Решение № 39 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2009 г.

Решение № 39 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Христофоров Пейчев и Снежанка Тодорова Пейчева, от гр. Русе, срещу Решение № 18/1.07.2009 г. по адм. д. № 147/2009 г. на Административен съд - гр. Русе. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Русе чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу Заповед № ДК-02-РС-10/04.06.2008 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж " преустройство и промяна предназначението на едноетажна жилищна сграда в зала за консумация към съществуващ снек-бар", като извършен без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строителните и монтажни работи на процесния строеж се квалифицират като преустройство с промяна на предназначението и представляват строежа по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За извършването на такъв строеж законът изисква строителни книжа, тъй като не попада в изчерпателно изброените изключения то чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Преустройството е извършено през 2005 г, което елиминира възможността за трактуването му като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. На лице е безспорно доказан строеж, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по ЗУТ. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно в хипотезата на материална законосъобразност следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение