Решение № 1547 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител юрк. Брайкова, срещу Решение 67 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 364/2021 г. от Административен съд- Сливен, с което по жалба на П. Стефанов, е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-200-6500/4559#11 от 17.09.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., като незаконосъборазно и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН [номер], в 14- дневен срок от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 510 лв. В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, постановяване на ново по съществото на правния спор и се претендира присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - П. Стефанов в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо изх. 02-200-6500/4559#11 от 17.09.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие по заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН [номер], с което на П. Стефанов е оторизирана сума в размер на 0 лева. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът достига до извод, че оспорeният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът изяснява фактическата обстановка по делото, събира относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализира ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това достига до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които настоящият състав на ВАС препраща на основание правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В случая, изводът на решаващия съд, че административният орган не изяснява в хода на административното производство пред него правно значими факти, които са от значение за преценката за законосъобразност на уведомителното писмо е обоснован и законосъобразен. Оспореният административен акт е издаден след като с влязло в сила съдебно Решение 113/22.06.2020 г., постановено по адм. дело 4/2020 г. по описа на АС Сливен, потвърдено с Решение 5091/21.04.2021 г. постановено по адм. дело 8475/2020 г. от тричленен състав на ВАС, е отменено уведомително писмо 02-200-6500/4559 от 24.10.2019г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. Обосновано е заключението на съда, че при повторното разглеждане на заявлението на Стефанов за подпомагане за кампания 2017 г. органът не изпълнява указанията на съда, да извърши задълбочена проверка и да изясни явните несъответствия между данните на контролиращата фирма, подадени във фонда и информацията от инспекторския доклад от 10.10.2017г., подписан от инспектор на контролиращото лице, като направи сравнение с данните от самото заявление на кандидата за подпомагане за кампания 2017 г. По делото е установено от заключението на вещото лице, че посочените и обсъдени в уведомителното писмо, и спорни, парцели не са заявени за подпомагане за кампания 2017 г. по нито една мярка, поради което и не фигурират в сключения анекс към договора с Кю Сертификейшън АД от 17.05.2017 г. и няма причина да бъдат нотифицирани, респ. да подлежат на проверка от страна на контролиращото лице. В тази насока в административния акт не са изложени съображения, които да изяснят противоречията между данните, които подава контролиращото лице във фонда за целите на подпомагането на земеделския производител с тези, съдържащи се в инспекторския доклад, също представен във фонда, като ги съпоставят с данните от заявлението на земеделския производител. В нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК административният орган не събира допълнителни допустими и относими в производството по издаване на уведомителното писмо доказателства, които да изяснят противоречията в представените и посочени по-горе доказателства. Издателят на акта не излага собствени съображения и мотиви, които да изяснят противоречивата фактическа обстановка и да дадат отговор на спорните въпроси. Ето защо, като не изпълнява задължението си за изясняване на фактическата обстановка административният орган допуска съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон при произнасяне на уведомителното писмо за отказ от финансиране, както правилно отбелязва решаващият съд, и отменя като незаконосъобразен административния акт, и връща преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в съдебния акт. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение