи и страда от толкова тежък порок, който обуславя неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд правилно е извършил дължимата преценка на основанията за законосъобразност на РА, сред които са компетентността на издателите на акта и спазването на съответната форма. В този контекст той обосновано е приел, че оспореният РА е издаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП и е възпроизведен на хартиен носител, приложен в административната преписка в заверено за вярност копие. В съответствие с чл. 13 ЗЕДЕП /в приложимата му редакция/ решаващият състав е съобразил, че само на квалифицирания електронен подпис е придадено значението на саморъчен подпис и по аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП /в приложимата редакция/, този вид подпис следва да бъде придружен от удостоверение, издадено от доставчик на удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Действително, такива удостоверения не са представени в хода първоинстанционното производство, но и на страната не е указана необходимостта от това на основание чл. 171, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Несподелими са доводите на първоинстанционния съд, че събирането на доказателства за подписването на РА с квалифициран електронен подпис е ирелевантно, тъй като в преписа от РА изрично е посочено, че той е подписан не с квалифициран, а с електронен подпис по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно визираната разпоредба всички видове електронни подписи са информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Цитираната дефиниция сочи, че всеки вид електронен подпис е съвкупност от уникални данни в електронна форма, които при квалифицирания подпис са създадени от нарочно устройство за създаване. Независимо, че в РА е посочено, че са положени електронните подписи на издателите му, то не може да се презумира, че вписаните в РА набор от данни в електронна форма не съответстват на тези, които са за усъвършенстван електронен подпис, създаден от устройства за създаване на квалифициран електронен подпис. П. условие, че върху РА са възпроизведени уникалните данни на квалифицираните електронни подписи на издателите му, то независимо от отбелязването в него, същият се явява саморъчно подписан чрез квалифициран електронен подпис. Т. релеватни обстоятелства са останали неизяснени от първоинстанционния съд, в резултат на което той е достигнал до необосновани правни изводи. В следствие на допуснатото нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, решаващият състав не е изяснил спора от фактическа страна и е постановил неправилно решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, за настоящата инстанция е препятствана възможността да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази приложените към касационната жалба писмени доказателства - удостоверения за квалифициран електронен подпис, както и да назначи техническа експертиза, по която вещото лице следва да отговори на въпроса - на електронния или на квалифицирания електронен подпис на издателите на акта съответстват вписаните в РА уникални символи, представляващи данни в електронна форма. Едва след изясняването на тези релевантни обстоятелства, първоинстанционният съд следва да прецени действителността на оспорения РА, като при извод за неговата валидност да пристъпи към разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение