Решение № 5950 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2010 г.

Решение № 5950 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна и началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния им представител юрк. Игнатов, срещу решение на Административен съд - Варна № 2092 от 07.12.09 г., постановено по адм. д. № 896/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение към ЕАД 2005/4-1086/01.03.06 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-29-1 от 27.03.09 г. на началника на Митница Варна. С частна жалба Началникът на Митница Варна обжалва определение от 09.11.09 г. на АС-Варна, постановено по същото дело. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите, нарушено е правото им на защита и решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Неправилно съдът е приел, че посочената във фактурата цена е реално платената и представлява митническа стойност по чл. 35 от ЗМ. Съдът не е следвало да игнорира изцяло резултатите от проверките по линия на международното сътрудничество, осъществено по реда на Допълнителен протокол към Споразумение за свободен стокообмен от 22.07.72 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, които безспорно доказват занижаване на митническата стойност на процесната стока при декларирането й за внос, независимо че касаят други вносове. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Томилимпекс"-ЕООД . В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, с което е даден ход на устните състезания, въпреки че на частния жалбоподател е било издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с допълнителни доказателства. Претендира се отмяна на определението. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - "Томилимпекс"-ЕООД със седалище и адрес на управление-с. Въглен, община Аксаково, обл. Варна чрез процесуалния си представител адв. Желязкова оспорва същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на производството по частната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалбата и наведените в нея отменителни основания, намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, но въпреки това е недопустима, тъй като се обжалва определение, за което в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК не е предвидена възможност за обжалване. Според цитираната разпоредба, на отделно обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и определенията, за които това е изрично посочено в закона. Определенията на съда, които подготвят постановяването на решението като определенията, с които се дава ход на делото по събиране на доказателства, определенията с които се допуска събирането на доказателства и определенията, с които приключва събирането на доказателства и се дава ход на устните състезания, не подлежат на обжалване с частна жалба. Контрол върху тези определения би могъл евентуално да бъде осъществен при обжалване на решението във връзка с преценката относно допуснати съществени процесуални нарушения. Поради изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК производството по делото в частта му, в която е образувано по подадената частна жалба, следва да се прекрати. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е било решение към ЕАД 2005/4-1086/01.03.06 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-29-1 от 27.03.09 г. на началника на Митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митническите задължения и другите държавни вземания - ДДС в размер на 3968 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност и определена нова такава по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Предмет на производството са констатациите на митническите органи относно митническата стойност на внесено зелено кафе на зърна по внос, регистриран с ЕАД № 2005/4-1086/01.03.06 г. и декларирана митническа стойност 720 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.25023/09.01.06 г. Видно от доказателствата по делото, между митническите администрации на Република България и Конфедерация Швейцария е проведена кореспонденция с цел установяване на действителната стойност на внесената по други ЕАД стока и други фактури. Съгласно т. 2 на чл. 3 от Допълнителния протокол към споразумението за свободен обмен от 22.07.72 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, по искане на запитващия орган запитаният орган го информира за това дали стоки, изнесени от територията на една от договарящите се страни, са били редовно внесени на територията на другата от договарящите се страни, като се уточнява, когато е уместно, митническият режим, под който са били поставени стоките. Не се спори, че Швейцария не е държавата, от която е осъществен износа, поради което същата не разполага с официална информация за това какви документи са били представени за процесната стока пред износната митница. Предвид изложеното, по линия на отправените запитвания до митническите органи на Конфедерация Швейцария не са събрани официални данни, които да обвързват българските митнически органи. Доколкото обаче в чл. 4 от постигнатото споразумение е договорено оказване на "спонтанна помощ", събраните от Швейцарската митническа администрация доказателства са допустими и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Представените от швейцарското дружество договори и фактури не носят подписа на жалбоподателя и са оспорени от него. Тежестта на доказване на тяхната истинност пада върху страната, която ги е представила, а доказателства в тази връзка не са представени. В хода на последващия контрол митническите органи не са събрали доказателства за друга декларирана митническа стойност по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице се установява, че "Спетема кафе"-ООД е осъществявало внос през 2006 г. на зелено кафе на зърна - индонезийска робуста при цена 517.10 щ. д. на тон. Цената, на която фирма "Елиа-2"-ЕООД е внасяла същата стока на цена 621 щ. д. през 2006 г. Касаторите представят в касационното производство запитване до митническата администрация на Швейцария във връзка с процесната фактура, по което запитване обаче не е представен отговор. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се акцентира върху оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, най-същественото от които, според касаторите е това, че административният съд ги е лишил от възможността да представят относими към спора доказателства. Отделно от това се твърди, че административният съд е дал неправилна преценка на отговорите на Швейцарската митническа администрация, без да съобрази, че се касае за отговори на официален държавен орган, което определя и характера на издадените от него доказателства като официални такива. Посочва се още, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения административният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и е приложил неправилно материалния закон. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос, а именно - каква е митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-1086/01.03.06 г., представена пред МП"Пристанище Варна - дали декларираната с митническа стойност 720 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.25023/09.01.06 г. или 1380 USD/мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол по чл. 84а и сл. от ЗМ. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по спора. Основно място в тях намират изводите на съда относно доказателствената стойност на отговорите, получени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. Направените констатации в тази насока са логически издържани и в съответствие със закона и се споделят от настоящата инстанция. Въпросните доказателства са събрани в други производства, развиващи се по реда на чл. 102 от ППЗМ, касаещи вносове по други ЕАД, както и липсват ясни и точни мотиви на издадения административен акт. Предвид на установената фактическа обстановка правилно е прието, че поначало отговорите на митническата администрация на Швейцария имат характер на официални документи, но тъй като износът на стоката не е извършен от Швейцария, а от трета страна, то тези отговори не са в резултат на удостоверителните действия на "запитван орган", а се базират на частни диспозитивни документи, представени от трето лице ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. С оглед на извършеното оспорване от жалбоподателя/сега ответник по касация/ на последните, от страна на първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК, като правилно е прието, че тежестта на доказване е на митническата администрация. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с лишаване на касаторите от възможността да представят допълнителни доказателства се явяват неоснователни, тъй като дори и в касационното производство отговор на запитването във връзка с процесната фактура не е представен. В настоящия случай фактическата обстановка се различава от други дела между същите страни, при които отговорите на Швейцарската митническа администрация са постъпили след постановяване на първоинстанционните решения, поради което същите са отменяни от Върховния административен съд и делата са връщани за ново разглеждане за съобразяване на новите доказателства. Наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, но събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на закона при издаването на обжалвания административен акт са правилни и логически обосновани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Варненският административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е основателна в частта й относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд. С диспозитива на решението съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 350 лв. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая обжалваното решение е издадено от началника на МП"Пристанище Варна" и при условията на чл. 143, ал. 1 от АПК разноските по делото следва да бъдат в негова тежест, поради което същите неправилно са присъдени на Агенция "Митници". В този смисъл следва да бъде изменено решението в частта му за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,