Решение № 5802 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2014 г.

Решение № 5802 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Казанлък, представляван от председателя му Николай Златанов Димитров, срещу решение № 67 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 41/2014 г. от Административен съд - Стара Загора. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - Областният управител на област Стара Загора в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отменил по оспорване на Областния управител на област Стара Загора като незаконосъобразни разпоредбите на т. 4 и 6 от Приложение № 1 към Наредба № 25 за гробищните паркове на територията на Община Казанлък, с които са определени цени съответно за услугите "поддържане на гробните алеи" и "издаване на строително разрешение за ограждане на гробно място", приети повторно с Решение № 855/20.01.2014 г. на Общински съвет Казанлък. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените текстове от общинската наредба са приети от компетентен административен орган, при спазени изисквания за форма и вид на подзаконовия нормативен акт и при посочване правните основания за приемането му. Съдържанието на оспорените разпоредби обаче, противоречало на материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на т. 4 от Приложение № 1 към § 2 от ПЗР на Наредба № 25 на ОбС Казанлък, в която е предвидена услугата "поддържане на гробищните алеи целогодишно" и съответната и цена били в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а именно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 141, ал. 2 от Конституцията на РБ. Гробищните алеи били територии за обществено ползване, представляващи публична общинска собственост и разходите за тяхното почистване съответно били част от таксата за битови отпадъци. Противоречаща на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ била и разпоредбата на т. 6 от Приложение № 1 към § 2 от ПЗР на Наредба № 25 за гробищните паркове на територията на Община Казанлък за услугата "издаване на строително разрешение за ограждане на гробно място" и съответната цена. Ограждането на гробно място не било строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, нито към него били относими разпоредбите на чл. 48 от ЗУТ, касаещи изграждане на огради на поземлен имот. В случая не се създавали права, за които да се следва отделна цена (чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ). Решението е правилно. Към него са изложени подробни мотиви, съдържащи задълбочено обсъждане на твърдените с жалбата доводи за отмяна на оспорените текстове от общинската наредба. Тези мотиви и съдържащите се в тях правни изводи са правилни и обосновани, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Със заповед № АК-01-ЗД-45 от 5.02.2014 г. Областният управител на област Стара Загора е оспорил като незаконосъобразни т. 4 и 6 от Приложение № 1 към Наредба № 25 за гробищните паркове на територията на Община Казанлък, приети повторно с Решение № 855/20.01.2014 г. на Общински съвет Казанлък. С Приложение № 1, неразделна част от Наредбата, се определят цени на услугите, извършвани на територията на гробищния парк. С т. 4 се въвежда цена за услугата "поддържане на гробните алеи целогодишно", а с т. 6 - "издаване на строително разрешение за ограждане на гробно място". Правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са незаконосъобразни и ги е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оспорването само на тези две точки от приложението е било тенденциозно. Именно тези две точки противоречат на разпоредби от по-висок ранг. С тях се въвеждат цени, които вече са установени и определени със закон, поради което представляват още една, допълнителна цена за услуга, такса за която е определена със закон. След като чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ е определил такса за битови отпадъци, с въвеждането на цена по ал. 2 от с. з. от общинския съвет таксата, въведена със закона всъщност се дублира. Недопустимо е за една и съща услуга, извършвана от общината да бъде въведена един път такса и втори път допълнителна цена с общинска наредба. Правилно съдът е приел, че независимо от това дали се касае до площи за широко обществено ползване, площи с ограничено обществено ползване или до площи с друга специфично предназначение (разграничение, въведено в чл. 61 от ЗУТ), на което се позовава касаторът, става въпрос за площи, които са публична общинска собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС. Поддържането на чистотата в гробищните паркове като част от поддържането на всички площи за обществено ползване е задължение на общината, за което се заплаща такса битови отпадъци. Обосновани са изводите на административния съд и за нарушение на чл. 141, ал. 2 от Конституцията на РБ, съгласно който постоянните финансови източници на общината се определят със закон. В случая на лицата - адресати на акта - не е дадена възможност да изберат или да откажат тази услуга и съответно да я заплатят или не. По този начин се нарушава принципът, че само със закон може да се установяват постоянните източници на приходи за общините, както и да се определя техният размер. Не на последно място следва да се отбележи и че с т. 4 на Приложение № 1, така както е записано, се определя цена, която следва да се заплаща ежегодно. Не може в производството по оспорване на нормативния акт да се изтъкват твърдения, относно съдържанието и смисъла му. Съгл. чл. 9, ал. 1 от ЗНА във вр. с чл. 36, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Всеки нормативен акт, независимо от каква степен е, трябва да съдържа точни и ясни разпоредби. Това с още по-голяма сила важи за разпоредби, с които се въвеждат такси или цени на услуги. За адресата на акта трябва да е ясно каква точно такса или цена дължи, за каква точно услуга, както и дали тя е еднократна или се заплаща нееднократно през определен период от време. Правилно съдът е преценил за незаконосъобразна като противоречаща на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ и разпоредбата на т. 6 от Приложение № 1 към § 2 от ПЗР на Наредба № 25 за гробищните паркове на територията на Община Казанлък за услугата "издаване на строително разрешение за ограждане на гробно място" и съответната цена. Както се твърди и в касационната жалба ограждането на гробно място не може да се отъждествява с разрешението за строеж по ЗУТ. То не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, нито към него са приложими разпоредбите на чл. 48 от с. з., отнасящи се до изграждане на огради на поземлени имоти. По силата на чл. 16, ал. 1, т. 2, от Наредба № 25 на ОбС Казанлък правото на ползване на обикновен или урнов гроб, както и на фамилната гробница, обхваща поставянето на временни или трайни надгробни знаци: паметници, огради, фотокерамични портрети, с лика и изписване името на покойника с датите на раждането и смъртта му. Оттук следва, че ограждането на гробно място (поставянето на ограда е изрично записано в цитирания текст) е възможност, включена в правото на ползване на гробно място. А от своя страна правото на ползване като част от правото на откупуване на гробно място е включено в чл. 6, ал. 1б, б. "ж" от ЗМДТ, съгласно която общините събират местни такси за откупуване на гробни места. Както беше изтъкнато по-горе, след като е определена такса по чл. 6, ал. 1, б. "ж" от ЗМДТ не може да се определя за същата услуга втора цена от общинския съвет по чл. 6, ал. 2 от с. з. По изложените съображения решението на Старозагорския съд като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Твърдените касационни доводи не се установяват, поради което и не може да се приеме наличието на касационни отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,