Решение № 12378 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2020 г.

Решение № 12378 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – П. /ОД на ДФ3/, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Недялкова срещу решение № 117 от 20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1332/2019 г. от Административен съд – П. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ № 13/112/08252/3/01/04/01 на директора на ОД на ДФЗ П. с изх. № 01-163-6500/502/10.09.2018 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – А. К. от [населено място] в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. Панкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Претендира и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9/, поради което предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – П. е било образувано по жалба на А. К. срещу РНФК № 13/112/08252/3/01/04/01 на директора на ОД на ДФЗ – П. С него на жалбоподателя на основание чл. 30, т. 4 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., представляваща първо и второ плащане по договор № 13/112/08121 от 30.10.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007 - 2013 г., сключен между ДФЗ и А. К. С решение № 211 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 898/2018 г. Административен съд – П. е отхвърлил жалбата. С решение № 15845 от 21.11.2019 г. по адм. дело № 7134/2019 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменя това решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са съображения, че при постановяването му съдът не е изложил собствени мотиви по отношение на събраните доказателства, не е обсъдил всички възражения на страните, както и не е извел самостоятелни правни изводи за съответствие на акта с материалния закон. Поради това делото е върнато с указания при новото разглеждане съдът да обсъди всички писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице, наведените от жалбоподателя възражения, да изложи аргументи относно това кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не, както и да извърши анализ на материалния закон, съпоставяйки го с установените по делото факти с излагане на собствени мотиви за това. При новото разглеждане на делото, завършило с постановяване на обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, съдът е приобщил всички писмени доказателства, които е разгледал и обсъдил в тяхната съвкупност, включително и съдебно-икономическата експертиза, заключението по която е кредитирал изцяло като обективно, компетентно и пълно. Въз основа на това е приел за неправилни изводите на административния орган, че кандидатът не е достигнал и не поддържа заложения в бизнес плана икономически размер на стопанството от 12, 19 ИЕ, за който именно размер е получил второ плащане и заради неизпълнението на който му е наложена финансовата корекция на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9. Приел е, че констатациите на административния орган категорично са опровергани от заключението на експертизата, според което икономическият размер на стопанството към годината, избрана за изпълнение на бизнес-плана, е 12. 19 ИЕ и отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата. След като е обсъдил предвиденото в т. 3 на § 1, § 2 от ДР на Наредба № 9 и Приложение № 5, в което за код 3094 "Гъби" посочената мерна единица е "кв. м.", съдът е приел, че определящо за икономическия размер на стопанството при култивирането на гъби е площта, измерена в кв. м., върху която са разположени мицелираните трупчета, а не наличието на прорасли гъби, които се явяват стопанска продукция и се измерват в кг. В тази връзка и предвид установеното при извършената проверка на място, че в стопанството на жалбоподателя е налична постройка, в която има разположени седем реда дървени стелажи с по два реда на височина на всеки ред, общата площ на които е 134, 4 кв. м, съдът е направил извод, че наличието на растящи гъби не е определящо за "икономическия размер на стопанството", а определяща е площта, върху която те се отглеждат. С тези съображения съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и на това основание го е отменил. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения. Съдебният акт е мотивиран, съобразен с указанията, дадени от Върховния административен съд. Не са допуснати процесуални нарушения и е спазен материалният закон. Налице са достатъчно фактически установявания, предвид събраните доказателства както по преписката, така и чрез заключението на вещото лице относно икономическите резултати на стопанството. Съдът е стигнал до обоснован извод, че след като от извършената проверка на място е било безспорно установено, че в стопанството на А. Кабаков е налична постройка, в която са разположени седем реда дървени стелажи с по два реда на всеки ред с обща площ от 134, 4 кв. м, а в същото време § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 9 определя, че "икономическият размер на стопанството" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, който съгласно § 2 от ДР на Наредбата се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, в което пък за код 3094 "Гъби" посочената мерна единица е кв. м, определящо за икономическия размер на стопанството при култивирането на гъби е площта, измерена в кв. м., върху която са разположени мицеларните трупчета, а не наличието на прорасли гъби. С оглед на това правилно първоинстанционният съд, е приел констатациите на административния орган за размер на стопанството от 0 ИЕ за несъобразени с материалния закон. В същото време въз основа на заключението по съдебно-икономическата експертиза е приел за установено, че от страна на бенефициента на помощта е бил достигнат заложения в бизнес плана икономически размер на стопанството. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това взема под внимание и определения с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски не са прекомерни и следва да се присъдят в поискания размер от 2000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,