Решение № 14 от 23.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2019 г.

Решение № 14 от 23.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. С. Д. и И. М. Д., чрез адв. Д. Т. За отмяна е посочено решение № 1079/20.02.2012 г. и допълнително решение № 684/01.02.2013 г. на първоинстанционния съд по гр. д № 8928/2010 г. на СРС, в частта с което са отхвърлени искове по чл. 26, ал. 2, изр първо, предл. последно във вр. чл. 17 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за продажба на право на строеж по нот. акт № г и иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 01.09.2004 г. за окончателен, срещу ответниците В. С. П., Е. Р. П. и "Бедрайв" ЕООД, понастоящем с наименование "Мерт Форд" ЕООД. С допълнителното решение по гр. д № 8928/2010 г. на СРС е бил постановен отхвърлителен диспозитив и по иска за нищожност на договора за продажба по нот. акт № /г. на Нотариус М., сключен между "Афо" АД и "Зелда" ЕООД. Решенията на първоинстанционния съд са влезли в сила като потвърдени с решение № 37 от 09.01.2014 г. по гр. д № 1479/2013 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на което въззивно решение с определение № 1195/24.11.2014 г. на ВКС, ІІІ г. о не е допуснато касационно обжалване. По делото е било установено, че настоящите молители /ищци по делото/ са сключили с ответника В. С. П. на 1.09.2004 г. предварителен договор "за покупко-продажба на правото на строеж и строителство на недвижим имот", представляващ апартамент в строяща се сграда за сумата от 30 000 евро. Продавачът се е задължил да завърши строително-монтажните и довършителни работи и да предаде обекта в срок до 19.05.2006 г., а купувачите да заплатят половината от цената при подписване на договора, а остатъка разсрочено. В. С. П. е придобил правото на строеж за построяване на жилищна сграда, състояща се от гаражи, офис на две нива, апартаменти на четири етажа /един от които е процесния / и др. обекти съгласно договор от 1.04.2004 г., сключен с н. а. № т. ІІ рег. № между него и собствениците на УПИ с площ от 477. 40 кв. м., парцел кв. по плана на [населено място]. На 12.05.2004 г. същият е продал правото на строеж на "Прайвът файнънс юниън" АД с н. а. № т. рег. №, която сделка ищците атакуват като нищожна. На същата дата П. сключил с посоченото юридическо лице "договор за лизинг", с който се е задължил да предостави на дружеството за временно и възмездно ползване по лизингова схема вещ /правото на строеж на гореизброените обекти, предвидени за строеж в п. кв. /, която "вещ" след това и да му прехвърли след изплащане на договорената цена от 112 955. 50 евро. С нотариална покана рег. № 264 "Прайвът файнънс юниън" АД е поканило В. С. П. да върне заетата сума от 270 621. 75 лв. /по-голяма с около 50 000 лв. от договорената/. На 14.05.2009 г. с договор за продажба с н. а. № т. рег. № д. № г. АФО" АД (в ликвидация) с предишно наименование "Прайвът файнънс юниън" АД е продало на "Зелда" ЕООД собствените му недвижими имоти в завършената в груб строеж жилищна сграда, построена върху УПИ кв. по плана на [населено място]. По същество въззивният съд е приел, че привидността на конкретната сделка за продажба на право на строеж, обективирана в н. а. № от 12.05.2004 г не се доказва. Потвърдено е отхвърлянето на двата предявени иска за недействителност, приемайки че ищците, върху които е доказателствената тежест, не са установили твърдението си, че между "Прайвът файнънс юниън" АД и В. С. П. е сключен договор за заем, който е прикрит с привидния договор за продажба на право на строеж, извършен с н. а. № д. № г. Обсъдени са приложенията към договора "за лизинг"/приемо-предавателен протокол/, които не са имали характер на обратно писмо и не сочат на скрити вътрешни отношения между подписалите го. Съдържащият се в нотариалната покана текст"вие се задължихте да върнете заетата сума от 270 621. 75 лв. "не е свързан със сключения договор за лизинг, който сочел на различна по размер сума и друг срок. Относно договора, сключен с н. а. № т. рег. № д. № г. между дружеството в ликвидация и "Зелда" ЕООД, за който ищците са твърдели, че е недействителен като придобит в резултат на нищожна сделка, въззивният съд е посочил на първо място, че липсата на вещно-правен ефект на атакуваната продажба не е доказан и второ, извършването на продажба от несобственик не е основание за недействителност. Молителите се позовават на нови доказателства, за които не са знаели в хода на делото, станали им известни по повод друго дело(гр. д № 15712/2011 г. на СГС 21 състав ) водено от лицето Г., купувач със сключен предварителен договор за друг имот в същата сграда. По нейното дело съдът е разгледал идентично искане за нищожност на договора за продажба на правото на строеж, оформено с н. а. № д. № г. Производството е приключило с уважаване иска предвид приложените по него писмени доказателства за симулация -разписка № 11 от 18.12.2004 г. подписана от К. Д., в качеството му на изпълнителен директор на "Прайвът файнънс юниън" АД и във връзка с договор № 11-22/12.05.2004 г., както и 6 бр. разписки/квитанции за върнат заем по същия договор с печат на дружеството. При изтъкнати в молбата обстоятелства във връзка със срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молителите са узнали за съществуването на тези доказателства, за което са приложили молбата на своя пълномощник до архива на СГС от 08.11.2018 г. Поддържат, че документите доказват твърденията им за симулация, който твърдения ищците не са могли да установят в процеса. В разписката К. Д. е декларирал задължение за дружеството"да върне" имота в срок до 30.01.2005 г. Ответниците по молбата не са заявили становище С определение № 196 от 07.05.2019 г. на основание чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС е допуснал молбата за отмяна до разглеждане по същество, по отношение на решение № 37 от 09.01.2014 г. по гр. д № 1479/2013 г. на Софийски апелативен съд, което именно решение подлежи на отмяна по посочения от молителите ред. Върховният касационен съд, ІІІ г. о намира молбата за основателна по същество, съображенията за това са следните: Представените към молбата писмени доказателства имат доказателствено значение за обстоятелства, на които страната е основала твърденията си и не е могла да докаже, като се снабди включително с представените понастоящем писмени доказателства при полагане на дължимата грижа. Представените частни свидетелстващи документи касаят отношенията между ответниците и служат за разкриването и доказването им от трети заинтересовани лица с право на иск. Частните писмени документи изхождат от страна, спрямо която ищците по делото, молители в настоящето производство, са искали да установят основание за недействителност на сделка, в която не са участвали. Същевременно с решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел за недоказани твърденията на ищцовата страна, тъй като е имало само косвени доказателства (индиции) за твърдението им, че сделката е симулативна. Доводите на защитата относно същественото значение за делото на представените нови доказателства следва да бъдат споделени, доколкото решаващият съд е отхвърлил иска именно поради недоказване на ищцовите твърдения за симулация. Гореизложеното обосновава основателността на молбата по същество. Следва да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане от друг състав на същия съд. Следва да се изтъкне, че решаващо за преценката на настоящия съд относно същественото значение на представените нови доказателства за делото, са мотивите на решението, чиято отмяна се иска и основаването им на липса на достатъчно доказателства. Преценявайки положително наличието на основание за отмяна на решението съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд ІІІ г. о напомня, че при новото разглеждане на делото на самостоятелна преценка от решаващия съд ще подлежат служебните въпроси по редовността на исковата молба, правният интерес от иска, също така и неговата квалификация. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о